Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ... ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ¬НОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.

Нито имаше несъществуващо,
нито съществуващо имаше тогава;
нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...
Едното То дишаше без дихание, от само себе си....

„Химн на сътворението", „Ригведа"

Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна¬ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна¬ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос¬тотата и блаженството.Това е нашата основна при¬рода. Нашата основна природа е природа на чистата потенциалност.
Когато откриете своята основна природа и зна¬ете кои сте в действителност, в самото това зна¬ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал¬ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собс¬твена същност. И колкото повече упражнявате ис¬тинската си природа, толкова повече се прибли¬жавате до полето на чистата потенциалност.
Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори¬ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак¬тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори¬ентираме по обектите, ние винаги сме под влия¬нието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то¬зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не¬изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.
При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из¬питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира¬ме нещата и нуждата от външна сила са потреб¬ности, които се основават на страха. Този вид си¬ла няма нищо общо със силата на чистата потен¬циалност или Божията сила, или истинската си¬ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.
При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата предс¬тава за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, наша¬та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре¬дизвикателства и не се чувства по-долу от нико¬го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре¬възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об¬раз.
Това е основната разлика между ориентиране¬то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви¬кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис¬тинска сила.
За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до¬като е на лице обектът, който служи като ориен¬тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла - президент сте на страната или уп¬равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко¬ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит¬лите, постовете, парите, изчезва и силата.
А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер¬ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва¬шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата". То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по¬лучавате радост от връзката с хората и хората по¬лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от ис¬тинската любов.
* * *
Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож¬ности? Ако искате да се радвате на предимства¬та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл¬чание, медитация и въздържане от преценки. Вре¬мето, прекарано сред природата, също ще ви да¬де достъп до присъщите на полето свойства: без¬крайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражнявате мълчание, означава, че се за¬дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис¬кват периодично да се оттегляте от речевата ак¬тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня¬вате мълчание, това води до нарушаване на вът¬решния ви диалог.
Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча¬ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про¬дължение на един час. От време на време упраж¬нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.
Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко¬ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без¬покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни¬ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие - богът, духът, този, който решава - няма да проговорите, точка. После, когато вът¬решният диалог се уталожи, вие започвате да въз¬приемате покоя в полето на чистата потенциалност.
Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва¬те известно време в медитация. В идеалния слу¬чай би трябвало да медитирате най-малко по трий¬сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле¬то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела¬ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свър¬зано с всичко останало.
От петия духовен закон, закона за намерение¬то и желанието, ще разберете как да внесете в то¬ва поле слаб импулс на намерение, който ще бъ¬де последван спонтанно от сътворяване на жела¬ното от вас. Ала преди това трябва да практику¬вате мълчание. Мълчанието е първото изисква¬не, за да покажете своите желания, защото в по¬коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай¬ност от елементи.
Представете си, че хвърляте камъче в спокой¬но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ¬че. Точно това правите и когато навлизате в по¬лето на чистата тишина и внасяте своето намере¬ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно¬то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни¬що. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ." Това може да бъде пос¬тигнато само чрез медитация.
Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде¬ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла¬сифицирате, лепите етикети, анализирате, вие вна¬сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката" между мисли¬те.
Пролуката е вашата връзка с полето на чиста¬та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис¬лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.
В „Учебник за чудеса" има една молитва, в ко¬ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става." Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при¬държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо" или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка." След това можете постепенно да удължавате времето.
Посредством мълчанието, посредством меди¬тацията и посредством въздържането от прецен¬ка вие ще получите достъп до първия закон, зако¬на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре¬ме в пряко общуване с природата. Времето, пре¬карано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич¬ки елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувс¬тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на при¬родата също ще ви помогне да стигнете до поле¬то на чистата потенциалност.
Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинс¬ка същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.
Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо¬отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви¬на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол¬кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ¬ни проблеми на битието ви; само близостта с Бо¬га ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст¬вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс¬тоянието или изпълнението на желанията си, за¬щото ще разберете, че в основата на всяко мате¬риално богатство е жизнената енергия, че то е чис¬та потенциалност. А чистата потенциалност е ва¬шата истинска природа.
Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без¬крайната съзидателност и чистото знание. Авст¬рийският мислител и писател Франц Кафка е ка¬зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча¬каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти."
Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзида¬телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова¬та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб¬ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре¬шен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра¬ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува¬не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об¬стоятелства, хора и предмети.
Приемайки спокойно това деликатно съвмест¬но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията - квантова¬та мощ, нематерията, която е източник на мате¬риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди¬намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.
Покоят сам по себе си е потенциал за съзида¬ние; движението само по себе си е съзидание, ог¬раничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за¬ложби във всички направления - там, където ви отведе силата на вашето внимание.
Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич¬ното движение около вас никога няма да ви пред¬ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис¬тата потенциалност.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ
Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:
1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет ми¬нути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.
2. Всеки ден ще отделям време да общувам с при¬родата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълв¬но и ще гледам залеза, ще слушам шума на оке¬ана или реката или просто ще вдишвам арома¬та на цвете. В екстаза на собственото си мъл¬чание и чрез общение с природата ще се нас¬лаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.
3. Ще се упражнявам във въздържане от прецен¬ки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва", и непрекъсна¬то ще си напомням да не правя преценки.

Откъс от книгата на Д.Чопра - "Седемте духовни закона на успеха"

НА ВСЯКО НАМЕРЕНИЕ И ЖЕЛАНИЕ СА ПРИСЪЩИ МЕХАНИЗМИ ЗА ТЯХНОТО ОСЪЩЕ­СТВЯВАНЕ... НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО В ПОЛЕТО НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ ИМАТ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА .

И КОГАТО ВНАСЯМЕ ЕДНО НАМЕРЕНИЕ В ПЛОДОРОДНОТО ПОЛЕ НА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИ­АЛНОСТ, НИЕ ВПРЯГАМЕ ТАЗИ БЕЗКРАЙНА ОРГАНИЗИРАЩА СИЛА ДА РАБОТИ ЗА НАС.



В началото желанието постигна това,

което бе първичното семе на мисълта.

Поетите, търсейки в сърцата си, откриха

чрез мъдростта връзката на съществуващото в

несъществуващото

„Химн на сътворението ",  „Ригведа "

Петият  закон на успеха е законът за намерението и желанието. Този закон се ба­зира на факта, че енергията и информацията съ­ществуват навсякъде в природата. Всъщност на нивото на квантовото поле няма нищо друго ос­вен енергия и информация. Квантовото поле е просто още едно название за полето на чистото съзнание или чистата потенциалност. То се влияе от намеренията и желанията. Нека разгледаме този процес по-подробно.

Сведени до своите основни съставни части, цве­тето, дъгата, дървото, стръкчето трева и човеш­кото тяло са само енергия и информация. Цялата Вселена по същество е движение на енергия и информация. Единствената разлика между вас и дър­вото е информационното и енергийното съдър­жание в организмите ви.

На материално равнище и вие, и първото сте направени от едни и същи рециклирани вещества: главно въглерод, водород, кислород, азот и ми­нимални количества от други елементи. Бихте могли да ги купите в магазина за няколко долара. Следователно разликата между вас и дървото не е във въглерода, водорода или кислорода. На прак­тика вие и дървото осъществявате непрекъснат взаимообмен на въглерод и кислород. Истинска­та разлика между вас е в енергията и информацията.

В програмата на природата ние с вас сме при­вилегирован вид. Имаме нервна система, която е в състояние да възприема енергията и информа­ционното съдържание на онова локализирано по­ле, което поражда нашето физическо тяло. Субек­тивно ние възприемаме полето като свои мисли, усещания, чувства, желания, спомени, инстинк­ти, импулси и убеждения. Обективно то се възп­риема като физическо тяло, а чрез физическото си тяло ние възприемаме същото това поле като свят. Но няма никаква разлика. Не случайно древ­ните мъдреци са казвали: „Аз съм онова, ти си онова, всичко това е онова и няма нищо друго."

Вашето тяло не е разграничено от тялото на Вселената, защото на квантовите механични ни­ва няма ясно очертани граници. Вие сте като ня­какво раздвижване, като вълна, колебание, кон­вулсия, завихряне, локализирано смущение в го­лямото квантово поле. Голямото квантово поле, Вселената, е вашето разширено тяло.

Нервната ни система не само притежава спо­собността да възприема информацията и енерги­ята на собственото ни квантово поле. Тъй като благодарение именно на тази чудесна нервна сис­тема човешкото съзнание е безкрайно гъвкаво, ние сме в състояние съзнателно да променяме ин­формационното съдържание, пораждащо физичес­кото ни тяло. Ние можем съзнателно да проме­няме енергията и информационното съдържание на собственото си квантово механично тяло и сле­дователно да влияем върху енергията и инфор­мационното съдържание на разширеното си тяло (своята обкръжаваща среда, своя свят) и да кара­ме нещата да се материализират в него.

Тази съзнателна промяна се предизвиква от две­те присъщи на съзнанието свойства: внимание и намерение. Вниманието енергизира, а намерени­ето трансформира. Всяко нещо, към което насо­чите вашето внимание, ще засили присъствието си във вашия живот. Всяко нещо, от което оттег­лите вниманието си, ще избледнее, ще се разпад­не и ще изчезне. Намерението от своя страна пре­дизвиква трансформация на енергията и инфор­мацията. Намерението организира собственото си осъществяване.

Свойството намерение към обекта на внима­ние може да организира безкрайност от пространствено-временни събития, за да се осъществи, при условие че човек спазва и останалите духовни за­кони на успеха. Това е така, защото в плодород­ната почва на вниманието намерението има без­крайна организираща сила. Безкрайна организи­раща сила означава силата да се организират без­крайност от пространствено-временни събития, всичките едновременно. Ние виждаме проявлението на тази безкрайна организираща сила във вся­ко стръкче трева, във всеки ябълков цвят, във вся­ка клетка от тялото си. Виждаме я във всичко, ко­ето е живо.

В програмата на природата всяко нещо е взаи­мосвързано и зависимо от всичко останало. Мармотът изпълзява от дупката си и ние разбираме, че идва пролет. В определено време на годината птиците мигрират в определена посока. Приро­дата е симфония. И тази симфония мълчаливо се оркестрира в първичното пространство на сътво­рението.

Човешкото тяло е друг добър пример за тази симфония. Отделната клетка в човешкото тяло из­вършва около шест трилиона операции в секунда и е длъжна да знае какво върши в същото време всяка друга клетка в организма. Човешкото тяло може в едно и също време да музицира, да уни­щожава микроби, да създава бебе, да рецитира поезия и да следи движението на звездите, защо­то полето на безкрайната взаимозависимост е част от неговото информационно поле.

Забележителното в нервната система на чове­ка е, че тя може да командва тази безкрайна орга­низираща сила посредством съзнателно намере­ние. При човека намерението не е фиксирано или затворено в неизменна схема от енергия и инфор­мация. То притежава безкрайна гъвкавост. С дру­ги думи, ако не нарушавате останалите закони на природата, чрез намерението си вие можете бук­вално да наредите на всеки един от тях да изпъл­нява собствените ви мечти и желания.

Във ваша власт е да накарате космическия ком­пютър с неговата безкрайна организираща сила да заработи за вас. Вие можете да влезете в пър­вичното пространство на сътворението, да вне­сете намерение и само с внасянето на това наме­рение да активирате полето на безкрайната взаи­мозависимост.

Намерението полага основите за спонтанното без усилие и съпротивление, протичане на чиста­та потенциалност, търсеща израз от непроявеното в проявеното. Единственото, за което трябва да внимавате, е да прилагате своето намерение в полза на човечеството. Когато сте в крак със се­демте духовни закона на успеха, това става спон­танно.

* * *

Намерението е истинската сила зад желание­то. Само по себе си то е много мощно, защото представлява желание, необвързано с резултата. Желанието само по себе си е слабо, защото при повечето хора то е внимание с обвързаност. На­мерението е желание в строго съответствие с всичките други закони, но особено със закона за необвързаността, шестия духовен закон на успе­ха.

Намерението, съчетано с необвързаност, води до насочено към живота отчитане на настоящия момент. А когато действието се извършва с от­читане на настоящия момент, то е извънредно продуктивно. Вашето намерение е адресирано към бъдещето, ала вниманието ви е в настоящето. А щом като вниманието ви е в настоящето, вашето намерение за бъдещето ще се осъществи, защото бъдещето се създава в настоящето. Трябва да при­емете настоящето такова, каквото е. Да приеме­те настоящето и да отправите намеренията си към бъдещето. Бъдещето е нещо, което винаги може­те да създадете чрез необвързано намерение, ала никога не бива да се борите срещу настоящето.

Миналото, настоящето и бъдещето са все свойс­тва на съзнанието. Миналото е спомен, памет; бъ­дещето е очакване; настоящето е възприемане. Ето защо времето е движение на мисълта. Както миналото, така и бъдещето са родени във въоб­ражението ни; само настоящето, което е възпри­емане, е реално и вечно. То е. То е потенциалността за пространство-време, материя и енергия. То е безкрайно поле на възможностите, изразяващо се в абстрактни сили, като светлина, топлина, елек­тричество, магнетизъм или гравитация. Тези си­ли не са нито в миналото, нито в бъдещето. Те просто съществуват.

Нашата интерпретация на тези абстрактни си­ли ни дава познанията за конкретните явления и форми. Запомнени интерпретации на абстрактни сили създават опита от миналото, очаквани ин­терпретации на същите абстрактни сили създа­ват бъдещето. Те са свойства на вниманието като част от съзнанието. Когато тези свойства са освободени от бремето на миналото, действията ни в настоящето се превръщат в плодородна почва за създаване на бъдещето.

Намерението, основаващо се на необвързана­та свобода на настоящето, служи като катализа­тор, с помощта на който от правилно дозираната смес материя, енергия и пространствено-временни събития се получава всичко, каквото поиска­те.

Ако имате насочено към живота, отчитащо нас­тоящия момент съзнание, имагинерните спънки (каквито са над деветдесет на сто от срещаните спънки) се разпадат и изчезват. Останалите по-малко от десет процента могат да бъдат преоб­разени във възможности посредством еднопосоч­но намерение.

Еднопосочно намерение е свойството на вни­манието да се фиксира неотклонно в целта. Ед­нопосочно намерение означава да съсредоточите вниманието си в очаквания резултат с такава неп­реклонна целенасоченост, че да не позволявате спънките да го изтощават и разсейват. На лице е тотално изключване на всякакви спънки от ваше­то съзнание. Вие сте в състояние да поддържате непоклатимо спокойствие, бидейки отдадени страстно на своята цел. Това е силата на необ­вързаното съзнание и същевременно на еднопо­сочното, фокусирано намерение.

Научете се да използвате силата на намерени­ето и ще можете да създавате всичко, каквото по­желаете. Резултати се постигат и чрез труд и уси­лия, ала помислете за цената. Тя е стрес, инфарк­ти и нарушена функция на имунната ви система. Много по-добре е да изпълните следните пет изис­квания на закона за намерението и желанието. Ако спазвате тези пет условия за осъществяването на вашите желания, намерението ви ще генерира своя собствена сила:

1. Влезте в пролуката. Това означава да се със­редоточите в тихото пространство между мисли­те, да навлезете в тишината - онова ниво на съ­ществуване, което е вашето основно състояние.

2. Веднъж установили се в това състояние на съществуване, освободете намеренията и жела­нията си. Когато наистина сте в пролуката, там няма мисъл, няма намерение, ала вие внасяте намерението на излизане от пролуката, на мястото, където тя се съединява с мисълта. В случай че имате поредица от цели, можете да ги запишете и да фокусирате намерението си върху тях, пре­ди да влезете в пролуката. Ако желаете успешна кариера и влизате в пролуката с това намерение, то вече ще е там като леко потрепване в съзнание­то ви. Да освободите в пролуката своите намере­ния и желания, означава да ги засадите в плодо­родната почва на чистата потенциалност и да очак­вате те да разцъфнат, когато настъпи подходящо­то време. Вие не искате да изравяте семената на своите желания, за да видите дали са покълнали, или да се обвързвате твърдо с начина, по който те ще се развият. Искате само да ги освободите.

3. Останете в състояние на самоориентиране. Това означава да останете установени в съзнани­ето за истинската си същност (вашия дух, вашата връзка с полето на чистата потенциалност). Оз­начава също да не гледате на себе си през очите на света, т.е., да не допускате да бъдете повлия­вани от мненията и критиките на другите. По-лес­но ще поддържате състоянието на самоориенти­ране, ако запазите своите желания за себе си; не ги споделяйте с друг, освен ако той няма съвсем същите желания като вашите и не е тясно свър­зан с вас.

4. Откажете се от своята обвързаност с послед­ствията. Това означава да се откажете от твърда­та си обвързаност с определен резултат и да жи­веете с мъдростта на съмнението. Означава да се радвате на всеки миг от своето пътуване през жи­вота, макар и да не знаете какво ще стане.

5. Оставете Вселената да се занимава с под­робностите. Освободени в пролуката, вашите на­мерения и желания имат безкрайна организираща сила. Доверете се на тази безкрайна органи­зираща сила и тя ще подреди всички детайли вмес­то вас.

Помнете, че истинската ви природа е чисто ду­ховна. Където и да отидете, носете съзнанието за своя дух; внимателно освобождавайте желания­та си и Вселената ще се заеме с детайлите вмес­то вас.



ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАМЕРЕНИЕТО И ЖЕЛАНИЕТО

Ще се възползвам от закона за намерението и желанието, като обещая пред себе си следното:

1. Ще направя списък на всичките си желания. Ще нося този списък със себе си, където и да оти­да. Ще поглеждам този списък, преди да се впус­на в мълчание и медитация. Ще го поглеждам, преди да заспя вечер. Ще го поглеждам, щом се събудя сутрин.

2. Ще освободя този списък на своите желания и ще го предам в утробата на сътворението, вяр­вайки, че когато нещата сякаш не вървят, както аз искам, за това си има причина и космически­ят план ми е отредил роля, много по-значима от тази, която съм си представял.

3. Ще си напомням да практикувам възприемане на настоящия момент във всичките си дейст­вия. Няма да позволявам спънките да ангажи­рат и разсейват вниманието ми в настоящия мо­мент. Ще приемам настоящето такова, каквото е, и ще материализирам бъдещето чрез най-дъл­боките, най-съкровените си намерения и жела­ния.


Откъс от книгата на Дийпак Чопра - "Седемте духовни закона на успеха"

ВСЕЛЕНАТА ФУНКЦИОНИРА ПОСРЕДСТВОМ ДИНАМИЧЕН ОБМЕН... ОТДАВАНЕТО И ПОЛУЧАВАНЕТО СА РАЗЛИЧНИТЕ АСПЕКТИ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТОК ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА ДАДЕМ ОНОВА, КЪМ КОЕТО СЕ СТРЕМИМ, НИЕ ПОДДЪРЖАМЕ НЕПРЕКЪСНАТАТА ЦИРКУЛАЦИЯ  НА ВСЕЛЕН¬СКОТО ИЗОБИЛИЕ В ЖИВОТА СИ.

Толкоз пъти вече изцеждаш този крехък съд
и с пресен живот го пълниш винаги.
Пренесъл тръстиковата свирчица през хълми и
долове, ти вдъхна в нея вечно нови песни...
Неспирните ти дарове стигат до мен само през
моите невзрачни шепи. Минават вечности, а ти
все лееш и все остава място за доливане.

Рабиндранат Тагор, „Гитанджали"

Вторият духовен закон на успеха е законът за даването. Той би могъл да бъде наречен и за¬кон за даването и получаването, защото Вселе¬ната функционира посредством динамичен взаимообмен. Нищо не е статично. Вашето тяло е в динамичен и постоянен взаимообмен с тялото на Вселената; вашият дух взаимодейства динамич¬но с духа на Космоса; вашата енергия е израз на космическата енергия.
Потокът на живота не е нищо друго освен хар¬монично взаимодействие на всички елементи и си¬ли, изграждащи полето на битието. Това хармо¬нично взаимодействие на елементи и сили във вашия живот се изразява чрез закона за даването, защото вашето тяло, вашият дух и Вселената са в постоянен и динамичен взаимообмен; спиране¬то на енергийната циркулация е като спиране на кръвообращението. Когато кръвта спре да тече, тя започва да се съсирва, да коагулира, да се раз¬лага. Ето защо трябва да давате и получавате, за да поддържате в живота си циркулацията на бо¬гатството, изобилието и всичко, което желаете.
Английската дума за изобилие „affluence" ид¬ва от френското „affluere", което значи „тече към". Думата „affluence" означава „тече в големи ко¬личества". Парите действително са символ на жиз¬нената енергия, която обменяме, и жизнената енергия, която потребяваме в резултат на услу¬гата, която правим на Вселената. Друга дума за парите е валута, на английски тя е „currency" и също отразява флуидното естество на енергията. Думата „сиггепсу" идва от латинското „currere", което означава „тича" или „тече".
Ето защо, ако спрем циркулацията на парите, ако единственото ни намерение е да се вкопчим в тях и да ги кътаме, ще спрем и обратната цирку¬лация към своя живот, тъй като те са жизнена енер¬гия. За да запазим притока на тази енергия към себе си, трябва да поддържаме нейната циркула¬ция. Също както реката и парите трябва непре¬къснато да текат, в противен случай започват да застояват, да се спарват, да задушават присъща¬та си жизнена сила. Циркулацията ги държи живи и действени.
Всички взаимоотношения се изграждат от да¬ване и получаване. Даването поражда получава¬не, а получаването поражда даване. Онова, което се издига, задължително пада; онова, което изли¬за, задължително се връща. Всъщност получаването и даването са едно и също нещо, защото и получаването, и даването са различни аспекти на енергийния поток във Вселената. И ако прекъс¬нем потока на което и да било от двете, влизаме в противоречие с разума на природата.
Във всяко семенце е скрито обещание за хиля¬ди гори. Но то не бива да бъде скътвано; то тряб¬ва да предаде своята информация на плодородна¬та почва. Чрез даването неговата невидима енер¬гия се излива в материално проявление.
Колкото повече даваш, толкова повече ще по¬лучиш, защото по този начин позволяващ изоби¬лието на Вселената да циркулира в живота ти. Всъщност, когато се дава, всяко нещо, което има някаква стойност в живота, само се мултиплици¬ра. Онова, което не се мултиплицира чрез даване, не заслужава да бъде давано нито получавано. Ако чувствате, че чрез акта на даване сте загубили не¬що, то това не е истински дар и няма да предиз¬вика мултипликация. Ако давате с неохота, това даване не е подплатено с енергия.
Най-важно е намерението, с което е подплате¬но даването или получаването. Намерението ви¬наги трябва да е създаване на щастие за даващия и получаващия, защото щастието стимулира и поддържа живота и следователно генерира мул¬типликация. Когато даването е безусловно и от сърце, връщането е пряко пропорционално на да¬ването. Ето защо актът на даване трябва да носи радост - разположението на духа трябва да е та¬кова, че да изпитвате радост от самия акт на да¬ване. Тогава енергията, с която е подплатено даването, се увеличава многократно.
Да се прилага законът за даването, всъщност е много просто: ако искаш радост, дай радост на другите; ако искаш любов, научи се да даваш лю¬бов; ако искаш внимание и признателност, научи се да даваш внимание и признателност; ако ис¬каш материално благополучие, помагай на дру¬гите да забогатяват. Всъщност най-лесният начин да получиш онова, което искаш, е да помагаш на другите да получават онова, което искат. Този принцип действа еднакво добре при индивиди, кор¬порации, общества и народи. Ако желаете да се радвате на всички добри неща в живота, научете се мълчаливо да дарявате всички с добрите неща в живота.
Дори мисълта за даването, мисълта за благо¬получието на другите или простата молитва имат силата да въздействат. Така е, защото нашето тя¬ло, сведено до своето основно състояние, е лока¬лизирано натрупване от енергия и информация в един свят на енергия и информация. Ние сме ло¬кализирани натрупвания от съзнание в един съз¬нателен свят. Думата „съзнание" означава нещо повече от енергия и информация, тя означава енер¬гия и информация, които живеят като мисъл. Ето защо ние сме натрупвания от мисъл в един мис¬лещ свят. А мисълта има силата да преобразява.
Животът е вечен танц на съзнанието, изразя¬ващ се в динамичен обмен на информационни им¬пулси между микро- и макрокосмоса, между чо¬вешкото тяло и Вселенското тяло, между човеш¬кия разум и Космическия разум.
Когато се научите да давате онова, към което се стремите, вие задействате и хореографирате танца в съзвучие с прекрасното, мощно и жизне¬но движение, представляващо вечния пулс на жи¬вота.
* * *
Най-добрият начин да пуснете в действие зако¬на за даването (да стартирате целия процес на цир¬кулация) е, като вземете решение всеки път, кога¬то влезете в контакт с някого, да му давате нещо. Не е необходимо да е във формата на материал¬ни неща; може да бъде цвете, комплимент или мо¬литва. Всъщност най-мощните форми на даване са нематериални. Дарове като загриженост, вни¬мание, привързаност, признателност и любов са между най-ценните, които можете да предложи¬те, а няма да ви струват нищо. Когато срещнете някого, бихте могли безмълвно да го благосло¬вите, като му пожелаете щастие, радост и весе¬лие. Този вид мълчаливо даване крие голяма си¬ла.
Едно от нещата, на които са ме учили като ма¬лък и на което аз също съм учил своите деца, е, че никога не се отива в нечий дом, без да се зане¬се нещо - никога не отивайте на гости без пода¬рък. Вероятно ще кажете: „Как да давам на дру¬гите, когато в момента и аз самият нямам доста¬тъчно?" Можете да занесете цвете. Едно цвете. Можете да занесете бележка или картичка, на ко¬ято е написано нещо за вашите чувства към човека, когото посещавате. Можете да занесете комплимент. Можете да занесете молитва.
Вземете решение да давате, където и да отиде¬те, когото и да видите. Докато давате, ще полу¬чавате. Колкото повече давате, толкова по-голямо ще става доверието ви в чудодейното дейст¬вие на този закон. И тъй като ще получавате по¬вече, възможностите ви да давате също ще се уве¬личат.
Истинската ни природа се отличава с богатст¬во и изобилие; ние сме богати по природа, защо¬то природата подкрепя всяка необходимост и вся¬ко желание. Нищо не ни липсва, защото нашата природа в основата си е природа на чистата потенциалност и безкрайните възможности. Ето за¬що трябва да знаете, че богатството ви е присъ¬що, без значение дали имате много или малко па¬ри, защото източник на всяко благосъстояние е полето на чистата потенциалност, то е съзнание¬то, което знае как да осъществи всяка потребност, включително и потребността ви от радост, лю¬бов, веселие, мир, хармония и знание. Ако се стре¬мите преди всичко към тези неща, не само за се¬бе си, но и за другите, всичко останало ще дойде спонтанно при вас.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАВАНЕТО
Ще се възползвам от закона за даването, ка¬то обещая пред себе си следното:
1. Където и да отида, когото и да срещна, ще но¬ся подарък. Подаръкът може да е комплимент, цвете или молитва. Днес ще давам по нещо на всекиго, с когото вляза в контакт, и така ще стартирам циркулационния процес на радост¬та, богатството и изобилието в своя живот и живота на другите.
2. Днес ще приема с благодарност всички даро¬ве, които животът има да ми предложи. Ще при¬ема даровете на природата: слънчевите лъчи и песента на птиците, пролетния дъжд или пър¬вия зимен сняг. Ще приема с открито сърце и даровете от другите хора, независимо дали ще бъдат под формата на нещо материално, пари, комплимент или молитва.
3. Ще поема задължението да поддържам цирку¬лацията на благосъстоянието в своя живот, като давам и получавам най-ценните дарове на живота: даровете на загрижеността, привързаността и любовта. Всеки път, когато срещна ня¬кого, мълчаливо ще му пожелавам щастие, ра¬дост и веселие.

Откъс от книгата на Д.Чопра - "Седемте духовни закона на успеха"