Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
За духа (17)
„Човек не става просветлен като си представя образи от светлина, а като осъзнае тъмнината” – К.Г. Юнг
Преди няколко месеца играх една особено интересна игра, в която засегнахме темата за нашите аспекти на личността - реално Аз, идеално Аз и сянка. На мен ми стана особено любопитно какво представлява нашата сянка и защо аз самата толкова усърдно отхвърлям определени свои качества и се боря със собствените си демони. Оказа се, че сянката си олицетворявам през образа на нелюбим мой детски герой Крюела Девил от детското филмче на Дисни „101 далматинци”. Явно аз в момента осъждам лъжата, възползването от другите „невинните” хора и печалбата на всякак цена. Порових се малко за дефиницията на сянката и ето на какво попаднах в една интересна книга.
Сянката представлява потиснати инстинктивни енергии, които са заключени в сферата на несъзнаваното. Те не умират или не спират да функционират, но вече не са част от съзнателната активност. Следователно те протичат несъзнателно, понякога с голяма сила. Можем да мислим, че никога не се гневим, но да демонстрираме едно пасивно вироглавство, което вбесява другите. Можем да отричаме потребността си от внимание към себе си, но фино да се изтъкваме на преден план като център на внимание.
НАПРАВО СИ ЖЕСТОКА
Не готвиш, не подреждаш, не переш –
не ми е нужна тиха домакиня!
Надявам се за днес да избереш
онази рокля във небесно синьо,
обувките на белите цветя
и сребърните гривни от Мароко…
Сложи червило. Идва пролетта.
Прекрасна си! Направо си жестока!
Аз искам да се перча като лъв
със своята излъскана лъвица!
За другите мъже да бъдеш стръв,но да си само моя!
Хубавица!
Такава те желая. Не с парцал.
Мъжете нямат нужда от слугиня.
Бъди красива! Всичко бих ти дал!
Но, моля те, не ставай домакиня!
Добромир Банев
Здравейте, прекрасни дами
Честит Осми Март.
Желая ви да преживеете днес един изумителен празник, да се наслаждавате на всяка минута прекарана с хората около вас и не на последно място, да осъзнаете безценният подарък на природата – своята женска същност.
Темата, по която съм планирала да пиша днес е здравето. Тази тема е актуална винаги, но сега през месец Март сякаш все повече започва да ни вълнува. Често срещам съвети за отслабване, за детоксикация, за суровоядство и най-вече за подобряване на външният вид. Аз обаче ще ви изненадвам и ще ви провокирам да мислите, не за физическото си здраве, а за вашето духовно здраве. Точно така, добре сте ме разбрали нека да се съсредоточим върху този изключително важен аспект от нашата личност : духът ни.
Някъде прочетох, че можем да си представим тялото си, като сфера с три слоя. Първия или най-вътрешния слой, ядрото, е нашият духовен живот. Това е най-важният аспект и ни дава основата за живеене и силата, която е необходима за всичко останало. Средата или втори слой, е душата. Това е нематериалната част от нас. Ние не можем да я докоснем, но тя е там и представлява нашата истинска същност. Последният, най-външният слой, е нашето тяло. Това е просто физическата обвивка, в която се помещават нашите душа и дух.
Като човешки същества, ние сме един от най-сложните проекти, които светът някога е виждал. Всъщност, аз вярвам, че има няколко основни аспекта на всеки човек, всички неразривно свързани един с друг. Те са нашето тяло и физическата природа, нашият ум, нашите емоции и социална принадлежност и естествено нашия дух.
Според Джим Рон, известен психолог и фасилитатор наградата, която ще получим водейки здравословен духовен живот е огромна, в пъти над усилията, които сме вложили.
Давам си сметка, че напоследък от всякъде ни залива информация за това кои са най-важните неща от живота и ние харчим средства и време за да работим върху тях. Но в крайна сметка, всичко в този живот преминава и се променя, единственото което ни остава на края е нашата душа, нашия духовен живот.
Нашият физически живот продължава определено време, телата ни се износват, но нашия духовен живот е вечен - той трае вечно (или поне така се говори ). Точно тези мисли за преходността на живота ми подсказват, че нашето духовно здраве би следвало да бъде наша ключова цел.
Воденето на здравословен духовен живот може да ни възнагради по много начини Когато ние развиваме духа си и когато го оставим да повлияе на останалата част от живота ни, ние получаваме огромни ползи: мир, радост, перспектива, цялостност, по-добри отношения, висши цели, значимост, вълнение и страст за цял живот, надежда за по-добро бъдеще, емоционална стабилност, интелектуално любопитство и по-добро разбиране на значението на всичко, което е около нас.
Подобряването на връзката с духът ни води до подобряване на всеки друг аспект на личността ни и създава здрава основа, върху която да строим животът, който наистина желаем.
Здравословният духовен живот се развива чрез дисциплина, както всички неща, които са важни за нас. Точно както ние трябва да отидем в фитнес залата и да се упражняваме редовно, за да придобием стегнато и здраво физическо тяло, точно така е важно да се свързваме със себе си и с духа си през определено време. Това ще ни дари с уникална душевна сила и спокойствие до края на живота ни.
Ето няколко прости начини, с помощта, на които можем да започнем да работим върху постигането на по-богат и по-осъзнат духовен живот:
1. Направете го ваша основна цел.
Насочете вашият фокус към засилване на връзката с духът ви и постоянствайте точно така, както бихте го направили към всяка друга нещо в живота си, което силно желаете да се реализира!
2. Отделете време, за да останете сам и да поработите върху вашата духовност.
Важно е да се посветим изцяло на нещата от живота ни, които си струва да бъдат постигнати. В стремежа си към духовно здраве, бъдете сигурни, че осигурявате на себе си необходимото време, да се развие този вътрешен живот. Сложете го във вашия лист с приоритети и се уверете, че му отделяте времето, което то заслужава.
3. Прочетете малко повече за духовния живот.
Има много полезни книги и материали, които ще ви позволяват да израствате духовно. Възползвайте се от тях и ги четете по време на вашия път към постигането на духовно здраве. Много често получавам една и съща препоръка да започна е Библията. Вие ще прецените сами за себе си, до колко е ценен този съвет, но не пропускайте да си помислите дали не бихте намерили нещо полезно ако наистина прочетете тази безценна и запазена от векове книга.
4. Някои хора обичат да слушат музика, която ги сближава със самите тях.
Музиката има силата да раздвижи нашата дух по начини, по които повечето неща не постигат успех. Съветвам ви да прекарвате време в слушане на музика, която ще насърчи вашия дух. Много класически музикални произведения отговарят на този критерий и има толкова много велики музиканти, които ни помагат да се съсредоточим върху вътрешния духовен живот чрез създадената от тях музика.
5.Общувайте с хора, които подобряват духовният си свят.
Вярвам, че по пътя на постигане на по-пълноценен духовен живот е важно да бъдем придружавани от хора с подобни интереси ( и не само по отношение на духовният живот). Имаме нужда други да ни окуражават. Важно е да се учим от другите и да им даваме възможност те да се учат от нас, да бъдем заедно в процеса на духовно просветление.
Следвайте съветите по-горе редовно и бъдете последователни. Отделете време и бъдете дисциплинирани, защото с течение на времето, ако инвестирате в духовния си живот вътрешната ви същността ще укрепне по начин, които дори и не можете да си представите.
Сега ви предлагам да отделите няколко минути да си отговорите на няколко въпроса, които да ви помогнат да помислите по-задълбочено за самите вас.
Въпроси за размисъл:
Въпрос 1: Къде бихте се чувствали духовни? Бихте ли казали, че се намирате на място, на което се чувствате духовно здрави? Защо? Ако НЕ защо НЕ?
Въпрос 2: Колко вярвате, че е важен духовният ви живот? В какви ситуации бихте казали, че вашият живот отразява вашия отговор?
Въпрос 3: Какви са основните ползи, които сте виждали от здравословен духовен живот?
Въпрос 4: В какви случаи бихте казали, че вашето духовно развитие може да бъде основа за развитие на останалите аспекти на личността ви?
Въпрос 5: Какви са най-големите духовни уроци, които сте научили и как те ви повлияха?
Насоки за действие :
1. Отделете известно време тази седмица, за да поддържате вашето духовното здраве. Поставете си го за цел, която е важна за вас.
2. Набавете си информация докато преследвате вашия духовен живот. Може да се посъветвате с някой духовен учител или да прочетете интересна книга по темата.
3. Потърсете си музика, която ще позволи на вашия дух да се раздвижи. Пускайте си я през тази седмица, докато пътувате за работа, след работния ден или когато прецените, че ви е комфортно.
4. Обединете усилията си с други хора, които могат да имат подобни духовни ценности или интереси. Помислите за развитието на вашия духовен живот заедно, като и се насърчавайте един на друг.
До тук от мен по темата. Надявам се да съм ви провокирала по някакъв начин да помислите за вътрешното ви АЗ. Желая ви едно изпълнено с вълнение и емоции пътуване към самите ВАС.
Духовна интелигентност и криза на духовността
Цялостна картина на човешкият интелект
Нашата интелектуална или рационална интелигентност е онова, което използваме за решаването на логически или стратегически проблеми. Психолозите разработват тестове за измерването й и тези тестове се превръщат в средство за разпределянето на хората по степен на интелигентност. Известна е като коефициент на интелигентност, умствена интелигентност (УИ) или IQ, за който се предполага, че може да определи какви са способностите на човек. Колкото по-висок е коефициентът на интелигентност, твърди теорията, толкова по-висок е интелектът на индивида.
В средата на 90-те години Даниел Голман популяризира едно изследване от много невролози и психолози, показващо, че емоционалната интелигентност (ЕИ) е също толкова важна. ЕИ ни позволява да разбираме чувствата – нашите собствени и тези на другите хора. От него зависи съпричастността ни, състраданието ни, мотивацията ни и способността ни да реагираме адекватно на болка и удоволствие. Както изтъква Голман, ЕИ е основно изискване за ефективното използване на УИ. При увреждане на частите на мозъка, отговарящи за чувствата, ние ще мислим по-неефективно.
В края на века множество нови, но засега ненапълно осмислени научни данни показват, че съществува трета „интелигентност”. Цялостната картина на човешкия интелект и потенциал ще добие завършен вид едва след анализ на нашата духовна интелигентност (ДИ).
Какво е духовната интелигентност?
Речникът „Уебстър” описва думата „дух” като „живителния или жизнен принцип; онова, което вдъхва живот на физическия организъм за разлика от материалните му елементи; жизнения дъх”. По своята същност човешките същества са духовни създания, и едно от обясненията за това е, че те изпитват нуждата да задават „фундаментални” или „универсални” въпроси. Защо трябва да продължа, когато се чувствам потиснат или победен? Защо съм се родил? Какъв е смисълът на живота ми? Това е специфично човешки копнеж, желанието да придаваме значение и стойност на постъпките и преживяванията си. Желаем да видим живота си в един по-широк, по-наситен със смисъл контекст, независимо дали това ще е семейството, общността, работата, религията или самата Вселена. Под ДИ можем да разберем онзи интелект, чрез който размишляваме върху проблеми на смисъла и ценностите, онзи интелект, чрез който можем да поставим действията и живота си в един по-широк, по-богат и наситен със смисъл контекст, интелекта чрез който преценяваме, че даден начин на действие или жизнен път е по-значим от друг. ДИ е необходимата основа за доброто функциониране както на УИ, така и на ЕИ. Това е нашият висш интелект.
Религиозен ли е духовният човек?
Да си духовен не означава задължително да си религиозен. Да си духовен означава да имаш ясна представа за своята същност, цел и смисъл на живота и с помоща на вътрешната сила генерирана от това, да реализираш потенциала си в заобикалящият те свят. Някои хора казват „да действаш от ролята си на дух”, тоест от ролята на твоите принципи, ценности и вярвания, които по природа не са материални, а елементи от нематериалното, духовното.
Фундаменталната криза на нашето време
Както казва Виктор Франкъл, световно известен невролог и психотерапевт, търсенето на смисъл е основната мотивация в живота ни. Именно това търсене ни прави духовни същества. И именно когато този съкровена нужда от смисъл остане неудовлетворена, животът ни изглежда жалък и празен. Но днес тази потребност остава незадоволена при прекалено много хора и фундаменталната криза на нашето време е духовна. Нашата съвременост се характеризира с упадък на семейството, общостта и традиционната религия и загуба или липса на герои и е изпълнена с млади хора, които се опитват да разберат себе си. Живеем във време без ясни правила, без ясни ценности, без ясен път за израстване и без ясна представа за отговорност. Липства ни цялостен контекст, в който да разположим живота си, онзи естествен смисъл, от който бихме могли просто да бъдем част. До голяма степен тази духовна пустиня е следствие на високата ни УИ. Чрез разума ние сме се откъснали от природата и от ближните си и сме се отдалечили от религията. Загубили сме усещането си за изконните ценности, свързани със земята и сезоните, с деня и отминаващите часове, с всекидневните ритуали на живота ни, с тялото и неговите промени и със смърта като естествен край. Ние виждаме, използваме и изживяваме само непосредственото, видимото и прагматичното. Ние сме слепи за по-дълбоките символи и смислови равнища, които поставят целите ни, дейностите ни и нас самите в една по-широка екзестенциална рамка. Не сме далтонисти, а слепи за смисъла. Как сме станали такива?
Днес само УИ или рационалната интелигентност не са достатъчни. Хората не търсят разумни причини, за да живеят, нито пък чисто емоционални. Не им е достатъчно да намерят щастие в съществуващата конюктура. Те искат да подложат на съмнение самото устройство на нещата, начина си на живот и да намерят нов смисъл, онова неуловимо „повече”. Дори само чрез задаването на подобни въпроси те демонстрират необходимостта да използват духовната си интелигентност, интелигентност която им дава смелостта да бъдат различни, да се противопоставят на статуквото, която им помага да отговорят на въпросите за добро и зло, за морала, която неусетно ги кара да мечтаят, да се стремят, да не спират да опитват и да продължават напред с високо вдигната глава.
Източник: "Духовна интелигентност", Дана Зохар и Иън Маршал
Сатсанг от Свами Сатянанда Сарасвати
Има два вида медитация – пасивна и активна.
Активна медитация е тази, която се случва, докато изпълняваме ежедневните си задължения, докато вървим, говорим, храним се и т.н. Това всъщност е целта на йога, да ни позволи да медитираме, докато изпълняваме светските дейности. Това не означава, че те няма да бъдат извършени, или че ще бъдат извършени без ентусиазъм. Всъщност работата и външните дейности ще бъдат изплънявани дори с повече ефективност и енергия. Активна медитация може да се усъвършенства чрез практикуване на пасивните медитативни практики и чрез развиване на самоидентичност, а също и чрез задълбочаване на техниките на карма и бхакти йога.
Пасивна медитация е намерението да седим в една поза и да изпълняваме медитативна практика. Целта й е да успокои вечно неспокойния и блуждаещ ум и да го направи съсредоточен, така че медитативното преживяване автоматично да последва. Тя грубо може да бъде разделена на четири различни етапа на опитност:
Сатсанг от Свами Сатянанда Сарасвати
Медитацията е нещо, за което повечето хора са чували, малко хора имат представа и още по-малко действително са я преживели. Както всички други субективни преживявания, тя не може да се опише с думи. За да разбере за какво става дума, практикуващият трябва да се опита да намери отговор за себе си. Опитът е реално преживяване, а описанието не е преживяване. Въпреки това ще дадем всичко от себе си, за да хвърлим малко светлина върху тази тема.
Нашият ум
Нека първо да определим начина, по който модерната психология е категоризирала различните части на ума. Подсъзнателният, или несъзнателният ум приблизително може да бъде разделен на следните три групи: нисш ум, среден ум и висш ум.
Нисшият ум отговаря за активирането и координацията на различните дейности на тялото като дишане, циркулация, коремните органи и т.н. Също така той е част на ума, която провокира инстинктивните импулси и точно в нея се проявяват коплекси, фобии, страхове и натрапчиви идеи.
Средният ум е част на ума, която отговаря за информацията, която използваме, докато сме в будно състояние. Това е частта на ума, която анализира, сравнява и достига до заключения по отношение на постъпилата информация. Резултатите от работата й се появяват в съзнанието ни, когато имаме нужда от тях. Това е частта на ума, която ни дава отговори. Например много от нас са се изправяли пред проблем, който не можем да разрешим в момента, само за да открием, че отговорът изплува в съзнанието в по-късен момент. Средното подсъзнание е това, което е разрешило проблема без нашето осъзнаване. Това е царството на рационалното и интелектуалното мислене.
Висшият ум е областта на т.нар. суперсъзнателна дейност. Той е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Точно оттук гениите получават искрите си на творчество. Той е източникът на по-дълбоко знание.
Докато сме в будно състояние, имаме съзнание за някои явления. Но имаме съзнание само за малка част от дейностите на ума, обикновенo за тези в областта на средния ум. Точно това съзнание ви позволява да четете тези думи и да осъзнавате значението им.
Друга част на ума е колективното несъзнавано, за което Карл Юнг направи много, за да бъде прието от науката. В тази част на ума имаме данни за еволюционното ни минало. Тя съдържа информация за дейностите на предците ни и архетипите. Това е частта на ума, която ни свързва с всички други човешки същества, защото е копие на общото ни минало.
Зад всички тези различни части на ума е истинската ни същност или самата сърцевина на съществуването. Истинската ни същност е това, което озарява всичко, което правим, въпреки че не сме осъзнати за нея. Повечето от нас смятат, че центърът на съществото ни е егото, но егото в действителност не е нищо повече от друга част на ума. Истинската ни същност е това, което озарява дори егото.
И така какво се случва, когато медитираме?
Когато медитираме, сме в състояние да отведем съзнанието си до различни части на ума. Обикновено, както вече обяснихме, съзнанието ни е ограничено до повърхностната дейност на малки зони от средните или рационалните части на подсъзнанието. По време на медитация можем да излезем от интелектуализирането.
Обичайният опит на повечето хора, които започват да медитират е да виждат гротески видения или да започнат да осъзнават свои дълбоко вкоренени комплекси, за които може би не са знаели, че съществуват. Разбират, че имат страхове, които преди това не са осъзнавали. Причината е, че съзнанието сега функционира на нивото на нисшия ум. Подсъзнанието сега подчертава комплекси, страхове и други, които преди това не е осъзнавало. Преди това просто е било осъзнато за проявите на тези страхове под формата на гняв, омраза, депресия и т.н. Веднъж щом тези дълбоко вкоренени комплекси се посрещнат смело, може да бъдат премахнати и да се постигне по-голямо щастие в живота. Също така по време на медитация много хора стават осъзнати за вътрешните процеси на тялото си. Това е така, защото съзнанието осъзнава дейностите, които контролират тези функции на тялото.
Трудно е да се достигнат по-високи нива на медитация, ако не премахнем голяма част от натрапчивите страхове, които имаме в нисшия ум. Невъзможно е да се стигне до по-дълбоки нива на медитация, защото тези комплекси са толкова непреодолими, че изглежда почти автоматично притеглят съзнанието към себе си. Въпреки че има много други места, където съзнанието може да отиде, то се притегля като желязо към магнит към дейностите на нисшия ум. Сякаш намира извратено удоволствие да мисли постоянно за нашите страхове, фобии и тревоги.
В по-високите нива на медитация съзнанието се премества във висшия ум, или областта на суперсъзнанието. Съзнанието се издига над рационалната мисъл и виждаме дейностите, които изглеждат близо до реалността. Посредникът навлиза в измеренията на вдъхновението и просветлението. Практикуващият започва да преживява дълбоките истини и аспекти на съществуването. Навлиза в нови сфери, нови земи на съществуване, които до този момент са изглеждали като невъзможни и като обикновен плод на въображението.
Кулминацията на медитацията е себереализацията. Това се случва, когато дори пределите на висшия ум се прехвърлят. Съзнанието спира с изучаването на ума и се идентифицира със сърцевината на съществуването, истинската същност. В този момент то се превръща в чисто съзнание. Когато някой постигне себереализация, това означава, че се е свързал с истинската си същност и идентифицира съществуването си, живота си от гледна точка на същността си, а не от гледна точка на егото. Когато действа от истинската си същност, тялото и умът работят почти като отделни единици. Престават да бъдат истинският аз, а са просто проявления на истинската същност, на истинската идентичност.
Така виждаме, че целта на медитацията е да изучава различните области на ума и накрая да премине напълно пределите на ума.
Източник : http://www.yoga108.info
41 неща, които определено ще разнообразят живота ти - 2 част, Духовност
Първата част / 42 неща, които определено ще разнообразят живота ти! / от тази мини поредица от 3 статии за мое учудване стана доста популярна и се възприе страхотно. Ето защо признавам, че започвам да правя тази статия с известна доза страх. Страх от това, че няма да се получи толкова добре като предния път. И въпреки всичко ще се постарая тази втората част, отнасяща се за нашата духовност да ви хареса не по-малко.
Естествено тук ще намерите и неща, които нямат нищо общо, поне на пръв поглед с духовността, но ако сте широко скроени и с отворен ум ще намерите връзката. Стига съм говорил общи приказки, нека да ви оставя да се срещнете с още една мотивираща доза от 41 неща, които радикално ще подобрят живота ви, но само ако след прочитането им предприемете действия разбира се.
Джери е мениджър в ресторант. Винаги е в добро настроение. Винаги, когато
някой го попита как е, отговаряше: "По- добре от това не може да бъде"
Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата... и
тръгнаха с него... от ресторант в ресторант. Защо? З ащото Джери умееше да
мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше
до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията.
Забелязвайки това, станах любопитен.
Един ден отидох при него и го попитах:"Не разбирам, никой не може да бъде
позитивен целия ден, как успяваш?" Джери се усмихна и ми каза:"Всяка сутрин
се събуждам и си казвам, днес имаш два избора ? добро или лошо настроение.
Винаги избирам доброто настроение. Всеки път като се случи нещо лошо си
казвам, Ѝ маш два избора - да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията. Винаги
избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква,
имам два избора - да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната
страна на живота. Винаги избирам позитивната страна". "Но това не е всеки
път така лесно", казах му аз.
"Напротив, лесно е", каза Джери "всичко в живота се върти около избора, всеки
път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш
в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влиэ ят на твоето настроение.
Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече живота."
Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо
в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там
са влезнали няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете
му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от
мъжете се паникьосал и стрелял по Джери. За щастие, бързо открили Джери и
го закарали в болницата. След дълга и тежка операци я, той бавно се оправил.
Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори "По-
добре от това не може да бъде. Искаш ли да ми видиш белезите?" Отказах, но
го попитах за какво е мислил по време на плячката. "Първото, което ми дойде
на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха,
лежейки на земята си мислех, че имам два избора ? да живея или да умра.
Реших да живея. "А не те ли беше страх", попитах го? "Лекарите бяха
страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде нарЍ д. Но като
ме вкараха в линейката и като им видях лицата се уплаших. Прочетох им в
очите "той е мъртъв". Знаех, че е време за действие. Там имаше една
медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи
в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен й казах "Към куршуми."
Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах "Избирам да живея, моля ви,
третирайте ме като жив, не като мъртъв." Джери преживя благодарение на
много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих,
че вэ еки ден имаш избор!
Да се наслаждаваш на живота или да го мразиш.
Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме
е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е
по-лесно. "
МЕДИТАЦИЯТА е състояние на не-ум. Медитацията е състояние на чисто, съзнание, без всякакво съдържание. Обикновено съзнанието ви е пълно с боклук, точно като огледало покрито с прах. Умът е постоянен трафик: движат се мисли, желания, преминават спомени, амбиции - това е постоянен трафик! Ден след ден. Дори когато сте заспали, умът функционира, точно това е сънуването. Той още мисли, още се тревожи и гори от нетърпение. Той се подготвя за следващия ден; продължава една подготовка, като подземно течение.
Това е състоянието на не-медитация. Точно обратното е медитацията. Когато няма трафик и мисленето е спряло, никаква мисъл не се движи, никакво желание не се възбужда, вие сте напълно мълчаливи -тази тишина е медитация. И в тази тишина може да се познае истината, и по никакъв друг начин. Медитацията е състояние на не-ум.
А вие не можете да намерите медитацията чрез ума, защото умът увековечава сам себе си. Може да откриете медитацията, само когато отстраните ума, когато сте хладни, безпристрастни, когато не се идентифицирате с ума; като гледате ума как преминава, но без да се идентифицирате с него, без да мислите, че -аз съм ума.
Медитацията е осъзнаване, че аз не съм ума. Когато това осъзнаване прониква все по-дълбоко и по-дълбоко във вас, малко по малко идват някои моменти - моменти на тишина, моменти на чисто пространство, моменти на прозрачност, когато във вас нищо не се раздвижва и всичко е тихо. В тези моменти вие ще узнаете кои сте, ще узнаете мистерията на това съществувание.
Идва ден на голямо блаженство, когато медитацията става ваше естествено състояние.
Умът е нещо неестествено, той никога не става ваше естествено състояние. Но медитацията е естествено състояние, което сме изгубили. То е изгубен рай, но раят може да се възвърне отново. Погледнете в дет-
ските очи, погледнете - и ще видите безкрайна тишина, невинност. Всяко дете идва с медитативно състояние, но трябва да бъде въведено по много начини в обществото - то трябва да бъде научено как да мисли, да смята, да разсъждава, да спори, то трябва да научи думи, език, понятия. И малко по малко то изгубва контакт със своята невинност, То е заразено и замърсено от обществото. Превръща се в ефикасен механизъм; то повече не е човек.
Всичко, което е необходимо, е да се възвърне това пространство отново. Вие сте го знаели преди, така че когато за първи път познаете медитацията, ще бъдете изненадани - защото у вас ще се появи усещането а нещо познато и преди. И това усещане е вярно: вие сте я знаели и преди, но сте я забравили. Диамантът е изгубен в куп боклуци. Но ако можете да го изровите, ще откриете отново този диамант - той си е ваш.
В действителност той не може да бъде изгубен: може само да бъде забравен. Ние сме родени като ме-дитатори, след това научаваме пътищата на ума. Но нашата истинска природа остава скрита някъде дълбоко в нас като подземно течение. Ако започнете да копаете малко по малко, някой ден ще намерите течащия още извор, извора на прясна вода. И това е най-голямата радост в живота - да го намерим отново.
Част от книгата на ОШО - "Оранжевата книга - техники за медитация"
Какво е медитация? - част 2
МЕДИТАЦИЯТА не е концентрация. При концентрацията от една страна е този, който си концентрира, а от друга - обекта, върху когото се концентрира. Има двойственост. При медитацията няма никой отвътре и нищо отвън. Това не е концентрация. Няма разделяне на вътре и вън. Това, което е вътре, прелива във външното и обратно. Демаркационната линия, границата повече не съществува. Вътрешното е отвън и външното е вътре; това е не-двойнствено съзнание.
Концентрацията е двойнствено съзнание: затова тя създава умора; затова когато се концентрирате се чувствате изчерпани. И не можете да се концентрирате в течение на 24 часа, ще ви трябва време за почивка. Концентрацията никога не може да стане ваша природа. Медитацията не изморява, не ви изчерпва. Медитацията може да продължава 24 часа - ден след ден, година след година. Тя може да продължи вечно. Сама по себе си тя е релаксация.
Концентрацията е действие, волево действие. Медитацията е състояние на не-воля, състояние на не-активност. Тя е релаксация. Човек може да се отпусне в собственото си съществуване, а то е еднакво със съществуването на Всичко. При концентрацията умът функционира като прави заключение: вие правите нещо. Концентрацията идва от миналото. При медитацията няма заключение. Вие не правите нищо особено, вие просто съществувате. В нея няма никакво минало, тя не е замърсена от миналото. В нея няма бъдеще, тя е чиста от всякакво бъдеще. Тя е това, което Лаодзъ нарича wei-wu-wei, действие чрез бездействие. Това нещо дзен-учителите наричат: седейки в тишина и не правейки нищо, пролетта идва и тревата расте от само себе си. Запомнете: "от само себе си" - не се прави нищо. Вие не дърпате тревата нагоре; пролетта идва и тревата расте от само себе си. Това състояние - когато позволявате живота да следва собствения си път, когато не желаете да го насочвате, не желаете да го контролирате, когато не манипулирате, не му налагате никаква дисциплина - това състояние на чиста, недис-циплинирана спонтанност - е медитация.
Медитацията е в настоящето, чистото настояще. Медитацията е непосредственост. Вие не можете да медитирате, може да бъдете в медитация. Вие не можете да бъдете в концентрация, но може да се концентрирате. Концентрацията е човешка, медитацията е божествена.
ИЗБОР НА МЕДИТАЦИЯ
От самото начало изберете нещо, което ви харесва.
Медитацията не трябва да бъде наложено усилие. Ако е принудителна, тя е обречена от самото начало. Нещо наложено никога няма да ви направи естествени. Не е необходимо да се създава ненужен конфликт. Това трябва да се разбере, защото умът има естествената склонност да медитира, ако му дадете обекти, които го привличат.
Ако сте ориентирани към тялото, има пътища, по които можете да достигнете Бога чрез тялото, защото то също принадлежи на Бога. Ако чувствате, че сте ориентирани към сърцето - тогава молитва. Ако чувствате, че сте ориентирани към интелекта - тогава медитация.
Но моите медитации в известен смисъл са различни. Опитал съм се да изнамеря методи, които могат да се използват и от трите типа. При тях се използва
много от тялото, много от сърцето и много от интелигентността. И трите са свързани помежду си и работят по различен начин при различните хора.
Тяло, сърце, ум - всички мои медитации се движат по един и същи път. Започват от тялото, преминават през сърцето, достигат до ума и след това отиват отвъд.
Винаги помнете, че онова, на което се наслаждавате, може да проникне дълбоко във вас; само то може да проникне дълбоко във вас. Да се наслаждавате на нещо означава просто, че то ви подхожда. Ритъмът му е в тон с вас: има неуловима хармония между вас и този метод. Веднъж щом ви направи удоволствие един метод, не бъдете алчни; навлезте в този метод колкото можете повече. Може да го правите веднъж или ако е възможно два пъти на ден. Колкото повече го правите, толкова повече ще му се наслаждавате. Изоставете един метод само ако радостта е изчезнала, тогава той си е свършил работата. Потърсете друг метод. Нито един метод не може да ви доведе до самия край. По вашия път ше трябва да смените влаковете много пъти. Определен метод ви довежда до определено състояние. Отвъд това, той вече не е от полза, той е изразходван.
Така че две неща трябва да се помнят: когато един метод ви хареса, навлезте в него колкото е възможно по-дълбоко, но никога не свиквайте с него, за-
щото един ден ще трябва да го изоставите. Ако прекалено много се пристрастите към него, тогава той става като наркотик: не можете да го изоставите. Вие повече не му се наслаждавате - той не ви дава нищо - само се е превърнал в навик. Тогава човек може да продължава, но се движи в кръг; и не може да бъде отведен отвъд това.
Затова нека радостта бъде критерият. Ако има радост - продължете до последната частица радост. Тя трябва да бъде тотално изцелена. Не трябва да остане никакъв сок ... нито една капка. И след това бъдете в състояние да го изоставите. Изберете друг метод, който отново ще ви донесе наслаждение. Човек трябва да сменя много пъти. При различните хора е различно, но много рядко един метод може да работи през цялото пътешествие.
Не е необходимо да се правят много различни медитации, защото може да правите объркващи неща, противоречащи си неща, и тогава ще се появи болка.
Изберете две медитации и се придържайте към тях. Фактически аз бих искал да изберете една; това би било най-доброто. По-добре е да повтаряте много пъти една - която ви подхожда. Тогава тя ще ви отвежда все по-дълбоко и по-дълбоко. Вие опитвате много неща -един ден едно, друг ден друго. И измисляте свое нещо, така може да създадете много бъркотии. В книгата за
тантра има 112 медитации. Може да се побъркате. Вие вече сте се побъркали!
Медитациите не са шега. Понякога те могат да бъдат опасни. Вие си играете с един фин, съвсем неуловим механизъм на ума. Понякога едно малко нещо, което не осъзнавате че правите, може да стане опасно. Затова никога не се опитвайте да измисляте, не правете своя собствена смесена медитация. Изберете си две и просто ги опитвайте в продължение на няколко седмици.
Част от книгата на ОШО - "Оранжевата книга - техники за медитация"
Закон за най-малкото усилие
РАЗУМЪТ НА ПРИРОДАТА ФУНКЦИОНИРА БЕЗ ВСЯКАКВО УСИЛИЕ … С БЕЗГРИЖИЕ, ХАРМОНИЯ И ЛЮБОВ. И ВПРЯГАЙКИ СИЛИТЕ НА ХАРМОНИЯТА, РАДОСТТА И ЛЮБОВТА, НИЕ С ЛЕКОТА СЪЗДАВАМЕ УСПЕХ И БЛАГОПОЛУЧИЕ.
Цялостното същество знае, без да отива, вижда, без да гледа, и постига, без да прави.
Лао Дзъ
Четвъртият духовен закон на успеха е законът за най-малкото усилие. Този закон се базира на факта, че разумът на природата функционира с лекота и разюздано безгрижие. Това е принципът на най-малкото действие, на несъпротивлението. Това следователно е принципът на хармонията и любовта. Научим ли този урок от природата, ние с лекота изпълняваме своите желания.
Когато наблюдавате природата в действие, ще видите, че тя изразходва минимално усилие. Тревата не се мъчи да расте, тя просто си расте. Рибите не се мъчат да плуват, те просто си плуват. Цветята не се мъчат да цъфтят, те цъфтят. Птиците не се мъчат да летят, те летят. Такава е присъщата им природа. Земята не се мъчи да се върти около собствената си ос; природата и е да се върти с шеметна скорост и да се носи в пространството. Природата на бебетата е да са щастливи. Природата на слънцето е да грее. Природата на звездите е да светят и блещукат. А нашата човешка природа е да материализираме мечтите си, леко и без усилие.
Във ведическата наука, вековната философия на Индия, това е известно като принцип на пестене на усилията, или “прави по-малко и постигай повече”. В крайна сметка достигаш до състояние, в което не вършиш нищо и постигаш всичко. Което означава, че е достатъчно само да се появи някаква идея, и тя се материализира без всякакви усилия. Онова, което обикновено наричаме “чудо”, всъщност е проявление на закона за най-малкото усилие.