Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

МЕДИТАЦИЯТА не е концентрация. При концентрацията от една страна е този, който си концентрира, а от друга - обекта, върху когото се концентрира. Има двойственост. При медитацията няма никой отвътре и нищо отвън. Това не е концентрация. Няма разделяне на вътре и вън. Това, което е вътре, прелива във външното и обратно. Демаркационната линия, границата повече не съществува. Вътрешното е отвън и външното е вътре; това е не-двойнствено съзнание.

Концентрацията е двойнствено съзнание: затова тя създава умора; затова когато се концентрирате се чувствате изчерпани. И не можете да се концентрирате в течение на 24 часа, ще ви трябва време за почивка. Концентрацията никога не може да стане ваша природа. Медитацията не изморява, не ви изчерпва. Медитацията може да продължава 24 часа - ден след ден, година след година. Тя може да продължи вечно. Сама по себе си тя е релаксация.

Концентрацията е действие, волево действие. Медитацията е състояние на не-воля, състояние на не-активност. Тя е релаксация. Човек може да се отпусне в собственото си съществуване, а то е еднакво със съществуването на Всичко. При концентрацията умът функционира като прави заключение: вие правите нещо. Концентрацията идва от миналото. При медитацията няма заключение. Вие не правите нищо особено, вие просто съществувате. В нея няма никакво минало, тя не е замърсена от миналото. В нея няма бъдеще, тя е чиста от всякакво бъдеще. Тя е това, което Лаодзъ нарича wei-wu-wei, действие чрез бездействие. Това нещо дзен-учителите наричат: седейки в тишина и не правейки нищо, пролетта идва и тревата расте от само себе си. Запомнете: "от само себе си" - не се прави нищо. Вие не дърпате тревата нагоре; пролетта идва и тревата расте от само себе си. Това състояние - когато позволявате живота да следва собствения си път, когато не желаете да го насочвате, не желаете да го контролирате, когато не манипулирате, не му налагате никаква дисциплина - това състояние на чиста, недис-циплинирана спонтанност - е медитация.

Медитацията е в настоящето, чистото настояще. Медитацията е непосредственост. Вие не можете да медитирате, може да бъдете в медитация. Вие не можете да бъдете в концентрация, но може да се концентрирате. Концентрацията е човешка, медитацията е божествена.

ИЗБОР НА МЕДИТАЦИЯ

От самото начало изберете нещо, което ви харесва.

Медитацията не трябва да бъде наложено усилие. Ако е принудителна, тя е обречена от самото начало. Нещо наложено никога няма да ви направи естествени. Не е необходимо да се създава ненужен конфликт. Това трябва да се разбере, защото умът има естествената склонност да медитира, ако му дадете обекти, които го привличат.

Ако сте ориентирани към тялото, има пътища, по които можете да достигнете Бога чрез тялото, защото то също принадлежи на Бога. Ако чувствате, че сте ориентирани към сърцето - тогава молитва. Ако чувствате, че сте ориентирани към интелекта - тогава медитация.

Но моите медитации в известен смисъл са различни. Опитал съм се да изнамеря методи, които могат да се използват и от трите типа. При тях се използва

много от тялото, много от сърцето и много от интелигентността. И трите са свързани помежду си и работят по различен начин при различните хора.

Тяло, сърце, ум - всички мои медитации се движат по един и същи път. Започват от тялото, преминават през сърцето, достигат до ума и след това отиват отвъд.

Винаги помнете, че онова, на което се наслаждавате, може да проникне дълбоко във вас; само то може да проникне дълбоко във вас. Да се наслаждавате на нещо означава просто, че то ви подхожда. Ритъмът му е в тон с вас: има неуловима хармония между вас и този метод. Веднъж щом ви направи удоволствие един метод, не бъдете алчни; навлезте в този метод колкото можете повече. Може да го правите веднъж или ако е възможно два пъти на ден. Колкото повече го правите, толкова повече ще му се наслаждавате. Изоставете един метод само ако радостта е изчезнала, тогава той си е свършил работата. Потърсете друг метод. Нито един метод не може да ви доведе до самия край. По вашия път ше трябва да смените влаковете много пъти. Определен метод ви довежда до определено състояние. Отвъд това, той вече не е от полза, той е изразходван.

Така че две неща трябва да се помнят: когато един метод ви хареса, навлезте в него колкото е възможно по-дълбоко, но никога не свиквайте с него, за-

щото един ден ще трябва да го изоставите. Ако прекалено много се пристрастите към него, тогава той става като наркотик: не можете да го изоставите. Вие повече не му се наслаждавате - той не ви дава нищо - само се е превърнал в навик. Тогава човек може да продължава, но се движи в кръг; и не може да бъде отведен отвъд това.

Затова нека радостта бъде критерият. Ако има радост - продължете до последната частица радост. Тя трябва да бъде тотално изцелена. Не трябва да остане никакъв сок ... нито една капка. И след това бъдете в състояние да го изоставите. Изберете друг метод, който отново ще ви донесе наслаждение. Човек трябва да сменя много пъти. При различните хора е различно, но много рядко един метод може да работи през цялото пътешествие.

Не е необходимо да се правят много различни медитации, защото може да правите объркващи неща, противоречащи си неща, и тогава ще се появи болка.

Изберете две медитации и се придържайте към тях. Фактически аз бих искал да изберете една; това би било най-доброто. По-добре е да повтаряте много пъти една - която ви подхожда. Тогава тя ще ви отвежда все по-дълбоко и по-дълбоко. Вие опитвате много неща -един ден едно, друг ден друго. И измисляте свое нещо, така може да създадете много бъркотии. В книгата за

тантра има 112 медитации. Може да се побъркате. Вие вече сте се побъркали!

Медитациите не са шега. Понякога те могат да бъдат опасни. Вие си играете с един фин, съвсем неуловим механизъм на ума. Понякога едно малко нещо, което не осъзнавате че правите, може да стане опасно. Затова никога не се опитвайте да измисляте, не правете своя собствена смесена медитация. Изберете си две и просто ги опитвайте в продължение на няколко седмици.

Част от книгата на ОШО - "Оранжевата книга - техники за медитация"

МЕДИТАЦИЯТА е състояние на не-ум. Медитацията е състояние на чисто, съзнание, без всякакво съдържание. Обикновено съзнанието ви е пълно с боклук, точно като огледало покрито с прах. Умът е постоянен трафик: движат се мисли, желания, преминават спомени, амбиции - това е постоянен трафик! Ден след ден. Дори когато сте заспали, умът функционира, точно това е сънуването. Той още мисли, още се тревожи и гори от нетърпение. Той се подготвя за следващия ден; продължава една подготовка, като подземно течение.

Това е състоянието на не-медитация. Точно обратното е медитацията. Когато няма трафик и мисленето е спряло, никаква мисъл не се движи, никакво желание не се възбужда, вие сте напълно мълчаливи -тази тишина е медитация. И в тази тишина може да се познае истината, и по никакъв друг начин. Медитацията е състояние на не-ум.

А вие не можете да намерите медитацията чрез ума, защото умът увековечава сам себе си. Може да откриете медитацията, само когато отстраните ума, когато сте хладни, безпристрастни, когато не се идентифицирате с ума; като гледате ума как преминава, но без да се идентифицирате с него, без да мислите, че -аз съм ума.

Медитацията е осъзнаване, че аз не съм ума. Когато това осъзнаване прониква все по-дълбоко и по-дълбоко във вас, малко по малко идват някои моменти - моменти на тишина, моменти на чисто пространство, моменти на прозрачност, когато във вас нищо не се раздвижва и всичко е тихо. В тези моменти вие ще узнаете кои сте, ще узнаете мистерията на това съществувание.

Идва ден на голямо блаженство, когато медитацията става ваше естествено състояние.

Умът е нещо неестествено, той никога не става ваше естествено състояние. Но медитацията е естествено състояние, което сме изгубили. То е изгубен рай, но раят може да се възвърне отново. Погледнете в дет-

ските очи, погледнете - и ще видите безкрайна тишина, невинност. Всяко дете идва с медитативно състояние, но трябва да бъде въведено по много начини в обществото - то трябва да бъде научено как да мисли, да смята, да разсъждава, да спори, то трябва да научи думи, език, понятия. И малко по малко то изгубва контакт със своята невинност, То е заразено и замърсено от обществото. Превръща се в ефикасен механизъм; то повече не е човек.

Всичко, което е необходимо, е да се възвърне това пространство отново. Вие сте го знаели преди, така че когато за първи път познаете медитацията, ще бъдете изненадани - защото у вас ще се появи усещането а нещо познато и преди. И това усещане е вярно: вие сте я знаели и преди, но сте я забравили. Диамантът е изгубен в куп боклуци. Но ако можете да го изровите, ще откриете отново този диамант - той си е ваш.

В действителност той не може да бъде изгубен: може само да бъде забравен. Ние сме родени като ме-дитатори, след това научаваме пътищата на ума. Но нашата истинска природа остава скрита някъде дълбоко в нас като подземно течение. Ако започнете да копаете малко по малко, някой ден ще намерите течащия още извор, извора на прясна вода. И това е най-голямата радост в живота - да го намерим отново.

Част от книгата на ОШО - "Оранжевата книга - техники за медитация"