Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Жената излязла пред къщата си, когато видяла тримата старци с дълги бели бради, седнали в нейния двор. Казала им:

„Не ви познавам, но вероятно сте гладни. Влезте вътре, за да се нахраните!“
„В къщи ли е мъжът ти?“  попитали те. Когато получили отрицателен отговор й казали: „Не можем да влезем, докато не се върне!“

Вечерта съпругът й се прибрал и тя му разказала за случката. „Иди и ги покани да влязат сега.“ Тя изпълнила заръката и ги поканила, но отговорът, който получила бил малко странен. Те й казали: „Не можем да влезем у вас заедно!“, а на нейния въпрос ЗАЩО, единият от мъжете отвърнал, посочвайки един от другите двама:  „Неговото име е Благосъстояние, на дргуаря ни – Успех, а аз съм Любов.“ След това добавил: „Прибери се и обсъдете със съпруга си кой от нас ще изберете да поканите у дома си!“

Някои хора лесно се адаптират към нова среда, общуват свободно и непринудено в група и  бързо намират общ език с различните хора. За други обаче този процес е много труден и дори болезнен. Това са така наречените затворени хора, които трудно се отпускат. За тях е цяло мъчение да се включат във взаимоотношенията на даден колектив, особено ако е непознат.

Продължение на статията : КОЛИН ПАУЪЛ:  “18 УРОКА ОТ ЕДИН УСПЕШЕН ЛИДЕР” - I част .....

Урок 7: Непрекъснато се вглеждайте под повърхността. Не се пазете от това (просто) защото може да не харесате това, което виждате. "Ако не е счупено, не го оправяй", е лозунгът на самодоволните, арогантните и уплашените. Той е оправдание за бездействието им. Той е мисловната нагласа, че днешните реалности ще продължат и утре по стегнат, линеен и предвидим начин. Чиста фантазия. В подобен тип корпоративна култура няма да намерите хора, които проактивно вземат мерки за решаването на проблемите, докато те възникват. Един съвет: не инвестирайте в такива компании.

Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.

На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.
Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.
Ядосан, той изкрещял:

– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!

Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.
Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.
Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.
Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“
Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.

~ . ~ . ~

Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме? Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате. И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.

АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН, КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е, ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН МНОГО ПО-ДОБРЕ!

Източник : „Скритият дар“ на Джериес Авад

Хранил ли си някога гълъбите? Какво е чувството, когато седнеш на пейката, извадиш храната, а 30-40 гълъба долетят...? И всеки се блъска да кацне върху теб. И те са навсякъде - по главата, по раменете ти, по ръцете, по гърба... и навсякъде по пейката около теб. И когато пръснеш храната на земята - те се втурват към нея... Но не всички. Изведнъж се оказваш с три гълъба в ръцете... Това са дошлите за ласки. Те не искат да ги храниш, а да ги галиш... И започват да ти пеят, да се въртят и танцуват в ръцете ти... И тогава единият от тях, те поглежда с най-особения гълъбов поглед... Ревностно разперва криле и изгонва другите два. Това е момент на неземна любов! Той изцяло ти се предава, забравил за всичко останало!

Живял някога в едно малко селце един мъж, който работел като продавач на вода. По онова време водата не течала от кранове, а се вадела от дъното на дълбоки кладенци или от реките. Ако край селото нямало изкопани кладенци, този, който не искал да търси вода сам, трябвало да я купува от продавача, който обикалял селата с големи делви, пълни с безценната течност.
Една сутрин една от делвите на продавача се пукнала и започнала да пилее вода по пътя. Когато стигнал в селото, купувачите му платили обичайните десет монети за пълната делва, но само 5 за съдържанието на другата, която била пълна едва наполовина.

Един човек се обажда на домашния си лекар.

- Рикардо, аз съм, Хулиан.
- О, здравей! Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.