Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

В училище учим всичко друго, но не и как да живеем собствения си живот. Не ни учат как да намерим любовта, как да разбираме нашите и чуждите емоции ..., как да общуваме с партньора и децата си, как да открием своето призвание. Като цяло, никой не ни учи как да бъдем удовлетворени и щастливи, учат ни само как да имаме имидж на успешен човек в обществото. Но... законите на външния успех и вътрешното щастие са различни!

Поредицата уебинари „Училище за моята женска душа“ дава възможност да бъде наваксано непреподаденото житейско знание. Водещите Ирина и Галена, са подбрали най-важното знание от книги, семинари и срещи с учители, най-ценния си житейски опит, най-дълбоките си прозрения за живота, щастието, любовта, работата, и сме ги включили в седемте модула на Училище за моята женска душа. Всичко е изпитано, проверено и изпробвано от нас!

Ирина Вълчева-Кръстева
Ирина e tреньор по личностно и духовно развитие Автор на романа „Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб“, издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. Водещ на тренинги, лекции и уебинари за личностно и духовно развитие. Автор на множество статии на теми като женска енергия, холистично здраве, партньорски взаимоотношения и личностно развитие. Част от екипа на Gnezdoto.net. Клиенти на Ирина са жени, тръгнали по пътя към себе си, на които тя помага да развият повече увереност, женственост, удовлетвореност от ежедневието, да намерят своето призвание и да съчетаят личните си духовни търсения с грижите за семейство. Създател на поредицата семинари „Как да бъда женствена и духовна едновременно?“, в която присъстват и елементи от ориенталските танци. Създател на женски клуб „Jasmine Woman's Spirit House”. Собственик и основател на вегетариански и рибен ресторант "Жасмин Тий Хаус" във Варна

​Галена Митева - бизнес коуч
Галена e от Шумен. Бизнес треньор, интернет предприемач и пътешественик. От 18 години работи в областта на маркетинга и мениджмънта.  Преди 5 години започва да изнася бизнес лекции през интернет. Чрез тези обучения помага на жени от цялата страна да променят живота си към по - добро - красота, щастие, богатство. Вече 15 години Галена се обучава по различни системи за мениджмънт, маркетинг и лидерство. Учила е при треньори по системата на Антъни Робинс, преминала е лична програма при израелския треньор Виктория Леви-Реувен, завършила е и Академията за треньори на Наталия Кобилкина. Извървяла е пеша пътя Камино - поклоннически път, дълъг 828 км. Тя е първият човек в България, който показа виртуално, в реално време, преминаването пеша на "Ел Камино де Сантяго". Нейната некомерсиална страница във фейсбук "Да поемеш по Камино" вече обединява хиляди хора около идеята за пътуването по този път.  Магистър по икономика и информатика. Основател на редица сайтове и блогове. Има син на 14 години.
​

Това училище е различно, защото включва холистичен подход към всяка ученичка - методите и теорията ни обединяват западната наука, психологията, духовното познание и езотериката. Уроците са основани на теорията за единство на ум, душа и тяло, защото в Новата ера работи и дава резултати само този подход. Липсата на това единство е масов проблем и ето до какво най-често води:.

• Конфликти в отношенията с близките хора

• Неуспех при търсене на партньор

​• Неудовлетвореност от брака или връзката си

• Неспособност да владеем емоциите си

• Неудовлетвореност от професионална или лична реализация

• Потиснатост или липса на енергия, болести

• Чувство за празнота, дори без конкретна причина

За повече информация :

Марина Лютова

Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Facebook: Marina Lyutova

Здравей, Лили, каква мислиш е асоциацията за теб, която хората имат, когато чуят твоето име?

Мога да ти отговоря много точно, защото съм питала, и то различни хора, от различни среди, които нямат нищо общо един с друг. Повечето ме описаха като смела, нетрадиционна, жена даваща посока и ориентир, както и вдъхновяваща. Почти всички казаха, че съм открита, но докато за някои това беше силна страна, за други беше недостатък.

Какво е (и не е) личната марка?

Когато чуеш или прочетеш нечие име, какво чувство възниква в теб? Най-често се появява чувство, но може да е и образ, дума и израз. Личната марка не е лого или търговска марка, а това, което излъчваме навън (по много различни начини) и впечатлението, което оставяме за себе си в другите – емоция, образ, думи или комбинация от тeзи неща.

Един от основните принципи на личната марка е автентичността. Дори и някой да създаде лична марка, с която да се представя за различен човек от това, което всъщност е, рано или късно фалшът се проявява и „лъсва“ истинската личност на човека. Донякъде автентичността се изразява в това да си истински, земен. Да можеш хем да излъчваш вдъхновение, сила, смелост, хем да имаш и своите страхове и моменти на несигурност.

Имам клиентки, които са много способни, с много квалификации и опит, но са неуверени, подценяващи се и неосъзнаващи качествата и силните си страни. Това се получава, защото робуват на перфекционизма си и винаги вдигат летвата прекалено на високо. С тези жени работим освен за по-голяма увереност и по-малък перфекционизъм, и върху развитие на личната им марка, за да постигнат успеха, който заслужават.

Коя е Лиляна Георгиева, жената зад професионалиста?

Лили жената е и Лили професионалиста, със своите моменти на сила и слабост. Обичам да спортувам и да съм в отлична психо-физическа форма, обичам да бъда със семейството си, разходките сред природата, срещите с интересни хора.

Какво те вдъхновява или мотивира и защо правиш това, което правиш?

Мотивира ме това да бъда дейна и активна, защото това ще ми даде енергия да стана утре и вдругиден, заредена и готова за следващото предизвикателство. Моят ‘наркотик’ е това да действам в посоката, която съм си начертала.

Мотивира ме вярата, че това, което правя, и човекът, който съм, помага на другите хора по някакъв начин.

Мотивира ме и ангажимента към хората, отговорността, която съм поела и...това да не се изложа.

Мотивира ме примера, който давам на детето си, мотивира ме идеята да бъда достоен партньор на мъжа ми, който също се развива в посоките, важни за него.

Какво те разочарова?

Разочарованието е въпрос на избор, както и вдъхновението и щастието, всичко е въпрос на избор. Аз се старая да не избирам да се чувствам разочарована, защото тази емоция не ми носи енергията, от която имам нужда.

Как успяваш да балансираш между многообразните роли, които съвместяваш в живота си в момента – на майка, на работеща жена, на съпруга и на жена?

Смея да твърдя, че за мен балансът не се състои просто в разпределянето на моето време между всички важни роли в живота ми, а по-скоро да дам най-доброто от себе си, да донеса стойност на всички важни за мен хора. Например, ако съм със сина си, стремя се да прекарам качествено време с него, а ако работя целя ефективност, продуктивност, организация, премахване на лоши навици. От една страна гоня да съм организирана и ефективна, защото това е важно за резултатите, които постигам, от друга страна, когато се чувствам от вътре добре, енергична, харесваща се, обичаща се, и заобиколена от подкрепящи ме хора, цялата тази симбиоза ми помага да имам хармония в самата мен.

Искам да добавя, че баланса между ролите ми е също и въпрос на уговорка. С мъжа ми сме се договорили да имаме един ден седмично за нас, дори детето ми знае, че когато спортувам може да е до мен и да опитва същите неща, но тогава спортуваме, не играем и т.н. Естествено, най-важна е уговорката със самата мен, че аз ще си дам точно това, от което имам нужда, ако може да не е за сметка на другите.

Кои са най-големите предизвикателства в живота ти?

В момента, не че няма предизвикателства в живота ми, но те са много позитивни. Преди време съм имала и доста негавни предизвикателства, които ако не бях преминала нямаше да стигна до тук.

Моите предизвикателства са били да се приемам такава, каквато съм, да приемам, че моите нужди са нормални и че е естествено да отделям внимание и на себе си (след като станах майка). Други предизвикателства, чисто личностни - да бъда уверена, да се отстоявам, да казвам това, което мисля, да не се ядосвам, когато другите не приемат моето мнение...

Голямо предизвикателство за мен беше, че дълго време се опитвах да постигам конкретни цели особено в професионален план, които са наложени от обществото. Например, като станеш част от една компания и работиш дълго време за нея, е нормално да растеш нагоре, но на мен това никога не ми е било важно. Смятах, че задължително трябва да работя в екип, в офис, с определено работно време. Лично за мен беше голямо предизвикателство да повярвам на вътрешния си глас, който казваше: „Това, че ти харесва да помагаш на хората кариерно и да ги подкрепяш, е твоето призвание“. Аз усещах, че всичко това е вярно, защото моята първа работа беше на учител, да предавам познание и вдъхновение и аз още тогава разбрах, че това ми носи огромно удовлетворение. Въпреки всичко изпробвах куп други неща, за което, всъщност, съм много благодарна, и повечето са ми харесвали, но един ден бях готова да чуя вътрешния си глас, а не външните.

От визитката ти става ясно, че си кариерен консултант. Би ли ни споделила от личния ти опит кои качества е особено важно да развием в себе си, за да си намерим най-подходящата за нас работа?

Важно е да се научим да поемаме отговорност, за живота си като цяло, но и конкретно на позицията, която ще изпълняваме.

Добре е да развиваме проактивността си, тоест да случваме нещата, не да чакаме да ни се случат, и да не се нуждаем постоянно някой да ни мотивира отвън.

Отстояването на собственото мнение също е много важно.

Да съумяваме да видим цялостната картина, първо за живота си, и да видим къде в него се намира работата. Но и да видим цялостната картина в работен план, къде по веригата е нашата длъжност, как взаимодейства с другите звена по веригата, с каква цел я има.

Важни качества са също харизматичността, добрата самооценка и увереността.

Според теб в България има ли квалифицирани кадри?

Много зависи за какъв бранш става въпрос. Факт е, че много хора избират да работят в чужбина, но смятам, че сме започнали да използваме това като оправдание, че няма читави хора.

Има компании, които се развиват в някоя строго профилирана сфера и при тях има недостиг на ключови служители, притежаващи определена квалификация, например заварчици. Аз бих посъветвала компаниите, ако им липсват подготвени хора за ключови позиции, да си ги създадат. Например, може да се свържат с близкото училище с технически профил, да обучат децата, които показват потенциал и мотивация, след което да им предложат работа. Повечето от тях сигурно ще останат в компанията, защото вече ще се чувстват част от нея.

Кои са най-често срещаните грешки, които един кандидат допуска, когато кандидатства за мечтаната от него работа?

Да не познаваме добре силните си страни и когато кандидатстваме, да не ги изтъкнем с примери от предишен опит.

Грешка е да очакваме, че хората отсреща ни очакват с отворени обятия, за да ни вземат на работа и са длъжни да ни харесат, защото просто няма как иначе.

Грешка е да не знаем точно и ясно какво искаме, каква работа, в каква среда, с какви задължения и отговорности... но да очакваме резултат.

Грешка е, когато кандидатстваме, да не сме проучили компанията, както и самата позиция.

Ключова грешка, обаче, е да не си вярваме. Тогава как да очакваме другите да ни повярват?

Кои са предизвикателствата пред твоята работа като кариерен консултант?

Аз възприемам всеки клиент като предизвикателство и това силно ме мотивира. Понякога срещам трудности да поведа човека да действа и мисли така, че да е по-уверен, по-деен, по-постигащ. Аз не давам рецепта как да постигне целта си, а задавам въпроси, на които клиента да си отговори. Разбира се, предлагам и инструменти, упражнения, материали за четене, и човекът се подготвя, пробва и заедно обсъждаме до какви изводи е стигнал. Има хора, които по-трудно разчупват рамките си, но на мен това ми засилва интереса.

Какви резултати най-често постигаш с твоите клиенти?

Аз работя предимно в две насоки. Първо, човекът ясно и точно да определи целта си, да формулира заявката си. Ако търси работата, която да му носи радост и удовлетворение, помагам на клиента да вземе осъзнато решение, съобразено с неговите ценности, приоритети, интереси, знания, умения, нужди и цели. Може човек вече да има работа, но да търси някаква промяна или развитие, и аз му помагам да види какви са възможностите и как това може да се случи по най-добрия начин. Помагам на хора, които обмислят собствен бизнес или свободна заетост, да решат какво и как, и да развият личната си марка.

В консултирането се налага и да помагам за решаването на конкретни казуси в работата, като комуникация с колеги и шефове, теми като убеждаване, делегиране, отстояване и правене на избори.

До тук говорих за едната страна на консултирането. Другата страна на моята работа е да помогна на човека да постигне състоянието, което му е необходимо, за да постигне целите, които си е поставил. Състояние като увереност или по-голяма увереност, или по-различен тип увереност, или пък организираност, енергичност, активност, за всеки е различно. Аз се старая да помогна на човека да развие своя потенциал като личност. Разбира се, при мен фокусът е в кариерен план, но нещата са взаимосвързани.

Какво предстои пред Лиляна Георгиева през оставащите няколко месеца на 2015 година?

Предстои да започна да провеждам безплатни уебинари, на които да присъстват хора, без значение къде се намират. Ще започна да организирам и платени семинари на различни кариерни теми, както и теми, свързани с личностното развитие. Мисля да утвърдя онлайн консултирането (с качествена картина и звук) като начин на работа, защото вярвам, че връзката, която постигам с клиентите, както и резултатите накрая, по никакъв начин не се различават от резултатите, които постигам, когато работя с някой на живо. Освен това така ще съм много по-достъпна за клиентки, които няма как да видя на живо. А и ще пестя времето им, защото няма да се налага да отделят време, за да дойдат до мястото на срещата ни. А лично на мен този тип консултиране осигурява голяма гъвкавост. Стремя се да бъда гъвкава, за да мога да осигуря на моите близки и на себе си времето, което ни е нужно, за да бъдем заедно.

Лили, защо да дойдем на Мастърмайнд парти на 21 септември 2015 г.?

Сега ще ви размахам пръст и ще ви кажа: „Хора, ако нямате личен бранд, вие не живеете в 21 век“.

Майтапа настрана,  ще си поговорим за стойността, която внася в живота ни развиването на наша лична марка и по-конкретно – в професионалния ни живот и развитие.

Елате и да се видим, да се запознаем и да си поговорим. Много бях щастлива да узная, че някои мои клиентки, с които работя онлайн, ще дойдат да се видим на живо, което е прекрасно.

Каква е твоята визия за България през следващите няколко години?

Ще се развиваме към по-добро, но ще минем през различни кризи, разочарования, липси на алтернатива. Сякаш като „опре ножа до кокала“, се активизираме да случим промените, които иначе чакаме някой друг да случи.

За финал какво е твоето послание, което ще оставиш към всички фенове на Мастърмайнд България?

„Повярвай, за да го видиш!“ е казал един от любимите ми духовни учители, д-р Уейн Дайър, който наскоро си тръгна от този свят, дано към някой по-добър.

Моето послание е да продължавате да вярвате, дори и все още да не виждате това, в което вярвате, защото повярвате ли – ще го случите.

Можете да се свържете с Лили по следните начини:

Имейл адрес :  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Научете повече за нея и това, което прави, на www.lilliegeorgieva.com
или я следете във Фейсбук на https://www.facebook.com/lilliegeorgieva

На 21-ви февруари, в месеца на любовта, екипът на МастърМайнд България ви е подготвил среща с чаровната и обаятелна Милена Родригес. Тя ще ви изненада с една лекция с ясни и точни отговори на сложни въпроси като “Какво кара даден човек да бъде привлечен към мен или аз към него?”, “Как да накарам близките си да ми дават повече любов и уважение?”, “Защо някои хора са популярни и харесвани, а други не чак толкова?”. Консултантката по успешни връзки и авторка на бестселъра “Любовта - какво не знаем за нея” Милена Родригес ще ви помогне с конкретни и приложими насоки, които могат да преобразят не само вижданията ви за любовта, но и късметът ви в нея.

Милена Родригес (по баща – Милена Динкова) е консултант по успешни връзки. Тя помага на стотици хора да открият радостта от леките и позитивни отношения – едновременно и в личния, и в професионалния им живот.

Изнася лекции, участва в семинари и дава консултации, които помагат на хората да изградят щастливи отношения в любовта и работата си. Редовно коментира проблемите на междуличностните контакти в телевизионни предавания като „Преди обед“ по Би Ти Ви, „Апартаментът“ с Марта Вачкова по БНТ, „Ники Кънчев под наем“ в Нова телевизия, „Споделено с…“ по ТВ 7 и др.

Кога: 21.02.2015 /събота/, 18.30 часа
Къде: Studio 5, НДК
Как: Чрез предварителна регистрация на: http://mastermind.bg/ party/
Вход: 10 лв.

Още информация за събитието тук: https://www.facebook.com/events/662447677210373/

Здравейте, Милена, бихте ли ни казали какво е за Вас Любовта?

Много сериозен, обширен и дълбок въпрос… Любовта е движеща сила със сигурност. Тя е това, което ни мотивира и любовта не е само към даден партньор или към дете, или към родител, любовта е към всички неща, които харесваме. Чудеса от слава са направени от това, че хората, примерно, са изпитвали любов към професиите си или към някаква идея… Така че това е, което ни движи, според мен!

На кой етап от живота си хората се впускат в изучаване и в разгадаване на усещанията в Любовта? Кога за първи път, според Вас, ние започваме да се питаме „Какво е Любов?“ и ставаме съзнателни за нея?

Обикновено се случва, когато се срещнат с някакви пречки или с някаква трудност в изявата на любовта, в отдаването или получаването на любов. И ако много ги боли, тогава са най-мотивирани да бъдат съзнателни по въпроса, да търсят да разберат себе си, да търсят да разберат другите и комуникацията между хората. Защото ние може да изпитваме много любов в сърцето си, обаче като не можем да се изразим правилно пред другите, така че да ни разберат, това също е голям проблем - на лице е сериозен блокаж в това да сме обичани и да обичаме.

На мен ми направи впечатление, като разглеждах други Ваши интервюта, че навсякъде се говори за „проблема в Любовта“. Не може ли, някак си, да бъде изместен фокусът и да търсим красивото и положителното в Любовта?

Разбира се, ние непрекъснато трябва да държим на фокус красивото и положителното в Любовта.  Обикновено ме питат за проблеми затова говорим за тях.

И на мен ми направи впечатление, че почти всеки въпрос започва с „проблема“ в това….,  „проблема“ в онова… и ми се иска тази думичка да я игнорираме и да вкараме положителното усещане за любовта.

Нека да кажем предизвикателства, защото без предизвикателства няма растеж. Но наистина ти си много права, че трябва да се съсредоточаваме повече върху красивите страни на любовта, ако искаме тя да разцъфтява в живота ни. Но предишният въпрос наистина е така! Много хора, без огромна мотивация не се замислят по въпросите. Мотивацията, често за повечето от нас, е когато страдаме. Има една крилата фраза: „Глупавите се учат от собствените си грешки, а умните се учат от грешките на другите!“. Така, че по-добре да сме по-умни… ☺

В този момент искам да попитам не е ли хубаво от малки да възпитаваме децата си на Любов и какво е Любов? Не е ли по-добре предварително да се поинтересуваме? Нужно ли е да се стига до проблем, за да потърсим консултант по успешни връзки като Вас?

То не е нужно, разбира се, но обикновено така става! Децата са големи носители на любов. Това го знаете. Те са чисти и същевременно са и много първични. Когато се ядосат, могат да хвърлят нещо, да ударят и така нататък. Та да ги учим на любов преминава през това, да ги учим как да се справят с агресията си. Защото ние като родители често смятаме, че тази агресия трябва да бъде подтисната на всяка цена. Ако детето хвърля, удря, щипе приятелчетата си и разбира се това не са приятни прояви на агресия, но ние, смазвайки изцяло този агресивен импулс, пък пречим на положителната страна на агресията, която всъщност е целеустременост и способност да преследваме собствените си цели. Затова всъщност, те си имат много любов в сърцето. Но това което казахме и преди, хубаво е да ги учим на начини да комуникират добре. И когато има една добра комуникация, любовта разцъфтява, важно е да изградим умения за общуване у тях.

В кой момент от връзката си партньорите е хубаво да се консултират за техните взаимоотношения? Пак изхождам от мисълта, че не искам да се стига до проблем! ☺

Хубаво е да има предбрачно консултиране. Когато двама партньори решават да направят  тази голяма стъпка, добре е да се видят със специалист, за да разберат дали имат сходни идеи. Защото най-важното е не двама да се гледат в очите, а да гледат в една посока! Това е от изключително значение!

Правим ли разлика между Влюбване и Любов? И има ли такава?

Аз не правя разлика.

Така ли…? А обич?

Да, знам, че много се прави разграничение тук. Но Влюбването е един начален стадий на Любовта и ако него го няма след това, каква обич…?! Приятелска?! Добре..! Но когато става въпрос за мъж и жена, част от тях винаги ще иска да я има и сексуалната тръпка и въобще тръпката.

Нали има една приказка, че „Любовта е сляпа“, че влюбеният човек не вижда реално нещата…

Така е за несъзнателния влюбен човек. За съзнателно влюбеният човек не е точно така. Има такова нещо като да се влюбваме по правилния начин. Когато отвътре сме се пречистили, ние избираме партньори, които са по-подходящи за нас. Такива, които не са подходящи, просто страним от тях. Не се влюбваме така, че да се опарим на въглените.

Всъщност в такъв момент ли е хубаво да се консултираме със специалист по връзки?

Хубаво е, ако няма партньор. Ако търсим партньор също е много хубаво, защото тогава се поставя много ясна цел. Аз лично работя с това, хората ясно да си дадат сметка какъв човек търсят точно. Когато го зададат на психиката си, тя започва да се движи към тази цел. Много е трудно да го направиш сам в къщи. Просто трябва да имаш някой, който да ти вижда „гърба“. Защото както се казва, „никой не си вижда гърба сам“. И този някой, да ти каже, „виж тук, има някакво грешно съждение, което правиш“ или пък „знаеш ли, това е твоята силна страна и ти може би не я дооценяваш“. Хубаво е, когато родителите също така очакват дете да се консултират или пък да ходят на лекции как да възпитаваме децата си.

Ние познаваме ли себе си всъщност?

Някои хора се познават повече от други. Самопознанието е един много дълъг път и няма да свърши, няма последна гара. ☺

Не се ли вглеждаме повече в действията на партньора си, отколкото в своите собствени? Не сме ли по-концентрирани в него и забравяме да поглеждаме себе си?

Това е такава голяма склонност на всеки един от нас, дори и да сме много съзнателни, пак е склонност. И затова огромна част от работа ми се състои в това да казвам „погледни себе си“, „погледни себе си“, „погледни себе си“, че някой пък и аз и на себе си трябва да го напомням. Но всичко си зависи от нас самите, разбира се. Вярно, не можем да контролираме действията на друг човек, но можем да контролираме това какво ще се случи с такъв вид действие. Или как и какво отношение ние ще имаме, това си зависи изцяло от нас.

Искам да извадя изречение от Вашата книга, нейното заглавие и да попитам Любовта, какво не знаем за нея?

За любовта не знаем страшно много неща и не знаем много повече, отколкото съм написала. Но книгата беше опит за поглед на любовта в дълбочина, за подсъзнателните й основи, така да кажем. Това, което казвам, че не можем да си видим гърба или не можем да видим под повърхността на нашето съзнание какво се случва там. Аз се опитвам да обясня сравнително популярно какво се случва там - в подсъзнанието ни, когато става въпрос за любов.

Какво ще пожелаете на нашите приятели от Мастър Майнд?

Аз им пожелавам радост, защото когато правите нещо с радост, то ще Ви отведе в правилната посока винаги!!!

Много благодаря!!!

Интервюто проведе: Блага Христозова

Приятели, днес имате възможност да прочетете интервю със един прекрасен лектор и скъп наш приятел, д-р Венцислав Стоев. Д-р Стоев за втори път се съгласи да застане пред нашия екип и да отговаря на специално подготвени въпроси свързани с темата на февруарксото парти на организирано от Мастърмайнд България. Ако желаете можете да прочетете и първото ни интервю от ТУК.

Венцислав Стоев е първият зъболекар в България, който има второ висше образование – психология. Вследствие на своите знания той въвежда различните психологически методи в комуникацията с пациенти. Работата му в тази посока го вдъхновява за написването на две книги, свързани с ефективната комуникация с пациенти, които са първите с подобна насоченост в България. Д-р Венцислав Стоев е известен лектор по темите свързани с комуникацията, като често изнася лекции по комуникация и в Русия.

Здравейте, д-р Стоев. Благодарим ви за участието ви като наш гост лектор за трети път. Ще започна с въпроса когато се погледнете в огледалото, какъв човек виждате?

Един човек, който е с една вече сериозна възраст, спокоен, усмихнат и доволен от това, което се случва.

Вие сте наш лектор за трети път, как се променихте от първото гостуване при нас през юли 2012 г. ?

Всъщност не много съществено, продължавам да работя, правя дисертацията си, продължавам да чета лекции в България и в Русия,  предимно работя.

Темата на партито е „Работа в екип” какво ви мотивира да изберете точно тази тема?

Имайки предвид че участниците на Мастърмайнд са работещи хора,  в колективи с различни проблеми и предвид на опита, който имам с участия в тийм билдинги и анализите, които правим в различни екипи, реших, че е добре да поговорим за работа в екип. Tова вероятно ще е началото на един по-дълъг разговор, тъй като чрез разговора за екипите може да се разгледат и различните видове характери,  решаването на проблемите и стигането до едни позитивни резултати.

Вярвате ли в изготвянето на „етичен кодекс” или „правила на честта” при работа в екип и ако да кой и по какъв начин трябва да ги създаде?

Не съм привърженик на пълната стандартизация на взаимоотношенията. Аз смятам че ненаписаните правила са по-въздействащи. Всеки от нас има собствения си морален кодекс, който е свързан с нашата професията, с възпитанието ни и със социалният ни опит. В този смисъл смятам, че е по-добре уточняването на тези правила вътре в екипа още когато той се сформира,  отколкото изготвянето им в писмен вид. Разбира се нищо не пречи и да се напишат, но само ако са постигнати при пълно съгласие.

Какъв е ключът към екипната синергия, която води до качествени резултатаи и е показател за успешна работа в екип?

Ами то е същият какъвто е и в семейството, всички проблеми трябва да бъдат на масата. Не бива да има нищо, което да се скрива като проблем или като конфликт. Нещата трябва да се решават максимално рано, още когато възникват като някакво напрежение и да бъдат обсъждани в най-открит вариант, за да може да се стигне до най-добрият резултат. Ключът към добрата работа е във взаймоотношенията между хората.

Като стана въпрос за семейството едни и същи правила ли важат за екипа в семейството, за екипа в работата и за екипа в клуба по народни танци или трябва да се сменят според хората и дейностите?

По принцип хората сме едни и същи, и в семейството, и в работата си, и голяма разлика в нашите характери не може да има, ние си оставаме такива каквито сме. Отново бих казал, че не става дума за правила, а за специфика във взаймоотношенията. Какви са условията за тези взаймоотношения определя тази специфика.ю

Например, в семейството има по-голяма интимност и взаймоотношенията са по-различни от тези, които са в работа ни. Но не бива да забравяме, че в работата си прекарваме една по-голяма част от времето си и заради това е много важно там нещата да са така подредени, че да отиваме с удоволствие на работа. Има две неща които човек е добре да прави с удоволствие – да ходи на работа и да се прибира вкъщи. Ако едно от тях се прави с неудоволствие живота става ужасен, а ако и двете това е нещастие.

Заради това има подобие, но не и пълно покритие на принципа на взаймоотношенията между хората и във всички случаи това става с разбирателство.

Според вас как един лидер би могъл да води екипа си към постигане на все по-ефективни резултати?

Лидерите просто могат да се подготвят добре. Според мен обаче точна формула за постигане на ефективни резултати не може да има, защото лидера е един в политиката, друг в семейството, трети във фирмата. Взаймоотношенията, които се развиват в тези различните екипи са различни. Едно е да бъдеш лидер в авторитарен вариант на взаймоотношенията, например ако си военен, а съвсем друго е в демократичен или либерален вариант, например когато си в  партньорски взаймоотношения. Така, че проявата на един лидер зависи от условията, в които той ще се реализира.

Успешният лидер е човека с характер във всички случаи, с добра подготовка и с добри знания за комуникацията. За да води добре един лидер е добре да притежава три неща като всяко от тях е абсолютно равностойно, те са: знания за мениджмънта знания за професията, която се извършва и знанията за комуникацията. В средата на тези три олимпийски кръга се крие истинския лидер.

Бихте ли споделили с нас изживяни от вас моменти или запознанството ви с хора, които са внесли най-много стойност в живота ви?

Наскоро, преди два месеца бях в Лас Вегас това беше третата ми среша с американската действителност и естествено човек прави сравнение с нашите европейски условия. И аз мога смело да кажа че съм разочарован от пустинята наречена Америка. Лас Вегас е място което си струва да бъде видяно, но увлечението по хазарта, което видях там ме убеди в болестното съдържание на това увлечение, видях крайностите от липсата на история в Америка. Беше много подтискащо да видя как живеят хората в една пустиня, която е в скалистите планини близо до Гранд Каньон, където няма нито една птица.

През цялото време си мислех за нашата прекрасна страна, с прекрасния климат, условия и възможности, които предлага. Още веднъж се убедих че си струва човек да остане в България. Срещнах се с много българи, които живеят там, над 10 000 българи живеят в Америка и видях колко самотни са тези хора. Познавам много от тях включително има и мои пациенти, които си идват в България и разказват невероятни суперлативи за Америка и за това как се реализират там. Но аз всъщност видях как тези хора изобщо не общуват, как дори си пречат и колко трудно изкарват хляба си, чужднеца си остава чужденец.

Кой е най-ценният съвет който ви е даван досега?

Имах един приятел, който почина и той на възраст от 70 години ми каза нещо, което е изключително важно за голяма част от живота ми. Той ми сподели как може да оценявам приятелите си. Каза ми, че има шест неща, с които можеш да познаеш дали един човек ти е приятел и те са алкохол, власт, пари, имот, жени респективно мъже и шестото е завист. Ако с едно от тях този твой приятел се провали, по-добре е да го махнеш от живота си, за да бъдеш спокоен, защото във всички случаи той не е твой приятел.

Кой е най-интересният подарък който сте получавал?

Бих казал не най-интересният, а най-големия и това беше дипломирането на сина ми преди една година в стоматологичния факултет на Медицинския университет и гордостта, която изпитах тогава. Мисля, че това не може да се сравни с никой материален подарък.

Ако имате вълшебна пръчка, за какво бихте я използвал?

България да стане като Дания

Какво се случи в страната ни през изминалата 2013 година и каква е вашата лична позиция?

Разочарование като цяло от това, което се получи, изчезване на светлината от тунела, а от друга гледна точка събуждането на българите и протестите, които се случиха. Аз самият участвах в тях. За съжаление надеждата за близкото бъдеще намаля и единственото, което остава като моя лична надежда е промяната която се надявам да извърши младото поколение в следващите 10 години.

А за вас не е ли светлинка в тунела точно пробуждането на тези гражданска позиция на хората?

Така е аз съм привърженик на онази известна мисъл  „по-добре е да запалиш свещ отколкото да крещиш срещу тъмнината” и смятам, че свещта беше запалена, но много бързо угасна. Много ми се иска тя да е постоянно запалена и да се разгори,  да се превърне във факел, и да доведе до промяната в България, за която всички интелигентни хора мечтаем.

Каква цена сте готов вие да платите за една по-различна България?

Ако цената съм самият аз - готов съм да я платя със себе си.

Какво е мнението ви за партитата които правим, харесват ли ви и какво бихте предложил за разнообразяването им?

За мен е голяма чест и вълнение участието в тези партита.

Аз бих предложил всички участници в срещата да подготват казуси от живота си, които да споделят на срещата ни и които да играем, ще разпределим ролите и като в една психо-драма ще играем, ще разиграваме различните ситуации и ще търсим решенията.

Има ли въпрос който бихте искал да ви задам или да споделите нещо с нас?

Бих предложил да организирате дискусия, нещо като кръгла маса на която да седнат от едната страна лекторите от друга участниците в Мастърмайнд и като примерна тема бих казал „България след 10 години” и всеки да сподели мечтите си.

С доктор Венцислав Стоев можете да се свържете по-следните начини:

1. Чрез сайта на Дентална клиника "АПОЛОНИЯ" ТУК

2. Чрез страницата на клиника "АПОЛОНИЯ" във фейсбук ТУК;

3. Чрез профила във фейсбук ТУК

Автор: Емилия Илиева-Крайнова.

Хубавото на всяко изправяне пред хора е, че ти дава моментална обратна връзка дали си успял да се свържеш с тях. Ако си успял – винаги знаеш, ако не си – се чудиш дали си успял. Просто е. Разбира се и както всичко друго в живота има и нюанси – успял донякъде и неуспял, но все пак предал определена информация.

Все пак, за да успееш (каквото и да включва за всеки успеха) са нужни поне 3 неща:

1) Да се замислим и да си дадем сметка каква е връзката на това, което искам да кажа с мен самия.

Да можем да кажем истината за това, което избираме да представяме и то така, че думите ни да звънтят от истината, която изричаме. Тази наша истина се сменя най-вероятно всеки път. И затова усилието е всеки път да си поставяме въпроса “А сега защо го презентирам това?” или “А сега как се свързвам с това, което предстои да кажа?” или “Защо продължавам да вярвам в това, което представям?”

Преди няколко години казах на един семинар “Толкова ми е омръзнало да слушам скучни презентации, че бих искала да имам малък принос към това да слушаме повече презентации, които е удоволствие да бъдат слушани.” И това беше истината за тогава. Затова и още ми напомнят какво съм казала тогава. Защото истините се помнят!

Автор: Емилия Крайнова- Илиева

Това заглавие не съм го измислила аз. Роди се на една вдъхновяваща среща на екипа на Communication Academy преди няколко месеца. Тогава толкова се смяхме, че спонтанно родената фраза  стана мото на вечерта. Записах си я, заради хубавия спомен и тези дни, разчиствайки стари листчета я намерих отново. И ми се стори твърде ценна, за да я оставим само да мине край нас.  Освен, че е секси има и много смисъл в нея, който не винаги се подразбира от само себе си. Обикновено когато говорим за емпатията в отношенията между хората (родители-деца, любовни партньори, учители-ученици, служители-ръководители и т.н.) рядко обсъждаме сферата на интимния живот, където сексът заема съществено място.

По книгите пише, че оргазмичното удоволствие е преживяване, което предполага да сме свързани с телата си и всъщност е достъпно само, ако имаме такава връзка. И само така получаваме подаръка на интензивното и почти пристрастяващо безвремие в онези наситени мигове на единение и благодарност, последващи всяко споделено удоволствие от секса. Мигове, в които умът притихва и ни оставя в усещането  за съкровена близост и доволство.

Скъпи приятели, в средата на месец ноември е време отново да помислим къде и как бихме искали да прекараме вечерта си на 21.11.2013 г. Нашето предложение остава неустоимо. Каним ви в "Бара на Капитана" да се съберем, да се позабавляваме и да изпълним сърцата си с любов, а умовете си с доза интересна информация.

Поканили сме Нина Ненова, която ще се постарае да ни разкрие тайната на различните езици, с които изразяваме любовта си един към друг и ще ни даде някои отговори на въпроси, свързани с любовта и взаимоотношенията. Нина ще ни загатне за ролята на Планетата Венера, която отговаря за Любовта и Щастието в рождената ни астрологична карта, нейното разположение и различни аспекти с другите планети и 12те зодиакални знака, в различни астрологични домове, определя нашата уникалност и неповторимост в любовния свят.

Марина Стойчовска е завършила Клинична и консултативна психология в СУ. Тя е настоящ Психодрама-терапевт и води групи по Психодрама. В терапията с индивидуални клиенти използва също така когнитивно-поведенчески и психодинамични техники, както и хипноза. Води семинари на различни теми. Марина е собственик на агенция за запознанства, където помага на хората да срещнат своята половинка, както и да решат личностните си проблеми, свързани с интимната сфера от живота им.

Здравей Марина. За мен е голямо удоволствие да се видя с теб днес и да проведем интервю. Ще започна със следния въпрос Познаваш ли себе си?

Надявам се\. Мисля, че се познавам защото съм направила всичко възможно за да опозная себе си. Когато работя знам какво може да ме затрудни и кои са моите силни страни. Ако срещна случай, който би ме затруднил не поемам отговорност да работя с конкретния проблем, а използвам по интензивна супервизия. В личния ми живот например знам в определени ситуации какво мога да очаквам от себе си, къде мога да объркам нещата и как мога да предотвратя това.

Положила съм много усилия да опозная себе си, седем години съм била в група и съм ходила на индивидуална терапия.

Как мислиш каква е представата на другите за теб?

Мисля си, че хората ме харесват като цяло. Защото когато се срещна с даден човек предимно слушам и говорим за него, а хората обичат да говорят за себе си. Аз слушам с интерес, просто хората са ми интересни като цяло и точно по тази причина се занимавам с психология. Избягвам да говоря много за себе си, без разбира се да стигам до крайности. Споделям определени неща, но без да разказвам твърде лични истории. По този начин успявам да постигна един баланс в общуването с хората, да предразположа отсрещния и да споделя нещо, и от себе си. Всичко това кара другите да ме харесват, да ме считат за общителна, позитивна, подкрепяща, чувала съм, че ме намират за енергична и аз също се възприемам по този начин. Казвали са ми, че ме мислят за много хармонична и балансирана, но това всъщност се различава от моето мнение. Имам още какво да работя по отношение на
хармонията в живота ми.

На предстоящото парти ще говорим за психотерапевтичния метод Психодрама. Би ли могла да ни разясниш какво представлява този метод?

Това е метод, който работи еднакво успешно в група и при индивидуална работа с клиенти. Психодрамата според мен е „дялан камък” защото работи добре и с възрастни, и с деца понеже има много игрови техники, използват се кукли, рисунки, цветове. Показва резултати в трудово-организационната психология защото всички тренинги и ролеви игри, които се правят в един тиймбилдинг например, при тренинг за социален екип или при обучение за повишаване на мотивацията са взаимствани от груповата терапия на Морено. Морено е всъщност създателят на Психодрамата.

Метода постига значителни успехи при хора стремящи се към определено личностно развитие, но може да покаже резултати и при хора с диагнози, естествено не за всички видове диагнози разбира се. Точно по тази причина казвам, че е „дялан камък” защото се напасва добре в много аспекти на психологията.

С какво методът Психодрама е по-различен и ефективен от други терапевтични подходи?

Различава го самата техника на работа. Другите терапевтични подходи работят през интервю клиентът стои, терапевта стои и си говорят. Това говорене терапевтира чрез подходящо подбрани техники. Психодрамата не набляга на говоренето, а по скоро на изиграването на проблема. Това изиграване може да е през някаква метафора на конкретен проблем, а може да бъде и определена ситуация.

Играта предоставя възможност, в сравнение с разговора да  се погледнат нещата малко по-обективно, човек да може да погледне себе си отстрани, всичко се случва много бавно и това е с определена цел. Изговаряйки дадена история, която е травматизираща за нас ние я разказваме за 5 или 10 минути например, изигравайки я това отнема много повече време. Подобен процес е особено полезен защото дава възможност да се анализира всяка думичка, всеки жест, тембъра на гласа, за да се види как се е стигнало до този проблем и какво може да се промени от там нататък. Благодарение на играта човек се потапя много по-надълбоко в това, което му се е случило, доста по реално изживява същите емоции, които е изпитал в конкретната ситуация.

Предимството на Психодрамата пред другите терапевтични методи е, че чрез нея се рови в миналото, търси причината за даден проблем или за дадена трудност в характера на човека, но прилага това, което сме разбрали за миналото на човека в настоящето. Голяма част от терапевтичните методи работят само тук и сега, само в настоящето, само с отработване на нови модели на поведение без да се търси причината, как се е стигнало до настоящия модел. Да човек научава някакви нови начини да функционира в ежедневието си, но причината за проблема избива от някъде другаде в даден момент.

Други методи много наблягат на миналото, ровят, ровят, когато си бил на 2 години, на 3 години и някак си докато стигнат до настоящето е минало толкова много време, че хората не винаги имат ресурси времеви и финансов, и като усилия да се подложат на подобен вид терапия, например класическата психоанализата. Тя е един много дълбинен метод, който акцентира изключително много на миналото.

Психодрамата прави и двете, хем се интересува от причината която обикновено е в миналото, не винаги, но много често, същевременно винаги се връща тук и сега към това, което ние сме разбрали за миналото и преживяванията си и как това може да бъде интерпретирано към настоящия момент и как то може да се промени към по-добро. Особено ми допада и груповия начин на работа на психодрамата, тъй като се случват различни процеси, които са много интересни. При работата в група се виждат реалните модели на поведение, дефицитите на всеки човек и силните му страни. Това са неща, които в една по-защитена среда между клиент и терапевт, каквато е индивидуалната терапия доста често убягват или не могат да се проявят.

На какво те научи ролята ти на водещ на група по Психодрама?

Научи ме на търпение и да удържам на тишина, ако някой просто стои и мълчи. Всъщност мълчанието е много важна част от работата с даден човек. Научих се да пренебрегвам собственото си его и когато чувам някой, който разсъждава неадекватно и не е  във връзка с реалността, да не се втурвам веднага да го разубеждавам, да налагам собственото си мнение, да демонстрирам какъв велик терапевт съм, а просто да оставя човек сам да преосмисли и да стигне до изводи, които може би аз по-рано от него виждам. За да бъда пълноценен водещ аз трябва да бъда изключително търпелива и да контролирам собствените си емоции. В крайна сметка аз съм човек и когато седна, и водя една група се радвам, трогвам се, на моменти се ядосвам, тъгувам с хората целия спектър от емоции, които може да изживее един човек, се появяват и в мен. Голямо е изкушението като водещ да вляза в ролята на гуру и да съветвам другите как да живеят по-добре, но това по никакъв начин не е добро за хората.

Интересно е да работя в екип с друг водещ както знаеш аз и Люба водим заедно двете. Тя е един много по-различен човек от мен това ни прави добър екип. Често сме на противоположно мнение, случва ми се да се замислям дали моето мнение не е свързано с мен като личност, а не толкова с работата ми на водещ. Да имам спокойствието и толерантността да възприема нейната гледна точка и да я изслушам. Това също е нещо много важно за мен.

От визитката ти става ясно, че си собственик на агенция за запознанства „Гара за двама”. Кои са най-често срещаните проблеми свързани с интимната сфера от живота на хората?

Проблемите са много индивидуални, не знам дали мога да направя някакво обобщение.

Във съвременната реалност разбиранията за ролята на мъжа и ролята на жената са много подвеждащи. Ние жените продължаваме да се борим за еманципация, за равенство и се стремим да се освободим от робството на мъжете. Но в устрема си към свобода се превръщаме в робовладелци, тоест ставаме като мъжете. Всъщност вместо да се борим женските ни качества да бъдат също толкова важни, колкото мъжките, ние се опитваме да придобием мъжки качества. Имам в предвид, че ние се борим за кариера, да бъдем независими, да бъдем самостоятелни, силни и справящи се с живота. Това са все мъжки характеристики. Оставяме сякаш на заден план развиването на женствеността, деликатността, слабостта и нежността ни. Важно е да си дадем сметка, че способността ни да раждаме деца е също толкова важна както и тази да растем в кариерата. Ролята, в която жената влиза хем да се опитва да бъде майка, любовница, жена, но пък да бъде независима, работеща и силна размива женския образ и го прави по-малко привлекателен за мъжете. Всъщност мъжете си мечтаят за класическата женствена жена.

По същия начин мъжа за да се адаптира към новите обстоятелства му се налага да пусне малко власт на жената и мъжете стават по-неинициативни, по-пасивни, по-чувствителни, по-благи. На нас жените това не ни харесва и искаме мъжете все пак да си останат силни и активни, хем при нас като дойде един силен мъж ние го гледаме малко скептично и се чувстваме неспокойни и заплашени. Мъжа изпада в една роля, в която му е трудно да балансира хем да си остане силен, хем да не бъде заплашителен.

От друга страна като гледаме от филмите там мъжете се едни романтични, чувствителни, подкрепящи, страдащи. Това особено обърква мъжете как един мъж да бъде хем чувствителен, пък хем силен. Всичко е възможно разбира се, но баланса е труден.

Всички тези роли раздалечават мъжете и жените като по този начин се затрудняват в намирането на път един към друг и към самите себе си.

Много хора твърдят интелектуално, че искат да създадат връзка, но нещо им пречи. Преживяли са емоционална травма или раздяла, видяли са недобър модел на семейство, в който са отраснали, но тук вече при всеки човек е строго индивидуално и различно.

Кой е най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж?

Това вече е индивидуално и ние в агенцията не работим добре с хора, които разчитат само на нас. По-лесно работим с хора търсещи още една възможност.

Най-лесния начин една жена да се запознае с един мъж е не толкова да подбере място или социален кръг, колкото да си позволи да бъде жена, да изглежда красива, женствена, кокетна и загадъчна. По този начин тя привлича внимание като жена, а не като човек справящ се с живота си. Тук важна роля играе езика на тялото дори не толкова облеклото, например кръстосани крака, деликатни маниери, отмятане на косата, поглед и дори по-фриволна походка. Тези неща привличат мъжкия поглед. Ако една жена забележи интерес в мъжа, който я привлича да не си вирва носа, а да даде сигнал, че това внимание и е приятно и да се възползва.

А кой е най-бързия начин мъжът да грабне вниманието на една жена?

Би било малко агресивно ако мъжа демонстрира свръхмъжественост, така че той трябва да е малко по-внимателен. Може би някакъв по-директен подход, явен поглед или запознанство или споделяне, че някаква жена му е направила впечатление. Тук се появява сериозен проблем да не ни откажат близост защото това често действа пагубно на хората. Така, че когато човек реши да поеме инициативата да си има едно наум, че шанса е 50 на 50. Може да получи отказ и това не е края на света. В крайна сметка не можем да сме по вкуса на всички. Най безболезнения начин мъжът да се запознае с една жена е да приеме, че тя може толкова да го хареса, колкото и да не го хареса. Но е добре да опитва.

Защо да се обърнем към агенция „Гара за двама”?

Не мога да кажа защо точно към моята, все пак не знам как работят колегите от другите агенции за запознанства, но мога да изтъкна нашите предимства. Тук работим предимно психолози. Стремим се да задействаме хората не само като обогатяваме техния социален кръг, а и като ги съветваме, насочваме как могат да бъдат по-успешни в интимния си живот, разбира се ако те имат нужда и желание за това. Нашите клиенти се стремят към една и съща цел да създадат сериозни отношения. Ние не работим с хора, които искат просто да се забавляват или търсят връзка за една нощ.
Предимството на нашата агенция пред Интернет запознанство например е, че информацията, която се подава е реална за разлика от тази, която се пуска например в сайтовете за запознанства.

Какво предстои за теб през 2013 г.?

Не мисля, че ми предстои нещо по-различно от това,  което ми се случва в момента. Това, което аз всъщност правя е да управлявам агенция за запознанства, да работя индивидуално с клиенти и да водя групи по Психодрама.

Моя дългосрочна цел е да намеря начин, разбира се не само аз, а със съдействието и на мои колеги, да информираме хората за това, че психологическата услуга не е нещо срамно, странно и чуждо. Всеки човек дори и с по-малък проблем е добре да се консултира с нас като специалисти, за да не му е толкова трудно в живота. Иска ми се хората да знаят, че времето не оправя нещата. Например ако искаме да преодолеем дадена връзка и да забравим човек, с който сме се разделили и разчитаме само на времето да ни помогне, то шанса ни да продължим напред не е много голям. Важно е да се направят и някои други стъпки допълнително.

Имам желание хората да бъдат по наясно за разликата между психолог, психиатър, психоаналитик и психотерапевт защото е важно това да се знае, за да може човек да вземе правилното решение за себе си, от каква помощ има нужда. Това естествено е задача на нас специалистите да информираме обществото какво ние правим и с какво можем да сме полезни. Няма закон в България за психотерапията в момента. Правят се работни групи, надявам се да имам възможност да се включа в такава група. В момента има доста недобри предложения за изменение на този закон и ми се иска да мога да изразя собственото си мнение в тази посока. Искам, когато се приеме подобен закон той да бъде функциониращ и адекватен към реалността.

Остава ли ти време за теб самата и по какъв начин се грижиш за себе си?

Малко ми остава време, но все пак се намира. Не правя нищо кой знае какво имам няколко хобита, които са много тривиални и обикновени, но пък много ме отморяват. Например гледам балконски цветя всеки ден си отделям време, в което ги наблюдавам има ли нова пъпка, има ли някое цветче, поляти ли са всичките, развиват ли се, не се ли развиват. По този начин мисълта ми отива в съвсем различна посока, което за мен е много приятно. Обичам да чета художествена литература и за мен книгите са възможност да се пренеса в някакъв друг свят, всичко това ми помага да се откъсна от ежедневието.

Аз обичам да гледам сериали не от тези с по 500 серии, но такива от сорта на „Приятели”, „Двама мъже и половина” и други. Това също ме разтоварва и откъсва от работната ми реалност.

Коя е любимата ти детска игра?

Аз не си спомням как се казва, но тя беше свързана с влизане в роли между другото. Аз много настоявах с приятелчетата ми да играем точно на тази игра. Какво всъщност правехме. Един от нас заставаше и казваше едно стихче, което завършваше с думите „Ще се превърна в...” например в балерина, котка или някаква роля измисля, след което си затваряше очите. Чакаше около 20 секунди и всеки заемаше някаква поза. Детето, което си закриваше очите ги отваряше след определено време, отиваше при всеки един от нас и ни включваше. Ние изигравахме по един етюд. Накрая се избираше друг, който да застане отстрани и да води и така.

Знам, че имаш една прекрасна малка дъщеричка. Отделяш ли време да играете заедно?

Когато намерим време ние играем много на игри тип куклен театър, плюшената овца какво казала на плюшеното куче. Забелязвам, че напоследък и тя започна сама да си измисля как куклите си функционират по някакъв начин, например пътуват, падат, стават помагат си. Всичко това и е много интересно.

Каква е твоята визия за България след 10 г.?

Аз мисля утопично. Ако се запитам, в какво вярвам истинското ми мнение е, че няма да има съществена промяна на ситуацията в България в момента. Но тези мисли много ме смазват и демотивират да остана да живея тук.

Затова се опитвам да мисля утопично. Представям си, че Закона за който споменах за психотерапията ще бъде приет и приложим. Аз ще бъда един добре работещ психотерапевт. Ще има поле за комуникация с други колеги. Хората в страната ще бъдат материално и икономически много по-добре. Услугата психотерапия ще бъда по достъпна, дори си представям как ще се поема и през здравна каса. Знам, че корупцията и връзкарството ще го ма винаги както го има навсякъде. Още Алеко Константинов е казал, че това което го има в България го има и в другите държави, но в много по-големи мащаби.

Каква е твоята позиция по отношение на промените, които настъпват в общественото мнение напоследък?

Не знам дали настъпват някакви промени. Това, което се вижда е, че хората протестират защото им е дошло до гуша. Но не знам дали това е свързано с качествени промени или по скоро с количествени. Ние сме си трупали, трупали, пълнили сме чашата с определени негативи и тя в един момент прелива, в резултат на което започнахме да протестираме. Не знам обаче дали това говори за някаква качествена промяна в нас. Ето например ако моята съседката стане утре министър и при нея дойде нейна роднина и я помоли да вземе някого на работа, не вярвам, че моята съседка ще успее да бъде толкова принципна, че да откаже помощ. Смятам, че българите сме много семейна нация и връзкарството у нас трудно би се променило.

Мисля си, че за да се случат по-генерални промени както световната историята ни показва се искат много грандиозни жертви. Колкото по-голяма промяна искаме толкова по-голяма жертва е необходимо да направим. Аз мисля, че ние искаме промяна, без да сме готови да платим нейната цена. Дори лично аз не съм убедена, че съм готова на подобна стъпка.

Научиха ли се българите да лекуват душата си, когато ги боли както ходят на лекар, когато ги боли ръката?

Не мисля. Българите имаме много лоша здравна култура и недобра хигиена на душата. Например като погледнем отношението към тялото ни колко хора ходят на профилактичен преглед, колко хора се самолекуват и до каква степен хората са склонни да се доверяват на псевдо специалисти. До скоро и антибиотици си купувахме сами. Ние масово не сме достигнали до това ниво да се обърнем към лекарите навреме, какво остава за душевното ни здраве. Много хора осъзнават под какъв стрес живеят постоянно, но нищо не правят за да променят това. Хората си казват : „Аз знам, че това ми пречи, но аз съм си такъв. ” Липсва ни осъзнаването, че нещата са в наши ръце и зависят изцяло от нас. Ако ние искаме да живеем добър, здравословен живот, да бъдем устойчиви на предизвикателствата в живота и това да продължи дълго е важно да имаме стратегии за справяне със стреса и да ги използваме целенасочено. Да си даваме сметка на кои наши силни страни можем да разчитаме, когато живота ни поднесе предизвикателство в живота. Да осъзнаем в какви ситуации можем да избегнем да попадаме, за да не се самопрецакваме. Всичко изброено е свързано със себепознанието. Важно е в България да се създаде силна връзка между медицина и психология. Вече не е тайна, че голяма част от психичните проблеми избиват на телесно ниво, но това не се включва в лечението. Практикуващите лекари трябва да са много наясно каква роля играе психологията на човека. Всичко това обаче зависи от нас като специалисти да информираме хората, че това е възможно.

Какво е твоето послание към Mastermind Bulgaria?

Искам да отправя благодарност към всички вас защото тази мисия, която аз имам за себе си да информирам хората за това какви са възможностите им и те сами да вземат решение като, че ли се припокрива с мисията на Mastermind Bulgaria. Мисля си, че ако има повече подобни организации, които да функционират толкова добре, то нашата задача би била доста улеснена. Всъщност ние сме от един отбор.

Искам да благодаря, че тази информация се разпространява и достига до хората.

Екипът на Mastermind Bulgaria ти благодари от все сърце и ти желаем много успех.

С Марина Стойчовска можете да се свържете по-следните начини:

1. Чрез фейсбук
2. Чрез сайта на агенция „Гара за двама”;
3.Чрез сайта на Център за психологически тренинги и консултации

Наталия Кобилкина е сред водещите сексолози и семейни терапевти у нас. Завършила е магистърска степен в областта на психотерапията и сексологията в Русия. Тя е автор на многобройни статии, водещ на иновативни тренинги и специализирани лекции и чест консултант в най-гледаните телевизионни предавания. Наскоро на българския пазар излезе първата книга на Наталия Кобилкина - „69 съвета за секс”, която събира в едно най-важното от досегашната й професионална практика.

Чрез своята работа Наталия успява да провокира към промяна живота на много мъже, жени и двойки, развивайки тяхната увереност в себе си и в сексуалността им. Това дава възможност на хората да се наслаждават повече на сексуалния си живот и да изграждат зрели и хармонични отношения.

Здравей, Наталия благодаря ти за твоето присъствие днес и готовността да проведем интервю. Аз се възхищавам на това, което си ти и на проектите, с които се занимаваш. Ще започна с въпрос, който не ми се иска да пренебрегна. Кое е най-прекрасното нещо, което ти се случи днес?

Днес денят е много хубав. Тренировката ми по фитнес премина прекрасно, след това имах един чудесен обяд и всичко днес е много розово и слънчево.

Моля те разкажи ни малко повече за Наталия Кобилкина в личен план.

Какво например ви интересува?

Какво правиш през свободното си време, с какви хора предпочиташ да се срещаш, искам да запознаем нашата аудитория с Наталия Кобилкина извън професията сексолог и терапевт?

Аз много обичам природата и през свободното си време се старая да бъда някъде навън, на разходки, на пикници, с приятели и със семейството си. Много обикалям, ако имам възможност винаги ходя накъде сред природата. Обичам да спортувам, играя тенис. Обожавам да ходя на различни концерти, театри, кино, фестивали, мюзикъли. Дори само за това мога да пътувам в чужбина, особено за някой рок концерт или по-различен мюзикъл. Аз обичам малко странни и интересни неща, например картини.

Близките ти хора как приемат твоята голяма професионална ангажираност?

Мъжът ми, за щастие,  приема много спокойно този факт, много ме подкрепя, за мен това е много важно. Оценявам това, че той не ми пречи да правя това, което искам. Осигурява ми свободата да бъда себе си. Нямаме още деца и мога да си позволя да разполагам с времето си пълноценно, това е голям лукс. Благодарна съм, че принадлежа на себе си и това е може би най-ценното, което може да има един човек.

Каква музика харесваш?

Класическа.

Как си представяш идеалната почивка?

Обичам да съчетавам почивката си с културни мероприятия, например мюзикъли, концерти или изложби. С голямо удоволствие ходя по различни обучения, в които аз съм ученик или обучител и които се опитвам да съчетавам с почивка. За мен е интересно да посещавам различни ашрами, храмове и други духовни места. За мен е важно да има нещо активно. Друг начин за почивка е играта на волейбол или някакъв динамичен спорт. Не мога за повече от два дни да стоя на плажа, искам да има някакво действие.

Кои са нещата, които придават смисъл на твоя живот в момента?

В момента това е моята работа, моята книга, моите нови телевизионни проекти, които планирам и цялата ми професионална дейност. Малко по малко започваме да мислим за дете. Това ще бъде едно от новите ми предизвикателства.

Скоро беше публикувана първата ти книга. Ще ни разкажеш ли малко повече за нея?

Книгата си успях да създам много лесно. Тя лесно стана бестселър, една от най-продаваемите книги в България. Беше разпродадена в голям тираж за първите две седмици и вече има втори тираж. Много се гордея от факта, че успях да напиша книга на чужд за мен език, която да стане бестселър и да се радва на такъв голям успех. Всичко се случи много лесно. Аз обичам да визуализирам различни неща, дори си пиша план за една, за три, за пет години напред. Бях планирала, че искам да напиша книга, обаче не разполагах с време да го осъществя. В един момент казах „Господи моля те искам да напиша книга”. Изведнъж ми се обадиха от едно българско издателство и ме попитаха дали имам желание да напиша книга. Аз отговорих „Да искам, но нямам време!”. Отговориха ми „Но вие имате толкова много публикации, ако желаете някои от тях можем да комбинираме и да създадем една чудесна книга.” Аз дори не си бях давала сметка, че през тези години съм написала между 300 до 500 страници, които даже са достатъчни за две книги. Аз пиша постоянно, но не съм си давала сметка колко много съм написала. По този начин се получи една прекрасна книга.

За какво мечтаеш, Наталия?

Мечтая да има един красив, грамаден център за семейства в България, на едно екологично чисто място, където хората да могат да се развиват и да водят своите деца. Там ще има различни програми например „Как да се научим да бъдем родители”, „Как да отглеждаме деца”, „Как да се подготвим, за да влезем в любовта” и други, които може да се провеждат в центърът на моите мечти. Но това ще го реализирам, когато се роди моето дете. Мечтая да имам няколко деца.

Мечтая да създам няколко книги и най-вече да продължавам да правя това, което правя. Аз съм изключително щастлива и удовлетворена от това, което господ ми позволява да правя.

Наскоро ти взе участие в едно танцово шоу. Би ли ни споделила какво научи от участието си там?

Беше голямо предизвикателство за мен, много интересно преживяване. Научих два танца, научих се да ходя с изпънати крака, научих се как да ходя, развих добра гъвкавост. Аз спортувам фитнес и тенис, но в тези спортове не съм упражнявала своята гъвкавост. Усетих колко добре се отразява на една жена да развие своята гъвкавост. Продължавам да работя в тази посока. Научих, че спортните танци не са моята страст, но това не означава, че ще спра да танцувам.

Иска ми се да поговорим малко за взаимоотношения. По твои наблюдения кои са най-често срещаните проблеми при общуването между мъжа и жената?

Мъжете обичат да говорят във факти и цифри, а жените много за нищо. Ние можем да говорим с часове, без да казваме нищо съществено. Това направо побърква мъжете.

Жената не изразява своите нужди директно, а иска мъжът сам да се сети, какво желаем от него.

Ние, жените, приемаме мъжете като даденост и спираме да им бъдем благодарни, да им правим комплименти и да им се възхищаваме. Мъжете се нуждаят от това всеки божи ден. Жените искаме мъжете да забелязват, че сме красиви и че продължаваме да бъдем все по-красиви всеки ден. Обожаваме да ни правят комплименти и да ни помагат да се чувстваме уникални и единствени . Желаем мъжът да подчертава, че сме най-подходящата жена за него. Държим на вярността. Мечтаем мъжете да бъдат до нас, да ни обичат и да ни приемат такива, каквито сме.

Кои са предимствата на българския мъж?

Аз не бих разделяла мъжете на български или руски, всички са мъже, независимо от своята националност. Предимствата на мъжете са, че те са силни, твърди, знаят какво искат и за мъжа е много важно да има отговор на три въпроса:

„Кой съм аз?”,

„С какво се занимавам?”

„Колко съм реализиран?”

Мъж, който не знае кой е той, който постоянно не може да се реализира и който се чуди с какво да се занимава, не може да създаде една стабилна и сериозна връзка. Затова нека жените не се обиждат ако партньорът им не е зрял като мъж, няма занимание в живота и не може да им даде това, от което имат нужда.

Мъжът първо трябва да "узрее" и след това да се обвърже, иначе просто нищо не се получава.

Кои са силните страни на жената?

Нашата силна страна е нашата сексуалност, нежност, способност да покажем своите чувства, способността да помолим партньора си за помощ, възможността да се възхищаваме на мъжете, нашата беззащитност, нашата слабост донякъде. Най-важно е жената да покаже на мъжа, че тя без него не може да се справя, че той за нея е необходим и че му е благодарна.

Какво за теб означава понятието „богиня”?

Всеки от нас носи бог в себе си и бог е човекът, който е отворен към живота. Ние провеждаме курс за богини, в който работим за да отворим себе си и да подпомогнем придобиването на важни качества, които са необходими за да реализираме своите мечти. Например ако искаме да привлечем правилния партньор е от значение да развием качества като сексапил, способност да изграждаме щастливо семейство, способност да създаваме традиции, стабилност, сигурност в самите себе си и доверие. Ако определени качества не са развити, ние няма да бъдем архетип на богиня и тогава жената реално не може да постигне своите цели. Ние върху това работим в нашите курсове, развиване на възможността да бъдем различни. Да бъде стилна като жена, нежна като момиченце, страстна и темпераментна като любовница, грижовна, стабилна и сигурна като майка.

По какъв начин се грижиш за детето в себе си?

От Коледа започнахме да комуникираме с детето в мен повече. Давам му пространство. Например, когато отивам на спорт, казвам му „Сега е твоят час, прави каквото искаш”.Представям си, че аз давам на малкото момиченце в мен да прави, каквото пожелае. Когато се храня, си мисля, че храня него и питам какво му харесва, опитвам се да се съобразявам с него. Поддържам контакт с моето момиченце и му доказвам, че то е важно и значимо.

Как си представяш идеалната интимна вечеря?

В моите представи има няколко варианта.

Първият е, когато ресторантът е затворен само за нас двамата и сервитьорите са по престилки.

Вторият е у дома, когато мъжът е по престилка и готви вечеря за жена си.

Особено интимно за мен е когато има погледи очи в очи, когато има леки докосвания и закачки, където има възможност да се отдадем на партньора си.

Не мога да пропусна и темата за секса. Според теб в България има ли правилна сексуална култура?

Аз не бих казала правилна или неправилна сексуална култура, а по-скоро е важно тази култура да се развива. В България сякаш не е прието да имаш сексуална култура в училище или в университета, така че ние с моя екип се опитваме да подпомагаме това развитие. Със сигурност ако нещо развиваш и ако не си съгласен с това, което чуваш това също носи своя положителен смисъл, защото несъгласието провокира мозъка ни да търси правилното за нас. Аз не се стремя хората да се съгласяват с мен, по-скоро искам хората да спорят с мен, за да успеят да намерят важното за тях. Стремя се да провокирам психиката на хората да мислят за секс.

Какво още е необходимо да знаем за секса?

Би било добре хората да приемат сексуалността си като нещо духовно и красиво. Да се наслаждават на секса и да премахнат някои свои ограничаващи задръжки. Да се научат да се отпускат и да изключват своите мисли по време на секс. Да опознаят физиологията си. Да научат техники за доставяне на удоволствие на партньора, да имат доверие в секса. На тези неща хората трябва да се учим. Много рядко някой има вродени сексуални умения, знанията за удоволствието в секса се придобиват.

Какво предстои за Наталия Кобилкина в личен и професионален план през 2013 г.?

Имам нови проекти, които предстоят, но предпочитам да останат в тайна. Те ще бъдат доста интересни и забавни. Подготвям нова книга. В момента провеждаме курсове за двата пола, разширяваме възможностите си в тази посока. Планирам да провеждам курсове в чужбина. Плановете ми са грандиозни.

Какво е твоето пожелание към нас, обществото на Mastermind Bulgaria?

Пожелавам ви да поемете отговорност за своето щастие. Да приемете факта, че само самите вие можете да направите себе си щастливи. Не търсете това чувство в другите или някъде навън. Ключът към нашето щастие го държим самите ние. Позволете си да бъдете отворени и да се обичате.

Благодаря ти отново, Наталия, ти носиш много щастие в сърцето си и то лесно се предава чрез твоите думи, жестове и действия. Пожелавам ти от името на целия екип на Mastermind Bulgaria да постигаш все повече и повече успехи в личен и професионален план и хората, на които помагаш да намерят себе си и да изградят едни пълноценни взаимоотношения.

С Наталия Кобилкина можете да се свържете по-следните начини:

1. Чрез сайта на Наталия ТУК
2. Чрез профила във фейсбук ТУК