Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Забравете модерните книги за лидерство. Най-голямата книга за бизнеса и лидерството е написана още през 4 век от един грък, а в нея се разказва за персийски цар. Да, точно така! :)

Предистория: Сирус Велики е човека, който историците наричат ​​"най-симпатичния завоевател", както и първият цар, който основава "империя базирана на щедрост", вместо на насилие и тирания. Мислете за Сирус, като абсолютната антитеза на идеалния "Владетелят" на Макиавели. Авторът на книгата е Ксенофан, ученик на Сократ.

Радостта и удоволствието, които изпитваме, когато даваме и получаваме са естествена част от нашата природа. Какво ни отделя тогава от състрадателната ни природа и ни кара да ставаме жестоки, да не уважаваме човека до себе си и да се използваме един друг? И как може да се обясни факта, че има хора, които и при най-непоносимите условия успяват да съхранят естествената си способност за съчувствие и състрадание?

Един от основните фактори които оказват силно влияние за това да бъдем агресивни един към друг, и който ни отдалечава от естественото ни състояние на съчувствие е специфичната форма на езика, която използваме когато общуваме с другите. Наречена „отчуждаваща комуникация” тази форма на общуване блокира нашето съчувствие проявявайки се в различни ситуации.

Един от видовете отчуждаваща комуникация е моралната присъда, която загатва, че хората, чийто действия са в дисхармония с нашите ценности, са лоши или грешни. Такъв вид присъда ще открием в изказвания от рода на: „Проблемът ти е, че си егоист”, „Винаги мислиш само за себе си”, „Това не е възпитано”. Обвинения, обиди, потъпкване, поставяне на етикети и диагнози, критикуване, сравнения – всичко това е вид присъда.

В света на присъдите основното, което ни занимава, е „КОЙ КАКЪВ Е”.

Когато използваме езика на отчуждаващата комуникация и искаме да си обясним поведението на другите, основното, което ни занимава в мислите и в общуването ни, е да търсим грешката в тях. Търсим грешката и в самите себе си, когато се случи да не разберем нещо, или когато не реагираме така, както бихме желали. Вместо да обърнем внимание на това, от което другите може би се нуждаят, а не го получават, ние започваме да класифицираме, анализираме и да определяме степените на погрешно поведение. По този начин, ако партньорът ми иска повече чувства и нежност, отколкото аз му давам, тогава той е „несамостоятелен и досаден”. Но ако аз се нуждая от повече чувства и нежност, отколкото той ми дава, тогава вече е „студен и безчувствен”. Ако за колегата ми детайлите са по-важни, отколкото за мен, тогава той е „дребнав и критичен”. От друга страна, ако детайлите са по-важни за мен, отколкото за него, тогава той става „мързелив и небрежен”.

Този вид анализиране на хората всъщност е трагичен начин да изразим собствените си ценности и нужди. Трагичен, защото изразявайки така своите ценности и нужди, ние увеличаваме съпротивата и самоотбраната точно от страна на онези, чието поведение е от най-голямо значение за нас. Трагичен е и защото, ако все пак се съгласят с нашето мнение, че грешката е в тях, и все пак решат да действат в хармония с нашите ценности, тогава ще го направят от страх, вина или срам.

Сравнението е форма на присъда.

Друга често срещана форма на отчуждаваща комуникация блокираща състраданието са сравненията. В своята книга „Как да станем нещастни”, Дан Грийнбърг демонстрира с чувство на хумор коварната сила, която сравняващият начин на мислене е способен да упражни върху нас. Едно от упражненията, които той предлага е да се сравним с изобразени на плакат мъж и жена, които според стандартите на съвременните медии, въплъщават идеала за физическа красота. Упражнението гарантирано дава обещаващия ефект: колкото по-често се сравняваме, толкова по-жалки и по-нещастни започваме да се чувстваме. И това е само началото. Какво става ако почнем да сравняваме начина си на живот, парите които печелим, колата която караме и постижения, които имаме с тези на световно известни личности от телевизията и списанията. Става очевидно колко нещастие сме си докарали и колко успешно този начин на мислене блокира съчувствието – както към нас, така и към другите.

Мислене, базирано на принципа „на всеки според заслуженото”, блокира състрадателната комуникация.

Отчуждаващата комуникация също така е свързана с разпространеното схващане, че някои постъпки трябва да бъдат възнаградени, а други – наказани. Този начин на мислене е изразен чрез думата „заслужава”, например „Той заслужава да бъде наказан за това, което стори.” Това предполага лошотия от страна на онези, които се държат по определен начин, и приканва те да бъдат наказани, за да се разкаят и променят своето поведение. В интерес на всички хора е да се променят не за да избягват наказанията, а защото виждат ползата за самите тях от една такава промяна.

Вместо да се учим как да бъдем наясно със собствените си чувства и нужди, ние израстваме, усвоявайки език, който предразполага към използването на епитети, сравнения и изисквания, както и към произнасянето на присъди. Въпреки това радостта от това да даваме и получаваме и да бъдем съпричастни е част от нашата природа. С помощта на подходящи езикови и комуникационни умения ние можем да запазим своята човечност и в най-тежките моменти. Откликвайки на нуждите на хората, разбирайки и съпреживявайки техните мисли, думи и чувства ние създаваме устойчиви и дълбоки взаимоотношения с тях. Взаимоотношения, трудно заменими в днешния взаимосвързан свят. Взаимоотношения необходими за успеха и щастието на всеки човек.

Източник: Общуване без агресия - наръчник по ненасилствена комуникация, Маршал Розенберг

Организацията и управлението на времето винаги е била актуална тема. Днес, повлияни от динамиката на ежедневието и неограничените достъп до информация и възможности за развитие, ние все повече обръщаме внимание на константата време. Ще ни стигне ли времето да постигнем целите, които сме си поставили, да ходим на лекции и да работим, да работим и да се забавляваме, да градим  професионална кариера и да имаме пълноценен семеен живот. "Организирайте се и действайте съобразно приоритетите си" е фразата, която показва еволюцията на три поколения в изграждането на теорията за организиране на времето и основният въпрос сред широката гама от подходи и начини е как това да се осъществи най-добре.

Личното управляване и организация извървяват същите пътища, както и много други човешки стремежи. Основните етапи на развитие или "вълни" (както Алвин Тофлър ги нарича) следват една след друга, като всяка от тях добавя съществено ново измерение. Например при социалното развитие аграрната революция е последвана от индустриалната, която, на свой ред, е последвана от информационната. Всяка следваща вълна предизвиква прилив на социално и лично израстване. По същия начин и в областта на организацията на времето всяко поколение използва опита на предишното, получавайки възможност по-добре да контролира живота си.

Първата вълна или поколение, това на аграрната революция, може да бъде характеризирано чрез бележки и списъци – едно усилие да се създаде приемственост и обхващане на многото изисквания, поставени спрямо човешкото време и енергия.

Второто поколение, на индустриалната революция, може да бъде характеризирано чрез календари и работни бележници. Тази вълна отразява опита да се погледне напред, да се предвидят бъдещите действия и събития.

Третото поколение, формирано по време на информационната революция, представлява днешната организация на времето. Към идеите на предишните поколения се прибавя и важната идея за приоритетност, за избистряне на ценностите и сравняването на относителната стойност на дейностите спрямо тях. В допълнение третото поколение акцентира върху поставянето на цели – дългосрочни, средносрочни и краткосрочни – спрямо които времето и енергията се хармонизират с ценностите. То също така работи с понятието за всекидневно планиране, за изготвяне на конкретни програми за реализация на важни цели и дейности.

И докато третото поколение все още правеше тези „открития”, хората започнаха да осъзнават, че ефикасното планиране и контрол над времето много често водят до противоположно резултати. Акцентирането само върху „ефикасността” създава очаквания, които се разминават с възможностите за създаване на искрени взаимоотношения, за удовлетворяване на човешките нужди и за пълноценно изживяване на спонтанните мигове в живота.
Много хора не приемат програмите за организация на времето и планирането, защото те ги карат да се чувстват прекалено програмирани и ограничени и се връщат към техниките на първото и второто поколение, опитвайки се да запазят взаимоотношенията си, спонтанността и качеството на живот.

Свидетели сме на появата на ново, коренно различно четвърто поколение, което разбира, че „управляването и организацията на времето” е погрешен израз, защото предизвикателството е не да управляваме времето, а да управляваме себе си. Удовлетворението идва както от очакването, така и от реализацията. Очакването (и удовлетворението) лежат в нашия Кръг на Влияние.
Очакванията на четвъртото поколение не са насочени към нещата и времето, а към запазване и подобряване на взаимоотношенията, към постигане на дълбоки, устойчиви резултати. Това е баланса между целите, които искаме да постигнем и усилията които ще положим за тяхното постигане. Баланс според, който едното не е за сметка на другото и според, който приетата от обществото „цена”, която трябва да бъде платена, губи своят смисъл.

Източник: Седемте навика на високо ефективните хора, Стивън Кови

В предишната първа част на настоящата статия се опитах да ви насърча да мислите за победата или успеха по различен начин. Като цяло, хората се мислят за победители, когато получат повече от задоволителни резултати в специално избрана от тях област.

Аз искрено вярвам , че истинската победа в живота е не да спечелим в една област, а да успеем балансирано да генерираме постижения във всички важни области.

Поставете си приоритети

След като определите какво бихте искали да постигнете във всяка област, трябва да ги подредите по приоритет и да премахнете другите маловажните области от списъка си.

Поемете най-важният ангажимент в живота си и разработете личен план за успех чрез поддържане на баланс във всички ключови измерения.

Упражнение волята си. Изберете приоритвтите си!!!

Когато ние управляваме нашето време и имаме график, лесно можем да вземаме решения по отношение на нашите приоритети. За повечето хора  е приоритет да предприемат действия върху област от живота си, която има най-ярко изразена нужда.

За тези, които ще стават победители, е важно да работят върху това, което  желаят да постигнат, те си съставят план и премахват ненужните ангажименти.

За финал: НАПРАВЕТЕ ГО!!!!

Поздравления, вие вече сте определили какво за вас е победата. Имате приоритети в живота си.

Сега предстои най-трудната част: да действате.

Вместо да си кажете, че ще правите това през останалата част от живота си, просто планирайте следващата седмица и реализирате своят нов план за балансирана победа. Ако една седмица ви звучи прекалено дълго, просто да се съсредоточи върху днес. Отделете време, било то и съвсем кратко и действайте по подобряване на живота ви във важните за вас области. Упражнете се малко.

Почетете малко за да упражните ума си.

Осъзнайте и контролирайте емоциите си.

Прекарайте времето си в медитация на тихо място слушайки любима музика и обновете духа си. Посветете малко време на любимите си хора.

Един мъдър човек е казал: "Дори и да сте на прав път, вие няма да стигнете никъде, ако стоите на едно място."

Важно е да предприемете действия.

Като отделим време да постигнем баланс в живота си, ние най-накрая ще започнем да се чувстваме сякаш сме победители в живота. Това ще бъде супер вълнуващо, тъй като сме част от процеса!

Честито вие вече сте по-балансирани в мисълта си от времето преди да прочетете тази интересна статия.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ :

Победата в живота: Определете я! Постигнете я!-част първа

Ако попитате повечето хора дали биха искали да се считат за победители или за губещи в живота, те най-вероятно ще ви отговорят, че искат да бъдат победители.

Но това повдига въпроса: "Какво означава да бъдете победител в живота си?"

Понякога е лесно да се определи кой е победител. В футболен мач отбор,а който има най-много вкарани голове в противниковата врата в края на играта е победител. В игра на тото, човекът познал печелившата комбинация от числа, печели натрупаната сума. В телевизиони игри със състезателен характер, като MUSIC IDOL например, най-харесваният от определена група хора изпълнител, печели наградата.

Мога да изборявам до безкрай, но считам че не е необходимо да ви отегчавам 

Но не е толкова лесно да решите, какво означава да бъдете победители в играта на живота, нали?

Това е така, защото хората определят победата по различни начини.

За много хора, печалбата е натрупване на пари или материални придобивки. "Той е паралия, затова е истински победител". Други смятат, че победа означава да живеят възможно най-дълго. Трети пък казват, че е победата за тях е да поддържат тялото си в отлична форма.За много хора победа е да имат едно щастливо семейство има и такива, които се чувстват победители, когато редовно се наслаждават на своите хобита.

Всички те са добре, сами по себе си.

Но аз бих искала да ви насърча да мислите за победата или успеха по различен начин. Като цяло, хората се мислят за победители, когато получат повече от задоволителни резултати в специално избрана от тях област.

Но аз искрено вярвам , че истинската победа в живота е не да спечелим в една област, а когато успеем балансирано да генерираме постижения във всички важни области.

Нека да повторя : Аз смятам, че за истинска победа в живота, за да бъда успешна, не трябва само да спечеля в една област, но и да запазя баланс в постиженията от всички области на моят живот.

Според вас успял ли  е човек, който печели милиони долари, но си позволи да загуби семейството си? Или човек спечелил национална слава, но не притежаващ приятели? Разбира се, не. В действителност, те често живеят незадоволителен живот.

Дефинирайте

Първото нещо, което трябва да направите, е да дефинирате какво считате за „победа в живота” Докато размишлявате над това за себе си, бих искала да ви препоръчам да обърнете внимание на четири измерения: тяло, ум, дух и сърце.

ТЯЛОТО е символ на нашият физическия свят и трябва да включва ежедневни грижи за няс самите-здравословно хранене, пълноценна почивка, редовни физически упражнения и не на последно място грижа за личните ви финанси.

Какво е състоянието на вашето здраве? Храните ли се пълноценно? Имате ли достатъчно пари? бихте определили победата в това измерение?

Следващото измерение е вашият УМ или умствената ви интелигентност. Често в нашето общество се счита, че хората с висок коефициент на умствена интелигентност , са победители но нерядко са примерите на провалили се в живота „умници”. Голяма част от умственото ни развитие зависи от образованието ни. Важно е да споделя с вас, че образованието не е само взимането на диплома за завършен курс или училище. Образованието е непрестанно, до края на живота ни. То е непрекъснато изостряне и развиване на ума- това е в основата на умстеното обновяване.

Поредното измерение, на което ви посъветвах да обърнете внимание е СЪРЦЕТО, то е символ на нашата емоционална интелигентност. Тя включва едновременно междуличностна интелигентност (способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора) и вътреличностна интелигентност (способността да човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации).

Как сте емоционално? В състояние ли сте да упражнявате волята си? Разбирате ли себе си и хората около вас, а вас разбират ли ви? Кога се определяте за победители в емоционалното измерение?

Дойде ред да коментирам и четвъртото измерение -вашият ДУХ. Той е символ на нашата духовна интелигентност. Духовното измерение е ядрото на вътрешният ви живот, центърът на ценностната ви система. То е вашият извор на дъхновение. Това измерение ви свързва с непреходните истини на цялото човечество.

Понякога питали ли сте се как да постигнете вътрешен мир ? Работейки върху духа си овладявайки духовната си сила, вие ще откриете мира, който винаги е бил много дълбоко в вас.

Мислили ли сте за връщане към духовните ви корени? В състояние ли сте да прекарват времето си в тихо уединение и медитация? Това е една изключително важна област и всички твърде я пренебрегват. Какво бихте искали да постигнете с духа си? За вас важно ли е да имате духовна сила?

Ползата от работата с  вашият дух ще надхвърли в пъти очакванията ви.

Докато се опитвате да постигате баланс в тези ключови измерения, вие ще се усетите в много по-голяма хармония със себе си, откокото ако постигнете огромен успех само в една област, но за сметка на важните неща в живота ви.

Ние сме създадени да живеем като балансирани хора.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ....

Ако ви грабнахме интереса ви препоръчваме да прочетете продължението:

Победата в живота: Определете я! Постигнете я!-част втора

Много хора искат да променят живота си, но на малко им стиска да го направят. Повечето ги е страх, просто защото не знаят какво ще се случи с тях след като се променят, а плюс това винаги е по-лесно да лежиш на статуквото.

Аз лично ви съветвам да не спирате да се развивате, което естествено значи и да се променяте, защото живеем в един постоянно развиващ се свят. Ако не се усъвършенствате заедно с темпа на живота, то рано или късно ще се озовете извън него. Ето защо ви предлагам да опитате следното – развийте в себе си

навик или два, които могат да променят позитивно живота ви, сигурно се чудите какви са тези навици, които са способни на това.

Честно казано, много хора не знаят отговора на този въпрос, както и аз до скоро, но вече имам отговора за вас. Убеден съм, че ако се постараете и добавите към навиците си поне един от посочените, то живота ви ще изглежда по много по-различен начин. Гарантирам ви!!! Опитайте, не боли...:)

Важно е да разберете, че навик не се изгражда за 1-2 дена или 1-2 седмици, необходимо е постояннство и работа. Сигурен съм, че не ви казвам нещо ново, но знайте също така че е задължително минимум 21-дена да работите върху някой навик, за да стане част от вас, както за някои това е например пушенето.

За да ви е по-интересно превърнете задачата в предизвикателство и се фокусирайте върху един навик като за начало. Напишете си план за това как да включите новия си навик в ежедневието ви и след това записвайте резултатите от деня и при успех е от особена важност да се възнаградите, както смятате за добре.

Ако пък не успеете, направете си обстоен анализ и започнете отначало, със сигурност първият път е допринесъл за това да се чувствате по-добре. Като за финал искам само да ви кажа, че моята препоръка към вас е да работите всеки ден върху навика си и нека това продължи поне 30 дена.

След като вече знаете как да изграждате навици в себе си  нека преминем към тях:

1. Мислете позитивно.

Опитайте се да започнете с този навик, защото той може да ви помогне и мотивира да развиете и останалите. Понякога една капка позитивизъм е достатъчна, за да спаси хиляди хора, затова си мисля че е важно да започнете с това. Ако не друго, то със сигурност ще спасите себе си от стандартните негативизми, на които са изложени повечето хора. Следете мислите си и когато забележите, че във вас се прокрадва негативна такава, то помислете си поне за 3 позитивни неща. Опитайте се да виждате и позитивното в повечето ситуации, нека за вас “чашата да е наполовина пълна”. Според една теория, животът е неутрален, а ние му даваме заряд. Аз съм склонен да вярвам на това, с някои изключения, но все пак всичко е избор в този живот. В единия случай го правим ние, а в другия някой друг вместо нас, което пак е наш избор.

Изберете позитивизма, на света има повече позитивизъм, от колкото предполагате, но благодарение на това че гледате всяка вечер или поне редовно новините и четете вестници, които винаги намират специално за вас най-негативната информация, то вашият мозък е настроен да търси негативното. Затова знам, че е много трудно човек в напреднала възраст със закоравял навик да гледа телевизия да се промени и да започне да вижда света малко по-позитивен, но това е техния избор. Те живеят в постоянни страхове и скучно ежедневие, както и неспирна омраза към управляващите за това че са им причинили всичко това. Истината е, че управляващите имат вина, но не 100%, но винаги е по-лесно само да говориш и да мразиш, отколкото да действаш и да създаваш. Незабравяйте също така и че каквито са ви мислите, то това и привличате в живота си. Надявам се ви убедих, че си заслужава да промените мисленето си в позитивна посока, независимо колко е трудно, ако не съм успял, желая ви повече светли дни.

Преди да приключа темата с позитивното мислене искам да ви кажа и още нещо, което е факт и то е че статистически е доказано, че най-щастливите и истински успешните хора са изключително позитивни личности.

2. Спортувайте.

Трудно е да намериш време в краткия ден и късата седмица за себе си и за тялото си, но е важно да си осигуриш време за спорт. Важно е да спортуваме, не само защото е здравословно, което като цяло не е малка причина, но за някои не е достатъчно като повод, затова нека ви кажа още някои нещa, които може и да наклонят везните в посока на по-често спортуване.

Спортът ни кара да се чувстваме по-жизнени, по-уверени, по-стегнати дори, което допринася за позитивната ни нагласа както към света, така и към нас самите. Независимо какъв спорт харесвате, практикувайте го редовно, защото така увеличавате издръжливостта си към най-различни натоварвания – физически, психически, емоционални и т.н. Освен това честото трениране освобождава стреса и ни дава един по-здрав живот, изпълнен с енергия и позитивизъм.

Доказано е, че спорта увеличава и креативността, което може да ни донесе много дивиденти дали в работата, дали в личния живот, няма значение, все пак едно е сигурно и то е, че със сигурност ще спечелите от тази промяна.

Следва продължение....

Предприемчивият човек е този, който се натъква на купчина ненужни вещи и успява да ги превърне в произведение на изкуството. Или  онзи,  който закупува изоставена нива на село и я превръща в обработено плодородно поле. А може би човека, който купува малка схлупена къщурка и я превръща в уютен семеен хотел.

С прости думи предприемчивият човек е този, който вижда възможности във всички области на живота.

За да се научите да бъдете предприемчиви е да важно да държите очите си отворени и ума си активен. Също неразделна част от преприемчивостта ви се явява това да бъдете достатъчно квалифицирани, уверени, дисциплинирани и с творческо мислене за да се възползвате от възможностите, които ви се предоставят..... независимо от икономиката.

Хората с предприемчиво отношение казват: "Вижте какво можете, преди да предприемате действия." Направете си домашното. Направете изследването. Бъдете готови. Бъдете изобретателни. Направете всичко, на което сте способни в подготовка на това, какво предстои.

Предприемчиви хора винаги виждат бъдещето в настоящето. Те винаги намират начин да се възползват от ситуацията, а не да бъдат обременени от нея. Те са онези, които не ги мързи.

Те не чакат за възможностите да идват при тях, те ги създават.

Предприемчивост означава винаги да намирате начин да се поддържате активно работещи в името на вашата цел.

Предприемчивоста се съдържа в две неща.

Първото нещо е творчеството. Имате нужда от креативност, за да видите какво предстои и да го моделирате във ваша полза. Имате нужда от творчество, за да гледате на света малко по-различно. Необходима ви е креативността, за да предприемете по-различен подход, за да бъдете различни.

Това, което върви ръка за ръка с творчеството на предприемчивоста е второто изискване: смелост, да бъдете креативни.

Необходима е смелост, за да видите нещата по различен начин, смелост да вървите срещу тълпата, смелост за да предприемете по-различен подход, смелост да останете сам ако ситуацията го изисква, смелост за да изберете активността пред бездействието.

И накрая, да бъдете предприемчиви не се отнася само до способността да правите пари.

Да бъдете предприемчиви също така означава да се чувствате достатъчно добри за себе си, с достатъчно самочувствие, за да искате да търсите предимствата и възможностите, които ще променят Вашето бъдеще. И по този начин, ще се повиши вашето доверие, вашата смелост, вашето творчество и самочувствие –вашата предприемчива природа.

В предишната първа част на настоящата статия ви разтягах теории Що е то Отлагането? И има ли почва у нас???

Сега както обещах се захващам направо с въпроса, как да си помогнем и да спрем да отлагаме щастието и успеха си!!!

Много е просто като преобразуваме отлагане в постоянство !!!

Можете да трансформирате отлагане в постоянство, като опознаете и приложите два принципа, които насърчават „нещоправенето”, а не бездействието и пасивността.

Ето кои са принципите :

….Обещавам си от утре да се променя напълно. Ще започна да медитирам редовно, от другата седмица ще тичам всяка сутрин, а и между другото ще започна да се храня здравословно от другия вторник....

Знаете ли колко много подобно обещания си давам?? Редовно се заричам да свърша това или онова, да се обадя на този приятел и да прочета тази книга.

В един момент осъзнавам, че времето минава, а аз още не съм започнала или много бързо ми минава ентусиазма да се занимавам с някои определени неща. Понякога се затрупвам с обещания към себе си, наистина много полезни и позитивни, но все не ми остава време да ги реализирам.

Точно това ме вдъхнови да се поровя по темата и ако ви е интересно какво открих, то насладете се на предстоящата статия.

Ще се радвам ако ми споделите вашето мнение по темата...

Лайнг Бърнс – Младши казва: "Успехът често идва при тези, които имат способността да видят пътя след видимата му час­т."

Надявам се тази статия да ви помогне да видите този път.