Цялостна картина на човешкият интелект
Нашата интелектуална или рационална интелигентност е онова, което използваме за решаването на логически или стратегически проблеми. Психолозите разработват тестове за измерването й и тези тестове се превръщат в средство за разпределянето на хората по степен на интелигентност. Известна е като коефициент на интелигентност, умствена интелигентност (УИ) или IQ, за който се предполага, че може да определи какви са способностите на човек. Колкото по-висок е коефициентът на интелигентност, твърди теорията, толкова по-висок е интелектът на индивида.
В средата на 90-те години Даниел Голман популяризира едно изследване от много невролози и психолози, показващо, че емоционалната интелигентност (ЕИ) е също толкова важна. ЕИ ни позволява да разбираме чувствата – нашите собствени и тези на другите хора. От него зависи съпричастността ни, състраданието ни, мотивацията ни и способността ни да реагираме адекватно на болка и удоволствие. Както изтъква Голман, ЕИ е основно изискване за ефективното използване на УИ. При увреждане на частите на мозъка, отговарящи за чувствата, ние ще мислим по-неефективно.
В края на века множество нови, но засега ненапълно осмислени научни данни показват, че съществува трета „интелигентност”. Цялостната картина на човешкия интелект и потенциал ще добие завършен вид едва след анализ на нашата духовна интелигентност (ДИ).
Какво е духовната интелигентност?
Речникът „Уебстър” описва думата „дух” като „живителния или жизнен принцип; онова, което вдъхва живот на физическия организъм за разлика от материалните му елементи; жизнения дъх”. По своята същност човешките същества са духовни създания, и едно от обясненията за това е, че те изпитват нуждата да задават „фундаментални” или „универсални” въпроси. Защо трябва да продължа, когато се чувствам потиснат или победен? Защо съм се родил? Какъв е смисълът на живота ми? Това е специфично човешки копнеж, желанието да придаваме значение и стойност на постъпките и преживяванията си. Желаем да видим живота си в един по-широк, по-наситен със смисъл контекст, независимо дали това ще е семейството, общността, работата, религията или самата Вселена. Под ДИ можем да разберем онзи интелект, чрез който размишляваме върху проблеми на смисъла и ценностите, онзи интелект, чрез който можем да поставим действията и живота си в един по-широк, по-богат и наситен със смисъл контекст, интелекта чрез който преценяваме, че даден начин на действие или жизнен път е по-значим от друг. ДИ е необходимата основа за доброто функциониране както на УИ, така и на ЕИ. Това е нашият висш интелект.
Религиозен ли е духовният човек?
Да си духовен не означава задължително да си религиозен. Да си духовен означава да имаш ясна представа за своята същност, цел и смисъл на живота и с помоща на вътрешната сила генерирана от това, да реализираш потенциала си в заобикалящият те свят. Някои хора казват „да действаш от ролята си на дух”, тоест от ролята на твоите принципи, ценности и вярвания, които по природа не са материални, а елементи от нематериалното, духовното.
Фундаменталната криза на нашето време
Както казва Виктор Франкъл, световно известен невролог и психотерапевт, търсенето на смисъл е основната мотивация в живота ни. Именно това търсене ни прави духовни същества. И именно когато този съкровена нужда от смисъл остане неудовлетворена, животът ни изглежда жалък и празен. Но днес тази потребност остава незадоволена при прекалено много хора и фундаменталната криза на нашето време е духовна. Нашата съвременост се характеризира с упадък на семейството, общостта и традиционната религия и загуба или липса на герои и е изпълнена с млади хора, които се опитват да разберат себе си. Живеем във време без ясни правила, без ясни ценности, без ясен път за израстване и без ясна представа за отговорност. Липства ни цялостен контекст, в който да разположим живота си, онзи естествен смисъл, от който бихме могли просто да бъдем част. До голяма степен тази духовна пустиня е следствие на високата ни УИ. Чрез разума ние сме се откъснали от природата и от ближните си и сме се отдалечили от религията. Загубили сме усещането си за изконните ценности, свързани със земята и сезоните, с деня и отминаващите часове, с всекидневните ритуали на живота ни, с тялото и неговите промени и със смърта като естествен край. Ние виждаме, използваме и изживяваме само непосредственото, видимото и прагматичното. Ние сме слепи за по-дълбоките символи и смислови равнища, които поставят целите ни, дейностите ни и нас самите в една по-широка екзестенциална рамка. Не сме далтонисти, а слепи за смисъла. Как сме станали такива?
Днес само УИ или рационалната интелигентност не са достатъчни. Хората не търсят разумни причини, за да живеят, нито пък чисто емоционални. Не им е достатъчно да намерят щастие в съществуващата конюктура. Те искат да подложат на съмнение самото устройство на нещата, начина си на живот и да намерят нов смисъл, онова неуловимо „повече”. Дори само чрез задаването на подобни въпроси те демонстрират необходимостта да използват духовната си интелигентност, интелигентност която им дава смелостта да бъдат различни, да се противопоставят на статуквото, която им помага да отговорят на въпросите за добро и зло, за морала, която неусетно ги кара да мечтаят, да се стремят, да не спират да опитват и да продължават напред с високо вдигната глава.
Източник: "Духовна интелигентност", Дана Зохар и Иън Маршал
