1. Насочване на ума към медитативната практика, към обект, звук, дишането, картина и т.н. Това успокоява ума и го прави интровертен.
2. Постигането на етап 1 автоматично води до свободен поток от мисли, комплекси, видения, спомени и т.н. от несъзнателната част на ума. Сега става възможно да изучаваме личността и нисшия ум и да премахнем нежеланото съдържание от него.
3. Когато нисшият ум е изцяло изучен, започва изучаването на областта на суперсъзнанието. Тук започва истинската медитация. Неизчерпаемият източник на знание и енергия вътре във всеки от нас спонтанно започва да се разкрива. Рано или късно започване да се настройваме към космоса и към всичко около нас.
4. Накрая дори умът е превъзмогнат и практикуващият достига единство с висшето съзнание. Целта на себереализацията е достигната.
Успешната пасивна медитация автоматично ще доведе до активна медитация, колкото по-дълбоко се потопим в ума при пасивната медитация, толкова по-вероятно е да бъдем способни да живеем в постоянно състояние на медитация, дори докато изпълняваме светските си задължения. Всъщност колкото по-дълбоко се гмуркаме в ума по време на пасивна медитация, толкова силно ще стане външното изразяване под формата на дейности. Когато изучаваме ума, той става по-силен. С такъв ум животът ни, работата, поведението и т.н. се подобряват и сме способни да изпълняваме неща, които преди това са били невъзможни.
Накрая пасивната медитация става излишна, това се случва, когато се достигне себереализация. На този етап човек живее изцяло според най-дълбоките вътрешни и духовни ценности, докато в същото време е способен да изразява себе си във външния свят. В тази ситуация себереализираната личност може да живее едновременно духовен и материален живот без конфликт. В този етап има непрестанно и спонтанно преживяване на активна медитация.
Хората имат склонността да се идентифицират напълно с обектите на възприемане. Например виждаме красив залез. Цялото ни осъзнаване е погълнато от него така, че напълно забравяме собствената си идентичност. Забравяме факта, че ние преживяваме спектакъла. А така как бихме могли наистина да преживеем радостта от залеза? Индивидът, субектът, този, който преживява, забравя природата си, защото тя е засенчена от обекта на възприемане. Съзнанието се е идентифицирало с обекта до степен на изключване на субекта. Читателят трябва да се замисли за това сега, докато чете тези думи. Осъзнавате ли факта, че вие преживявате тези думи, или се идентифицирате напълно с тях?
Идеалната ситуация е когато залезът или друг обект се преживяват, докато в същото време осъзнаването за себе си не е изгубено. Човек трябва да изпита обективното преживяване на възприемащия. По този начин духовното усещане за преживяване ще бъде по-силно, собственото аз или душата сега съзнателно разбират преживяването на обекта. Блаженството от собственото аз сега може да се разкрие като отговор на външното обективно преживяване. Преди това природата на собственото аз е била засенчвана от преживяването на обекта, а сега собственото аз може да засияе с пълното си чисто величие.
Това може да се приложи в цялото ни материално съществуване. Да преживеем външно явление е необходимо, защото това е част от живота. Но също така към външния живот трябва да добавим вътрешния живот. По този начин ще бъдем способни да се наслаждаваме на материалния живот по-пълноценно. В този момент повечето от нас живеят почти изцяло екстровертен живот посредством невежество. Ние не осъзнаваме океана от блаженство, който съществува във вътрешните дълбини на съществото ни. Една от целите на медитацията е да отведе съзнанието ни далече от външните пречки дори за кратко и да го насочи навътре. Целта е да се зърне за кратко вътрешния живот и накрая да се свърже с външния. Тази връзка съществува през цялото време, но ние никога не осъзнаваме този факт. Медитацията ни прави съзнателни за връзката и води до духовно щастие и покой. Прави ни осъзнати за жизненоважното значение на субективното преживяване, а вътрешната ни, най-важна природа, е нашето наследство.
Медитацията е завещанието на всичко.
Тя е нещо, което всички ние трябва и сме способни да преживеем спонтанно, но все още не можем заради начина, по който живеем. Ние непрекъснато сме в състояние на напрежение, защото не се познаваме, не познаваме вътрешната си природа. Непрекъснато се опитваме да вършим неща, защото усещаме, че сме длъжни, въпреки че може би са противоречащи на природата ни. Има непрекъснат конфликт между това, което е, и това, което искаме. Винаги сме мотивирани да станем нещо вместо просто да бъдем. Ако само можехме да свържем това, което сме, и това, което искаме, тогава медитацията ще се случи спонтанно.
Знанието, което повечето от нас преживяват е под формата на интелектуално знание. То произлиза от рационалната част на нашия ум. Това е форма на относително знание, това не е истинско знание. То се състои от ограничено поле от факти и образи, от които извличаме теории, понятия и отношенията ни с нашето обкръжение. Това е формата на научно, технологично, философско и други видове разсъждаване, което идва от рационалния ум. Заблудата е, че истинските предположения са поначало достатъчни сами за себе си. Но откриваме, че интелектуалното знанието непрекъснато се доказва като грешно, когато се хвърли нова светлина по темата. Нека вземам пример от науката. Нютон е изложил теорията за гравитацията, която накрая е била приета за абсолютно вярна. Въпреки това няколко века по-късно Айнщайн в своята теория показал, че гравитацията като такава не съществува. Това разбира се може да се отнесе не само към науката, а към всяко интелектуално действие, което изпълняваме. Всяко заключение, което идва от рационалния ум може да бъде заменено в светлината на нова информация.
Можем да преживеем знание също и под формата на чувство или емоция. С ума си можем да почувстваме истината на една идея, в същото време можем и емоционално да доловим, че нещо е вярно. Много хора бъркат този тип знание с интуитивното знание.
Отвъд емоционалното и интелектуалното знание има друг вид знание. Този тип знание се достига в състояние на медитация и е по-истинска форма на знание. Това е интуитивно знание, което разбира цялостта на дадена ситуация. За разлика от рационалното знание, което се опитва да построи пълната картина на цялото от частите, интуицията директно схаваща цялото, цялостността. То идва от суперсъзнантелната част на ума, за която обикновено не сме осъзнати. Този тип знание не зависи нито от интелекта, нито от емоциите, които имат сконността да оцветяват или замъгляват истинската форма на знание. Медитацията не зависи от личната преценка, ако зависеше, нямаше да е медитация.
По време на медитация се създава връзка между високите зони на ума, които се асоциират с така нареченото разширяване на съзнанието, суперсъзнателната част на ума, и между полето на съзнанието или съзнаването, така нареченото будно съзнание. Тази връзка позволява по-високи вибрации да бъдят възприети от съзнанието на медитиращия. Тези по-високи фини вибрации съществуват през цялото време, но обикновено не са доловими. Понякога по редки поводи се виждат като интуитивни проблясъци, вдъхновения, творчески прояви и т.н. Обикновено не сме осъзнати за тези вибрации, истини и висше знание заради нечистото, пълно с комплекси състояние на нашите умове.Тези по-високи форми на знание, по-високи вибрации разкриват лежащите в основата причини и истината зад проявленията, които виждаме във всекиднвието си. По-дълбоките аспекти на живота се разкриват по време на медитация.
Източник : http://www.yoga108.info
