ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ НА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА Е ЧИСТОТО СЪЗНАНИЕ... ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛ¬НОСТ, ТЪРСЕЩА ИЗРАЗ ОТ НЕПРОЯВЕНОТО КЪМ ПРОЯВЕНОТО.
И КОГАТО СЪЗНАЕМ, ЧЕ ИСТИНСКОТО НИ СЕБЕ Е СЪЩНОСТ ОТ ЧИСТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ, НИЕ СЕ СЛИВАМЕ СЪС СИЛАТА, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО ВЪВ ВСЕЛЕНАТА.
Нито имаше несъществуващо,
нито съществуващо имаше тогава;
нито имаше въздух, нито небе, което бе отвъд...
Едното То дишаше без дихание, от само себе си....
„Химн на сътворението", „Ригведа"
Първият духовен закон на успеха е законът за чистата потенциалност. Опира се на факта, че в основното си състояние ние сме чисто съзна¬ние. Чистото съзнание е чиста потенциалност; то е полето на всички възможности и безкрайната съзидателност. Чистото съзнание е нашата духовна същност. Бидейки безкрайно и неограничено, то също така е и чиста радост. Други негови призна¬ци са чистото знание, безкрайното спокойствие, съвършеното равновесие, непобедимостта, прос¬тотата и блаженството.Това е нашата основна при¬рода. Нашата основна природа е природа на чистата потенциалност.
Когато откриете своята основна природа и зна¬ете кои сте в действителност, в самото това зна¬ние се крие способността да осъществявате всяка своя мечта, защото вие сте безкрайната възможност, неизмеримият потенциал на всичко, което е било, е и ще бъде. Законът за чистата потенциал¬ност би могъл да се нарече и закон за единството, защото в основата на безкрайното многообразие на живота е единството на всепроникващия дух. Между вас и това енергийно поле няма преграда. Полето на чистата потенциалност е вашата собс¬твена същност. И колкото повече упражнявате ис¬тинската си природа, толкова повече се прибли¬жавате до полето на чистата потенциалност.
Упражняване на собствената същност, или самоориентиране, означава, че наш вътрешен ори¬ентир е собственият ни дух, а не обектите от прак¬тиката ни. Противоположност на самоориентирането е ориентирането по обектите. Когато се ори¬ентираме по обектите, ние винаги сме под влия¬нието на обекти вън от собствената ни същност -ситуации, обстоятелства, хора и предмети. В то¬зи случай непрекъснато търсим одобрението на другите. Нашето мислене и нашето поведение не¬изменно се влияят от очакваната реакция. Затова ориентирането по обектите се основава на страх.
При ориентирането по обектите ние изпитваме силна необходимост да контролираме нещата. Из¬питваме силна необходимост от външна сила. Нуждата от одобрение, нуждата да контролира¬ме нещата и нуждата от външна сила са потреб¬ности, които се основават на страха. Този вид си¬ла няма нищо общо със силата на чистата потен¬циалност или Божията сила, или истинската си¬ла. Когато сме изпълнени от Божията сила, няма страх, няма принуда, няма борба за одобрение, няма външна сила.
При ориентирането по обектите вътрешният ни ориентир е нашето его. Егото обаче не е това, което сме в действителност. То е нашата предс¬тава за себе си; то е нашата социална маска; то е ролята, която играем. Нашата социална маска се крепи на одобрението. Тя иска да контролира и се поддържа със сила, защото живее в страх.
Нашата истинска същност, нашият дух, наша¬та душа е напълно свободна от всичко това. Тя е неуязвима за критики, не се бои от никакви пре¬дизвикателства и не се чувства по-долу от нико¬го. Но тя е също така скромна и не изпитва пре¬възходство спрямо някого, защото разпознава във всички останали същия Бог, същия Дух в друг об¬раз.
Това е основната разлика между ориентиране¬то по обектите и самоориентирането. При самоориентирането ние се уповаваме на истинската си природа, която не се бои от никакви предизви¬кателства, уважава всички хора и не се чувства по-долу от никого. Ето защо Божията сила е ис¬тинска сила.
За разлика от силата, която се основава на ориентирането по обектите, която е фалшива. Произтичаща от егото, тя трае само дотогава, до¬като е на лице обектът, който служи като ориен¬тир. Да речем, разполагате с много пари или имате някаква титла - президент сте на страната или уп¬равлявате корпорация. Властта, на която се радвате, си отива заедно с титлата, с поста, с парите. Основаващата се на егото сила трае само толко¬ва, колкото всичките тези неща. Щом изчезнат тит¬лите, постовете, парите, изчезва и силата.
А Божията сила е постоянна, защото се основава на знанието за Бога. Тя има някои характер¬ни признаци. Привлича към вас хората, както и нещата, които искате. Въздейства върху хората, ситуациите и обстоятелствата, за да подкрепят ва¬шите желания. Това се нарича още „подкрепа от законите на природата". То е подкрепата на Бога; то е подкрепата, която получавате, когато Бог е благосклонен към вас. Силата ви е такава, че по¬лучавате радост от връзката с хората и хората по¬лучават радост от връзката с вас. Вашата сила е обвързваща - обвързване, което произтича от ис¬тинската любов.
* * *
Как можем да приложим в живота си закона за чистата потенциалност, полето на всички възмож¬ности? Ако искате да се радвате на предимства¬та, които дава полето на чистата потенциалност, да използвате пълноценно съзидателността, свойствена на чистото съзнание, трябва да имате достъп до него. Един от начините да се достигне полето, е чрез всекидневно упражняване на мъл¬чание, медитация и въздържане от преценки. Вре¬мето, прекарано сред природата, също ще ви да¬де достъп до присъщите на полето свойства: без¬крайна съзидателност, свобода и блаженство.
Да упражнявате мълчание, означава, че се за¬дължавате да отделяте известно време просто за да съществувате. Упражненията в мълчание изис¬кват периодично да се оттегляте от речевата ак¬тивност, както и от занимания като гледане на телевизия, слушане на радио или четене на книга. Ако никога не си давате възможност да упражня¬вате мълчание, това води до нарушаване на вът¬решния ви диалог.
Периодично отделяйте по малко време, за да упражнявате мълчание. Или просто си обещайте всеки ден да прекарвате известно време в мълча¬ние. Бихте могли да го правите в продължение на два часа или, ако това ви се вижда много, в про¬дължение на един час. От време на време упраж¬нявайте мълчание по-дълго, например цял ден, два дни или дори цяла седмица.
Какво става, когато започнете да упражнявате мълчание? Първоначално вътрешният ви диалог става дори още по-бурен. Вие изпитвате остра нужда да кажете разни неща. Познавам хора, ко¬ито направо полудяват през първите един-два дни, когато се посветят на продължително мълчание. Изведнъж ги връхлита чувство за тревога и без¬покойство. Но ако проявят упоритост, вътрешни¬ят им диалог постепенно започва да уляга. Скоро покоят става абсолютен. Това е така, защото след известно време умът ви се предава, разбирайки, че няма никакъв смисъл да снове насам-натам, след като вие - богът, духът, този, който решава - няма да проговорите, точка. После, когато вът¬решният диалог се уталожи, вие започвате да въз¬приемате покоя в полето на чистата потенциалност.
Периодичното практикуване на мълчание с удобно за вас времетраене е един от начините да почувствате действието на закона за чистата потенциалност. Друг начин е всеки ден да прекарва¬те известно време в медитация. В идеалния слу¬чай би трябвало да медитирате най-малко по трий¬сет минути сутрин и трийсет минути вечер. Чрез медитацията ще се научите да възприемате поле¬то на чистия покой и чистото съзнание. В това поле на чистия покой е полето на чистата корела¬ция (взаимообвързаност), полето на безкрайната организираща сила, първичното пространство на Сътворението, където всичко е неразривно свър¬зано с всичко останало.
От петия духовен закон, закона за намерение¬то и желанието, ще разберете как да внесете в то¬ва поле слаб импулс на намерение, който ще бъ¬де последван спонтанно от сътворяване на жела¬ното от вас. Ала преди това трябва да практику¬вате мълчание. Мълчанието е първото изисква¬не, за да покажете своите желания, защото в по¬коя е вашата връзка с полето на чистата потенциалност, способно да комбинира за вас безкрай¬ност от елементи.
Представете си, че хвърляте камъче в спокой¬но езеро и наблюдавате как повърхността му се набраздява. След известно време, когато вълните се изгладят, може да хвърлите още едно камъ¬че. Точно това правите и когато навлизате в по¬лето на чистата тишина и внасяте своето намере¬ние. В тази тишина дори най-слабото намерение ще развълнува пространството на всеобхватно¬то съзнание в основата му, което свързва всичко с всичко останало. Но ако собственото ви съзнание не е в състояние на покой, ако мислите ви са като бушуващ океан, дори да хвърлите в него Емпайър Стейт Билдинг, пак няма да забележите ни¬що. В Библията се среща изразът: „Замълчи и знай, че аз съм Господ." Това може да бъде пос¬тигнато само чрез медитация.
Друг начин да се стигне до полето на чистата потенциалност е, като се практикува въздържане от преценка. Преценяването е постоянно опреде¬ляне на нещата като правилни и погрешни, добри или лоши. Когато непрекъснато преценявате, кла¬сифицирате, лепите етикети, анализирате, вие вна¬сяте силни турбуленции в своя вътрешен диалог. Тези турбуленции ограничават потока на енергия между вас и полето на чистата потенциалност. Вие буквално стеснявате „пролуката" между мисли¬те.
Пролуката е вашата връзка с полето на чиста¬та потенциалност. Тя е онова състояние на чисто съзнание, онова празно пространство между мис¬лите, онази вътрешна тишина, която ви свързва с истинската сила. И когато стесните пролуката, вие ограничавате своята връзка с полето на чистата потенциалност и безкрайната съзидателност.
В „Учебник за чудеса" има една молитва, в ко¬ято се казва: „Днес аз няма да съдя нищо, което става." Въздържането от преценка създава покой в мислите ви. Затова не е зле да започвате деня си с тези думи. И да си ги напомняте всеки път, когато се хванете, че преценявате каквото и да било. Ако ви се вижда прекалено трудно да се при¬държате към това през целия ден, можете просто да си кажете: „През следващите два часа няма да преценявам нищо" или: „През следващия час ще се упражнявам във въздържане от преценка." След това можете постепенно да удължавате времето.
Посредством мълчанието, посредством меди¬тацията и посредством въздържането от прецен¬ка вие ще получите достъп до първия закон, зако¬на за чистата потенциалност. Веднъж започнали, можете да добавите в практиката си и четвърти компонент: редовно да прекарвате известно вре¬ме в пряко общуване с природата. Времето, пре¬карано сред природата, ви дава възможност да усетите хармоничното взаимодействие на всич¬ки елементи и жизнени сили и ви изпълва с чувс¬тво на единение с живота като цяло. Дали ще е край река или езеро, в гората, планината или на морския бряг, това общуване с интелекта на при¬родата също ще ви помогне да стигнете до поле¬то на чистата потенциалност.
Трябва да се научите да осъществявате връзка със своята най-съкровена същност. Тази истинс¬ка същност е отвъд егото. Тя е безстрашна; тя е свободна; тя е неуязвима за критики; тя не се бои от никакви предизвикателства. Тя не е по-долу от никого, не превъзхожда никого и е изпълнена с вълшебство, тайнственост и очарование.
Проникването във вашата истинска същност ще ви даде възможност да надзърнете в огледалото на взаимоотношенията, защото всички взаимо¬отношения са отражение на вашето отношение към самия себе си. Например, ако изпитвате ви¬на, страх и несигурност по отношение на парите, успеха или каквото и да било друго, то това е отражение на вината, страха и несигурността като основна характеристика на вашата личност. Кол¬кото и много да са парите ви, колкото и голям да е вашият успех, те няма да разрешат тези основ¬ни проблеми на битието ви; само близостта с Бо¬га ще донесе истинското ви изцеление. И когато опознаете истинската си същност, когато дейст¬вително проумеете своята истинска природа, вие никога повече няма да изпитвате вина, страх или несигурност по отношение на парите, благосъс¬тоянието или изпълнението на желанията си, за¬щото ще разберете, че в основата на всяко мате¬риално богатство е жизнената енергия, че то е чис¬та потенциалност. А чистата потенциалност е ва¬шата истинска природа.
Прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в своята истинска природа, спонтанно ще бъдете осенявани от творчески мисли, защото полето на чистата потенциалност е също така и поле на без¬крайната съзидателност и чистото знание. Авст¬рийският мислител и писател Франц Кафка е ка¬зал: „Не е нужно да излизаш от стаята. Остани да седиш до масата и се вслушай. Няма защо да се вслушваш, просто чакай. Не трябва дори да ча¬каш, само се научи да бъдеш тих, неподвижен и сам. Светът драговолно ще ти се предложи, за да свалиш маската му. Той няма друг избор; в екстаз ще се изтърколи в краката ти."
Изобилието на Вселената - разточителното й многообразие и богатство - е израз на съзида¬телния разум на природата. Колкото по-пълно е постигнатото от вас съзвучие с разума на природата, толкова по-широк е достъпът ви до негова¬та безкрайна, безгранична съзидателност. Ала за да осъществите връзката с този богат, изобилен, безкраен, съзидателен разум, най-напред ще тряб¬ва да преодолеете турбуленциите на своя вътре¬шен диалог. И тогава създавате възможността за динамична дейност, като същевременно носите в себе си покоя на вечния, безграничен творчески Дух. Това деликатно съчетание на мълчаливия, безграничен, безкраен Дух с динамичния, огра¬ничен индивидуален дух е идеалното равновесие между покоя и движението, способно да сътвори каквото си пожелаете. Съвместното съществува¬не на противоположностите (едновременно покой и движение) ви прави независими от ситуации, об¬стоятелства, хора и предмети.
Приемайки спокойно това деликатно съвмест¬но съществуване на противоположности, вие се приобщавате към света на енергията - квантова¬та мощ, нематерията, която е източник на мате¬риалния свят. Този свят на енергия е флуиден, ди¬намичен, гъвкав, променлив, във вечно движение. И същевременно е непроменлив, неподвижен, спокоен, вечен и тих.
Покоят сам по себе си е потенциал за съзида¬ние; движението само по себе си е съзидание, ог¬раничено в един аспект на своето проявление. А комбинацията между движение и покой ви дава възможност да разгърнете своите творчески за¬ложби във всички направления - там, където ви отведе силата на вашето внимание.
Където и да ви отведат дейността и движението, носете в себе си своя покой. Защото хаотич¬ното движение около вас никога няма да ви пред¬ложи повече от онова, което ще ви даде достъпът до резервоара на съзиданието, до полето на чис¬тата потенциалност.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТАТА ПОТЕНЦИАЛНОСТ
Ще се възползвам от закона за чистата потенциалност, като обещая пред себе си следното:
1. Ще осъществявам връзка с полето на чистата потенциалност, като всеки ден отделям време, за да мълча и просто да съществувам. Също така поне два пъти дневно (около трийсет ми¬нути сутрин и трийсет минути вечер) ще седя сам в тиха медитация.
2. Всеки ден ще отделям време да общувам с при¬родата и тихо да наблюдавам интелекта във всичко живо около себе си. Ще седя безмълв¬но и ще гледам залеза, ще слушам шума на оке¬ана или реката или просто ще вдишвам арома¬та на цвете. В екстаза на собственото си мъл¬чание и чрез общение с природата ще се нас¬лаждавам на вековния пулс на живота, полето на чистата потенциалност и неограничената съзидателност.
3. Ще се упражнявам във въздържане от прецен¬ки. Ще започвам деня си с думите: „Днес няма да съдя нищо, което се случва", и непрекъсна¬то ще си напомням да не правя преценки.
Откъс от книгата на Д.Чопра - "Седемте духовни закона на успеха"
