Научното име на този път е "Сърце на буда" (Буддха-Хридайя), а по-популярното - "Дзен".В детето няма никакви идеи, тъй като неговият ум все още не се е развил толкова, че да приема светът посредством идеи. Ако в него имаше идеи, то те, вероятно, биха представлявали нещо толкова абсурдно и нелепо, че би могло да има никаква връзка с действителността. Затова, за да се достигне до най-ясното и пълно познаване на нещата, трябва да има личен опит. А ако става въпрос за самият живот, то тук личният опит е крайно необходим. Без такъв опит нищо, свързано с неговата същност, не може да бъде осъзнато и правилно разбрано. Основа на всички понятия се явява простият, непосредствен опит. На този опит дзен придава най-голямо значение, считайки го за фундаментален, и над него той издига здание от думи и понятия, както се вижда от литературата, наричана "Записи на беседи". &Макар че "здание" съдържа в себе си средство за достигане на съкровена реалност, то все пак има изкуствен характер, и поради това губи значението си, ако самото то се приема за висша реалност.
Природата на човешкия разум ни кара да не възлагаме големи надежди на това "здание". Дзен, по принцип, е далече от всякакъв род мистификации, но тези, които не са разрешили основния въпрос на живота, не могат да не ги видят в него. Обаче трябва само да стигнеш до "фундамента" - и това, което се е струвало мистификация, веднага ще изчезне, и в същото време ще се намери просветление, наричано "Сатори".
И така, Дзен по най-сериозен начин настоява на необходимостта отвътрешен духовен опит. Той не придава голямо значение на свещените сутриили тяхното тълкуване от мъдреци и учени. &Личният опит сепротивопоставя пряко и откровено на външното и авторитетите. А занай-практичен метод за постигане на духовно просветление последователитена дзен считат практиката Дхаяна, наричана в Япония дзадзен, а съкратено просто дзен (дза означава: "седя", а дзадзен може, в общилинии, да бъде преведено "седя в медитация").Тук е необходимо да се кажат няколко думи по отношение на тази тренировка, която преминават последователите на дзен за достигане на духовно прозрение, за което се спомена по-рано и което представлява основата на дзен, тъй като именно в това отношение дзен по принцип се отличава от всички други форми на мистицизма. За повечето мистици такова твърде лично, духовно преживяване се явява някак си изолирано и неочаквано. Християните използват молитва, умъртвяване на плътта или вид съзерцание с цел да предизвикат в себе си настъпването на такова състояние. А неговото по-нататъшно развитие предоставят на божията милост. Но доколкото дзен на вижда в такива неща свръхестествено посредничество, то методите на неговата духовна практика се отличават с практичност и систематичност.
Още в древен Китай ясно се забелязва такава тенденция, и с времето в края на краищата се образувала стройна система. В наши дни последователите на дзен имат на свое разположение ефективни методи на духовна практика за достигане на своята цел. В това се заключава практическата ценност на дзен. Докато от една страна, дзен е във висша степен абстрактен - &неговата методологическа дисциплина - от друга страна, принася огромна полза на човека и определя неговия морал. Когато дзен се изразява в нашия всекидневен практически живот, ние понякога забравяме за неговата отвлеченост. И тъкмо тогава, дори още по-ярко се проявява неговата действителна ценност, тъй като дзен намира неизразимо дълбока мисъл даже в такива прости неща като вдигнатия нагоре пръст или простият поздрав към приятел, случайно срещнат на улицата. В дзен най-реалното е най-абстрактно, и обратно.
Цялата система на практика, приета от дзен, се явява продукт на това основно духовно преживяване. Казах, че дзен е мистичен - така е и иначе не може да бъде, защото дзен се явява основа на цялата източна култура. Именно този мистицизъм често пречи на запада да измери дълбочината на източния ум, във връзка с това, че по своята природа мистицизмът отрича логическия анализ, а логичността се явява основна черта на западния ум. Източният ум е синтетичен, той не придава прекалено голямо значение на несъществени подробности, а се стреми, по-скоро, към интуитивно постигане на цялото. Затова източният ум, и ако допуснем, че такъв съществува, не намира ясен и определен образ. В него няма такъв ключ, който веднага би разкрил неговото съдържание на страничния ум. Ние виждаме пред себе си нещо, което е невъзможно да игнорираме, но когато се опитаме да хванем това нещо със собствените си ръце, за да го разгледаме по-добре, то се изплъзва от нас и ние го изгубваме от поглед.
Дзен е до смях неуловим. Това, разбира се, не е следствие на това, че източният ум съзнателно и преднамерено се стреми да да скрие своите тайни от страничния наблюдател. Неуловимостта се явява, така да се каже, самата природа на източния ум. Затова, за да разберем Изтока, трябва да разберем мистицизма, а това е Дзен. Следва да напомним, обаче, че мистицизмът бива различен: рационален, ирационален, отвлечен и окултен, разумен и фантастичен. Когато казвам, че Изтокът е мистичен, нямам предвид фантастичността, ирационалността, или каквото и да е излизане от рамките на интелекта. Искам да кажа само, че на източния ум са присъщи спокойствие, тишина и невъзмутимост.Като че ли той постоянно се докосва с вечността.
Обаче тази тишина и хармония във никакъв случай не са проста празнота и бездейственост. Тази тишина не прилича на тишината на пустинята, лишена от всякакъв живот, или на разлагащият се труп. Това е тишина на "бездънната пропаст", в която изчезват всички контрасти и условности. Това е тишина на бога, вглъбил се в съзерцание на своето минало, настояще и бъдеще. На бога, седящ неподвижно на трона, на бога на абсолютното единство и цялост. Тя прилича на тишината на грохота, произведен от мълнията между два противоположни електрически заряда. Тази тишина присъства във всичко източно. Тези, които я приемат за упадък и смърт, можем само да съжаляваме. Защото в тази вечна тишина е затворен вулканът на активността, който се излива върху тях.
Ето това имам предвид, когато говоря за мистицизма в източната култура. Може с пълна увереност да се каже, че разпространението на такъв род мистицизъм се дължи основно на влиянието на Дзен. Доколкото на будизма е било съдено да се развие в Далечния Изток е цел да удовлетвори духовните тегла на народа, то той неизбежно е трябвало да прерасне в Дзен. На индийците е присъщ мистицизъм твърде отвлечен, твърде съзерцателен и твърде сложен, освен това, изглежда, той няма действителна, жива връзка с практическия свят в частност, в който ние живеем. Далекоизточният мистицизъм, обратно, се отличава с простота, практичност и прямота. Той не би могъл да стане друго освен дзен.
Всички будистки секти в Китай, а също и в Япония, безпогрешно сочат своя индийски произход, понеже тяхната метафизическа сложност, пространни трактати, абстрактни идеи, тяхното разностранно тълкуване на нещата, отнасящи се към живота, носят явно изразен индийски, а не китайски или японски характер. И когато след обзора на всички направления в будизма, се насочваме към дзен, трябва да признаем, че неговата простота и непосредственост, неговата прагматична тенденция и тясна връзка с всекидневния живот рязко се отличават от всички други будистки секти. Основните идеи на дзен са несъмнено същите като в будизма, и трябва да признаем, че те само са получили своето естествено по-нататъшно развитие, но това развитие е имало за цел да удовлетвори потребностите на народа на Далечния Изток, чиято психология притежава свои особени черти. Духът на будизма в този случай се спуска от своите метафизически висоти, за да стане пракична наука за живота. Дзен е резултат на този процес, затова аз се осмелявам да кажа, че дзен - това е систематизация, или по-скоро кристализация на всички философии, религии и самият живот на Далечния Изток, и особено на Япония.
Източник: http://truden.com
