Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Приятели, днес имате възможност да прочетете интервю със един прекрасен лектор и скъп наш приятел, д-р Венцислав Стоев. Д-р Стоев за втори път се съгласи да застане пред нашия екип и да отговаря на специално подготвени въпроси свързани с темата на февруарксото парти на организирано от Мастърмайнд България. Ако желаете можете да прочетете и първото ни интервю от ТУК.

Венцислав Стоев е първият зъболекар в България, който има второ висше образование – психология. Вследствие на своите знания той въвежда различните психологически методи в комуникацията с пациенти. Работата му в тази посока го вдъхновява за написването на две книги, свързани с ефективната комуникация с пациенти, които са първите с подобна насоченост в България. Д-р Венцислав Стоев е известен лектор по темите свързани с комуникацията, като често изнася лекции по комуникация и в Русия.

Здравейте, д-р Стоев. Благодарим ви за участието ви като наш гост лектор за трети път. Ще започна с въпроса когато се погледнете в огледалото, какъв човек виждате?

Един човек, който е с една вече сериозна възраст, спокоен, усмихнат и доволен от това, което се случва.

Вие сте наш лектор за трети път, как се променихте от първото гостуване при нас през юли 2012 г. ?

Всъщност не много съществено, продължавам да работя, правя дисертацията си, продължавам да чета лекции в България и в Русия,  предимно работя.

Темата на партито е „Работа в екип” какво ви мотивира да изберете точно тази тема?

Имайки предвид че участниците на Мастърмайнд са работещи хора,  в колективи с различни проблеми и предвид на опита, който имам с участия в тийм билдинги и анализите, които правим в различни екипи, реших, че е добре да поговорим за работа в екип. Tова вероятно ще е началото на един по-дълъг разговор, тъй като чрез разговора за екипите може да се разгледат и различните видове характери,  решаването на проблемите и стигането до едни позитивни резултати.

Вярвате ли в изготвянето на „етичен кодекс” или „правила на честта” при работа в екип и ако да кой и по какъв начин трябва да ги създаде?

Не съм привърженик на пълната стандартизация на взаимоотношенията. Аз смятам че ненаписаните правила са по-въздействащи. Всеки от нас има собствения си морален кодекс, който е свързан с нашата професията, с възпитанието ни и със социалният ни опит. В този смисъл смятам, че е по-добре уточняването на тези правила вътре в екипа още когато той се сформира,  отколкото изготвянето им в писмен вид. Разбира се нищо не пречи и да се напишат, но само ако са постигнати при пълно съгласие.

Какъв е ключът към екипната синергия, която води до качествени резултатаи и е показател за успешна работа в екип?

Ами то е същият какъвто е и в семейството, всички проблеми трябва да бъдат на масата. Не бива да има нищо, което да се скрива като проблем или като конфликт. Нещата трябва да се решават максимално рано, още когато възникват като някакво напрежение и да бъдат обсъждани в най-открит вариант, за да може да се стигне до най-добрият резултат. Ключът към добрата работа е във взаймоотношенията между хората.

Като стана въпрос за семейството едни и същи правила ли важат за екипа в семейството, за екипа в работата и за екипа в клуба по народни танци или трябва да се сменят според хората и дейностите?

По принцип хората сме едни и същи, и в семейството, и в работата си, и голяма разлика в нашите характери не може да има, ние си оставаме такива каквито сме. Отново бих казал, че не става дума за правила, а за специфика във взаймоотношенията. Какви са условията за тези взаймоотношения определя тази специфика.ю

Например, в семейството има по-голяма интимност и взаймоотношенията са по-различни от тези, които са в работа ни. Но не бива да забравяме, че в работата си прекарваме една по-голяма част от времето си и заради това е много важно там нещата да са така подредени, че да отиваме с удоволствие на работа. Има две неща които човек е добре да прави с удоволствие – да ходи на работа и да се прибира вкъщи. Ако едно от тях се прави с неудоволствие живота става ужасен, а ако и двете това е нещастие.

Заради това има подобие, но не и пълно покритие на принципа на взаймоотношенията между хората и във всички случаи това става с разбирателство.

Според вас как един лидер би могъл да води екипа си към постигане на все по-ефективни резултати?

Лидерите просто могат да се подготвят добре. Според мен обаче точна формула за постигане на ефективни резултати не може да има, защото лидера е един в политиката, друг в семейството, трети във фирмата. Взаймоотношенията, които се развиват в тези различните екипи са различни. Едно е да бъдеш лидер в авторитарен вариант на взаймоотношенията, например ако си военен, а съвсем друго е в демократичен или либерален вариант, например когато си в  партньорски взаймоотношения. Така, че проявата на един лидер зависи от условията, в които той ще се реализира.

Успешният лидер е човека с характер във всички случаи, с добра подготовка и с добри знания за комуникацията. За да води добре един лидер е добре да притежава три неща като всяко от тях е абсолютно равностойно, те са: знания за мениджмънта знания за професията, която се извършва и знанията за комуникацията. В средата на тези три олимпийски кръга се крие истинския лидер.

Бихте ли споделили с нас изживяни от вас моменти или запознанството ви с хора, които са внесли най-много стойност в живота ви?

Наскоро, преди два месеца бях в Лас Вегас това беше третата ми среша с американската действителност и естествено човек прави сравнение с нашите европейски условия. И аз мога смело да кажа че съм разочарован от пустинята наречена Америка. Лас Вегас е място което си струва да бъде видяно, но увлечението по хазарта, което видях там ме убеди в болестното съдържание на това увлечение, видях крайностите от липсата на история в Америка. Беше много подтискащо да видя как живеят хората в една пустиня, която е в скалистите планини близо до Гранд Каньон, където няма нито една птица.

През цялото време си мислех за нашата прекрасна страна, с прекрасния климат, условия и възможности, които предлага. Още веднъж се убедих че си струва човек да остане в България. Срещнах се с много българи, които живеят там, над 10 000 българи живеят в Америка и видях колко самотни са тези хора. Познавам много от тях включително има и мои пациенти, които си идват в България и разказват невероятни суперлативи за Америка и за това как се реализират там. Но аз всъщност видях как тези хора изобщо не общуват, как дори си пречат и колко трудно изкарват хляба си, чужднеца си остава чужденец.

Кой е най-ценният съвет който ви е даван досега?

Имах един приятел, който почина и той на възраст от 70 години ми каза нещо, което е изключително важно за голяма част от живота ми. Той ми сподели как може да оценявам приятелите си. Каза ми, че има шест неща, с които можеш да познаеш дали един човек ти е приятел и те са алкохол, власт, пари, имот, жени респективно мъже и шестото е завист. Ако с едно от тях този твой приятел се провали, по-добре е да го махнеш от живота си, за да бъдеш спокоен, защото във всички случаи той не е твой приятел.

Кой е най-интересният подарък който сте получавал?

Бих казал не най-интересният, а най-големия и това беше дипломирането на сина ми преди една година в стоматологичния факултет на Медицинския университет и гордостта, която изпитах тогава. Мисля, че това не може да се сравни с никой материален подарък.

Ако имате вълшебна пръчка, за какво бихте я използвал?

България да стане като Дания

Какво се случи в страната ни през изминалата 2013 година и каква е вашата лична позиция?

Разочарование като цяло от това, което се получи, изчезване на светлината от тунела, а от друга гледна точка събуждането на българите и протестите, които се случиха. Аз самият участвах в тях. За съжаление надеждата за близкото бъдеще намаля и единственото, което остава като моя лична надежда е промяната която се надявам да извърши младото поколение в следващите 10 години.

А за вас не е ли светлинка в тунела точно пробуждането на тези гражданска позиция на хората?

Така е аз съм привърженик на онази известна мисъл  „по-добре е да запалиш свещ отколкото да крещиш срещу тъмнината” и смятам, че свещта беше запалена, но много бързо угасна. Много ми се иска тя да е постоянно запалена и да се разгори,  да се превърне във факел, и да доведе до промяната в България, за която всички интелигентни хора мечтаем.

Каква цена сте готов вие да платите за една по-различна България?

Ако цената съм самият аз - готов съм да я платя със себе си.

Какво е мнението ви за партитата които правим, харесват ли ви и какво бихте предложил за разнообразяването им?

За мен е голяма чест и вълнение участието в тези партита.

Аз бих предложил всички участници в срещата да подготват казуси от живота си, които да споделят на срещата ни и които да играем, ще разпределим ролите и като в една психо-драма ще играем, ще разиграваме различните ситуации и ще търсим решенията.

Има ли въпрос който бихте искал да ви задам или да споделите нещо с нас?

Бих предложил да организирате дискусия, нещо като кръгла маса на която да седнат от едната страна лекторите от друга участниците в Мастърмайнд и като примерна тема бих казал „България след 10 години” и всеки да сподели мечтите си.

С доктор Венцислав Стоев можете да се свържете по-следните начини:

1. Чрез сайта на Дентална клиника "АПОЛОНИЯ" ТУК

2. Чрез страницата на клиника "АПОЛОНИЯ" във фейсбук ТУК;

3. Чрез профила във фейсбук ТУК

Автор: Емилия Илиева-Крайнова.

Хубавото на всяко изправяне пред хора е, че ти дава моментална обратна връзка дали си успял да се свържеш с тях. Ако си успял – винаги знаеш, ако не си – се чудиш дали си успял. Просто е. Разбира се и както всичко друго в живота има и нюанси – успял донякъде и неуспял, но все пак предал определена информация.

Все пак, за да успееш (каквото и да включва за всеки успеха) са нужни поне 3 неща:

1) Да се замислим и да си дадем сметка каква е връзката на това, което искам да кажа с мен самия.

Да можем да кажем истината за това, което избираме да представяме и то така, че думите ни да звънтят от истината, която изричаме. Тази наша истина се сменя най-вероятно всеки път. И затова усилието е всеки път да си поставяме въпроса “А сега защо го презентирам това?” или “А сега как се свързвам с това, което предстои да кажа?” или “Защо продължавам да вярвам в това, което представям?”

Преди няколко години казах на един семинар “Толкова ми е омръзнало да слушам скучни презентации, че бих искала да имам малък принос към това да слушаме повече презентации, които е удоволствие да бъдат слушани.” И това беше истината за тогава. Затова и още ми напомнят какво съм казала тогава. Защото истините се помнят!

Автор: Емилия Крайнова- Илиева

Това заглавие не съм го измислила аз. Роди се на една вдъхновяваща среща на екипа на Communication Academy преди няколко месеца. Тогава толкова се смяхме, че спонтанно родената фраза  стана мото на вечерта. Записах си я, заради хубавия спомен и тези дни, разчиствайки стари листчета я намерих отново. И ми се стори твърде ценна, за да я оставим само да мине край нас.  Освен, че е секси има и много смисъл в нея, който не винаги се подразбира от само себе си. Обикновено когато говорим за емпатията в отношенията между хората (родители-деца, любовни партньори, учители-ученици, служители-ръководители и т.н.) рядко обсъждаме сферата на интимния живот, където сексът заема съществено място.

По книгите пише, че оргазмичното удоволствие е преживяване, което предполага да сме свързани с телата си и всъщност е достъпно само, ако имаме такава връзка. И само така получаваме подаръка на интензивното и почти пристрастяващо безвремие в онези наситени мигове на единение и благодарност, последващи всяко споделено удоволствие от секса. Мигове, в които умът притихва и ни оставя в усещането  за съкровена близост и доволство.