Следва епохата на патриархатството, до разделяне на школата на южен и северен чан, предизвикано от различие на характера на просветлението - мигновено и постепено. Победила южната школа проповядваща мигновено просветление.
За окончателен основоположник се приема Хуей-нен (638 - 713). Мислите му са изложени в "Олтарната сура" на шестия патриарх.
Разбира се основната идея, залегнала в учението, е, че няма минало, нито бъдеще а има само вечно настояще. Истините на Буда са единни и те са във всичко, а главното е да се постигат.
Изчиствайки сложните схоластични обоснования на школата мадхиамака (Нагарджуна), а също от примитивната митология (бодхисатва, небеса и т.н.), Дзен будизмът съсредоточава вниманието си главно върху последния пункт от осемстепенния път, оказан от Буда - правилното съсредоточаване. В тази връзка, главното в дзен е личният опит, "живата интуиция" - такова състояние на съзнанието, в което всички духовни сили се намират в равновесие. То се постига чрез медитация, но за разлика от традиционния будизъм, медитацията в Дзен използва както статични, така и активни методи: парадоксални задачи (чу-ан), диалози (вен-да), дихателни гимнастически упражнения (бойни изкуства), кратки но внезапни и силни викове, физически труд, специална диета, мазаж, рефлексотерапия и др. За овладяването на техниката Дзен, първоначално е необходимо да се знаят някои сутри като "Елмазната сутра", "Ланкаватара сутра", "Олтарната сутра".
Това е началото, като не бива да се забравя положението на Дзен, че словестната и текстовата форма не могат да разкрият всички съкровени тайни на битието - оттук и недоверието към текстовете и стремежът към езотеризъм (Буда е отговарял на много въпроси с мълчание). Истината е озарение, което идва внезапно, но за това е необходима подготовка. Следващият етап в религиозната подготовка е акцентът върху куаните (абсурдни текстове... например: въпрос: Какво е Дзен, отговор - "кипящо над огъня масло") - подаваши се на обучаемия в качеството на обект за медитация. За решаването на куаните често отивали години, понякога и цял живот. По-нататък се пристъпва към диалози между учителя и ученика. Ученикът под действието на куаните трябва да "влезе" в настроението на учителя, задал неясен въпрос, да се слее с него в нещо единно, съпреживявайки тайната, преживяна някога и от учителя.Това е път на потапяне в миналото, в нещо вечно, съпреживяно реално и много често стигащо до гибел. Главното е да се постигне сатори (яп. просветление).
В Япония Дзен прониква чрез Корея от Китай, през VIII - IX в. Основните школи са две, като и двете са възникнали в Китай. Едната е основа от Лин-Цзи (починал през 867г.) от южното направление на чан ио е известна в Япония по неговото име Риндзай. Някои ритуални и практически приложения са разработени от монаха Ейсай (1141-1215) и от този период се превръща в закрита школа.
Другата известна школа на Дзен, основана в Китай перз IX в - Цяо-шан (яп, Сато - "планина"). Теоритичните основи на тази школа са разработени от Доген (1200-1253), който проповядва седящ дзен, т.е. просветлението може да се постигне седейки в определена поза при подходяща обстановка. Уважавал авторитета на Буда.
Тези две школи съществуват в Япония и в наши дни. Класическата литература на Дзен съдържа диалози, загатки и въпроси. В началото на XI в. се слага началото на трети канон, който е записан частично. Фиксирани са около 2000 диалози, от които 1700 са куани.
