Преди около година попаднах в собствения си ад, станах жертва на домашно насилие, но във всичките аспекти: емоционално, душевно, физическо и умствено.
Преди година и десет месеца родих един прекрасен син и си останах в къщи по майчинство. Сигурно предполагате, пред колко трудности се налага да се изправи един млад родител.
Първият шамар от мъжа си получих, когато детето ми беше още на около шест месеца. После ударите зачестиха, не съм яла як бой, но искам да кажа : ”Скъпи мъже шамара също е признак на домашно насилие, само слабите от вас посягат.” Зачестиха обидите, обвиненията, неуважението. Аз станах подметката на един слаб мъж.
Започнах да не се грижа за себе си, да пропускам срещите с приятелите си, да робувам на семейството си, нямах право дори да поседна пред компютъра, за да ви напиша няколко реда, за да медитирам или дори да се лакирам. Напълнях, косата ми буквално „висеше” на главата ми, износвах дрехите, които си закупих по време на бременността. Абе кошмар.
Постепенно забравих тотално себе си и започнах да си мисля, че живота ми е загубил смисъл. Детето ми усещаше какво става с мен и беше нещастно, започна да боледува и да капризничи. Стигнах дъното, дори започнах да мисля да си сложа край на живота, може да звучи банално, но почти бях на косъм да изпия една опаковка силни лекарства.
Тук е момента да си благодаря, че си направих един скъпоценен подарък, а именно да родя дете. Моето дете стана моят смисъл, заради, които да преодолея проблема и да се разбера сама със себе си. Изправих се срещу болката, срещу комплексите, срещу моята нелюбов към мен самата.
Избрах да се изправя срещу проблема, а не да избягам.
Осъзнах, че винаги имам право на избор. Да това на теория, го бях чувала, но явно ми отне известно време, за да го приложа на практика. Започнах да правя малки крачки към самата себе си. Както наскоро писах по темата, всяко нещо се постига в живота, стъпка по стъпка.
Споделям това с вас, защото не искам да крия и да си мълча. Може би повечето от вас, с които често контактувам, даже не са и предполагали какво всъщност се случва с мен в действителност.
Аз силната, аз позитивната, аз обичащата, аз личност-та, попаднах в капана на себе си, влязох в ролята на ЖЕРТВАТА.
Знам, че много от вас ще си кажат: „Да, да и с какво си по-различна от другите жени в подобна ситуация?”, ще ви отговоря следното „С нищо.”
Аз пиша тези редове, за да ви мотивирам да се научите да уважавате самите себе си, да започнете да спрягате глагола „обичам”. Защото няма по ценен подарък според мен от това, да осъзнаем нашата собствена стойност и да и се наслаждаваме.
Знам, че е изписано много по темата, но аз разказвам моята история, за да съпоставим теорията с практиката. Няма по-добър учител от прилагането на нещо на практика.
Всъщност моята формула за справяне с проблема се оказа това, да говоря за него и да осъзная причините да попадна в подобна ситуация. Ключова роля изигра решението ми да се обърна за помощ към близките ми хора и към подходящи специалисти. Започнах да ходя на психолог, да разказвам за това, какво се случва с мен, а не да премълчавам. Научих, че в България има няколко институции, които подкрепят хора, жертва на насилие. И не на последно място прочетох и закона за домашното насилие.
Осъзнах, че нямам вина, а просто е настъпил момента да науча урока си. Да си призная чувството за вина ме побъркваше. Разбрах, че имам примера на моята майка, която дълги години търпеше домашен тормоз. Истината е, че просто не знаех какво означава да обичам себе си.
Стигнах до момента, в който искам да благодаря. Знам, че вече е малко банално да изреждаме хората, на които искаме да благодарим в живота си, ако искате даже пропуснете тази част от статията. Аз държа да изкажа персонална благодарност към хората, които бяха до мен в този етап от живота ми. Важна стъпка към самите нас е да се научим да БЛАГОДАРИМ!!!
На първо място благодаря на себе си, сега за минутка ще спра да пиша и ще се прегърна :0)!
Благодаря на майка си и на баба си, че са до мен въпреки всичко.
Благодаря на мъжа си Йордан, защото неговата агресия се оказа най-силният ми стимулант да се свържа със себе си.
Благодаря на Гергана Маркова и екипа на Марков колеж за безценната им подкрепа и безусловната обич, която получавам при всяка среща с тях.
Благодаря на психоложката ми Хилда, за търпението и готовността да ми помогне.
Благодаря на целия екип на Мастърмайнд България за това, че ме приемат такава, каквато съм и за личната им мъдрост.
Благодаря на моят личен зъболекар Богомил Стоев, за възстановяването на безупречната ми усмивка, за приятелството, за професионализма и най-вече за търпението по отношение на финансовата страна на нашите взаимоотношения.
Благодаря на Наталия Кобилкина, за изключителния тренинг „”Тайните на гейшите”, на който бях допусната абсолютно безплатно.
Благодаря на забележителните си приятели и особено на Миглена, Бойка и Милена за дългите часове разговори и емоционалната подкрепа, която получих.
Не мога да пропусна да благодаря на Клуба на Марков колеж, на абсолютно всички от него.
Извинявам се предварително ако пропусна да благодаря на някого, с теб ще се срещнем лично :0).
Накрая искам да благодаря на всички вас, може би не осъзнавате каква стойност внасяте в живота ми. Всички вие, които посещавате партитата на Мастърмайнд България и вие които четете статиите ми.
Едно голямо благодаря на всички. Обичам ви.
За финал само искам да споделя, ако някой има проблем подобен на моя, да се чувства свободен да ми пише по всяко време.
Аз взех своето решение : „Обичам се!”
Минутка за реклама:
Оставам координатите на изключителните хора, които споменах в статията:
Гергана Маркова от тук
Марков колеж от тук
Хилда Алексиева от тук
Д-р Богомил Стоев от тук
Мастърмайнд България от тук
Наталия Кобилкина от тук
