Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
Щастие (38)
Навици вместо скучно ежедневие - част 1
Много хора искат да променят живота си, но на малко им стиска да го направят. Повечето ги е страх, просто защото не знаят какво ще се случи с тях след като се променят, а плюс това винаги е по-лесно да лежиш на статуквото.
Аз лично ви съветвам да не спирате да се развивате, което естествено значи и да се променяте, защото живеем в един постоянно развиващ се свят. Ако не се усъвършенствате заедно с темпа на живота, то рано или късно ще се озовете извън него. Ето защо ви предлагам да опитате следното – развийте в себе си
навик или два, които могат да променят позитивно живота ви, сигурно се чудите какви са тези навици, които са способни на това.
Честно казано, много хора не знаят отговора на този въпрос, както и аз до скоро, но вече имам отговора за вас. Убеден съм, че ако се постараете и добавите към навиците си поне един от посочените, то живота ви ще изглежда по много по-различен начин. Гарантирам ви!!! Опитайте, не боли...:)
Важно е да разберете, че навик не се изгражда за 1-2 дена или 1-2 седмици, необходимо е постояннство и работа. Сигурен съм, че не ви казвам нещо ново, но знайте също така че е задължително минимум 21-дена да работите върху някой навик, за да стане част от вас, както за някои това е например пушенето.
За да ви е по-интересно превърнете задачата в предизвикателство и се фокусирайте върху един навик като за начало. Напишете си план за това как да включите новия си навик в ежедневието ви и след това записвайте резултатите от деня и при успех е от особена важност да се възнаградите, както смятате за добре.
Ако пък не успеете, направете си обстоен анализ и започнете отначало, със сигурност първият път е допринесъл за това да се чувствате по-добре. Като за финал искам само да ви кажа, че моята препоръка към вас е да работите всеки ден върху навика си и нека това продължи поне 30 дена.
След като вече знаете как да изграждате навици в себе си нека преминем към тях:
1. Мислете позитивно.
Опитайте се да започнете с този навик, защото той може да ви помогне и мотивира да развиете и останалите. Понякога една капка позитивизъм е достатъчна, за да спаси хиляди хора, затова си мисля че е важно да започнете с това. Ако не друго, то със сигурност ще спасите себе си от стандартните негативизми, на които са изложени повечето хора. Следете мислите си и когато забележите, че във вас се прокрадва негативна такава, то помислете си поне за 3 позитивни неща. Опитайте се да виждате и позитивното в повечето ситуации, нека за вас “чашата да е наполовина пълна”. Според една теория, животът е неутрален, а ние му даваме заряд. Аз съм склонен да вярвам на това, с някои изключения, но все пак всичко е избор в този живот. В единия случай го правим ние, а в другия някой друг вместо нас, което пак е наш избор.
Изберете позитивизма, на света има повече позитивизъм, от колкото предполагате, но благодарение на това че гледате всяка вечер или поне редовно новините и четете вестници, които винаги намират специално за вас най-негативната информация, то вашият мозък е настроен да търси негативното. Затова знам, че е много трудно човек в напреднала възраст със закоравял навик да гледа телевизия да се промени и да започне да вижда света малко по-позитивен, но това е техния избор. Те живеят в постоянни страхове и скучно ежедневие, както и неспирна омраза към управляващите за това че са им причинили всичко това. Истината е, че управляващите имат вина, но не 100%, но винаги е по-лесно само да говориш и да мразиш, отколкото да действаш и да създаваш. Незабравяйте също така и че каквито са ви мислите, то това и привличате в живота си. Надявам се ви убедих, че си заслужава да промените мисленето си в позитивна посока, независимо колко е трудно, ако не съм успял, желая ви повече светли дни.
Преди да приключа темата с позитивното мислене искам да ви кажа и още нещо, което е факт и то е че статистически е доказано, че най-щастливите и истински успешните хора са изключително позитивни личности.
2. Спортувайте.
Трудно е да намериш време в краткия ден и късата седмица за себе си и за тялото си, но е важно да си осигуриш време за спорт. Важно е да спортуваме, не само защото е здравословно, което като цяло не е малка причина, но за някои не е достатъчно като повод, затова нека ви кажа още някои нещa, които може и да наклонят везните в посока на по-често спортуване.
Спортът ни кара да се чувстваме по-жизнени, по-уверени, по-стегнати дори, което допринася за позитивната ни нагласа както към света, така и към нас самите. Независимо какъв спорт харесвате, практикувайте го редовно, защото така увеличавате издръжливостта си към най-различни натоварвания – физически, психически, емоционални и т.н. Освен това честото трениране освобождава стреса и ни дава един по-здрав живот, изпълнен с енергия и позитивизъм.
Доказано е, че спорта увеличава и креативността, което може да ни донесе много дивиденти дали в работата, дали в личния живот, няма значение, все пак едно е сигурно и то е, че със сигурност ще спечелите от тази промяна.
Следва продължение....
Изхвърлете вашите очаквания през прозореца
Напоследък се замислям каква част от стреса, чувствата на неудовлетвореност, разочарование, гняв и раздразнение са предизвикани от едно малко нещо?
Малко по-малко осъзнавам, че всичко е плод на моите очаквания, особено когато нещата се случат, точно в обратният вариант на това, което желая аз .
Единадесет забравени вселенски закони!!!
Законът за Привличането е древен закон, познат на малцина. Когато филмът "Тайната" се появи на бял свят, го разкри пред света.
Но след това мина време и все повече и повече хора започнаха да се оплакват, че Законът за Привличането не работи.
Но това, което много хора не съзнават, е че във филма е изпусната доста ценна информация. 10 други Вселенски закони, за да бъдем ясни. Законът за Привличането не е всичко. Той е само част от други 11 Вселенски закони, наречени 11-те Забравени Закона.
Керълайн Кейси: Аз виждам без ограничения
Рон Гутмън: Скритата сила на усмихването
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят
завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот
беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя
През 1983 г. професорът по икономика Мухамад Юнус основава „Грамин Банк“ (в превод от бенгалски „Селска банка“ или „Банка на бедните"). Банката в същността си е микрокредитна финансова институция, в основата на която са поставени принципите на взаимно доверие и солидарност.
Какво означава това?
Идеята на професора е да отпуска микрокредити без финансово обезпечение на най-бедните.
Целта е да се помогне на тези хората да се откъснат от бедността със средствата на собствения си труд и интелект и така да изградят своето по-щастливо бъдеще. Очевидно професорът вярва, че всеки човек има способности и стремеж към самореализация и всеки заслужава подкрепа, за да осъществи себе си и да подобри собствения си живот и този на семейството си.
Идеята и вярата на професора дават неочаквани резултати. В знак на признание за приноса му към обществото и света през 2006 г. той е удостоен с Нобелова награда за мир. Поразителен факт е разпространението на успешния модел, който той създава в световен мащаб. Идеята и моделът за микрокредитиране с цел елиминиране на бедността и овластяване на хората намират почва и са успешно възпроизведени в над 100 страни от целия свят. Стремежът към свобода и щастие са наистина заразителни. Казано с езика на цифрите - 1 скоро води до 100. Мен лично никой не ме е учил на подобна математика. Но когато става въпрос за по-добър свят, в който живеят по-щастливи хора, очевидно всичко се променя – дори и законите на математиката, на които ни учат в училище.
Как започва всичко?
В началото професорът е поразен от гледката на хората, които буквално умират от бедност и глад. Състраданието го кара да се опита да помогне поне на един човек поне за един ден. В едно село той се запознава с жена, която майстори столове. Тя му споделя, че печели само 2 цента на ден, независимо от уменията и красивите продукти, които изработва. Тъй като няма пари сама да си купи необходимите материали, тя е принудена да взима пари на заем от лихвар. Той я принуждава да му продава готовата продукция на толкова ниска цена, че тя успява да печели само 2 цента на ден. Професорът се заинтересувал дали може да печели повече, ако има възможността да продава свободно продукцията си. Отговорът бил „Да, мога!“
Така той започва да издирва други селяни, които са изправени пред същата дилема. Намира 42-ма, на които отпуска 27 долара, за да се издължат на лихварите, да си купят материали и да продават продукцията си свободно. Оказва се, че всеки производител има нужда от 64 цента, за да поеме по пътя на икономическата свобода. Благодарение на инициативата на професора жената, която правила столове, започнала да печели от 2 цента по 1,25 цента на ден. Това е началото и през 1983 г. инициативата „Да, мога!“ се превръща в институция, която започва да работи и да променя живота на милиони.
Резултатите
Професорът е убеден, че микрокредитирането е ефективно средство за борба с бедността. Той вярва, че хората имат нужда от съвсем малко подкрепа, за да събудят потенциала в себе си и да се отскубнат от лапите на мизерията. Единствено са необходими подходящи условия – дългосрочни микрокредити при облекчени условия. И така до 2006 г. кредити са получили повече от седем милиона души; средната стойност на отпуснатите кредити е 100 долара; сумата на отпуснатите кредити възлиза на повече от 8 милиарда долара; възвръщаемостта на отпуснатите кредите е рекордна.
Вдъхновението
За пръв път прочетох историята на „Грамин Банк“ в книгата на Бил Клинтън „Да дариш“. Всеки път когато се сещам за тази история, ме изпълват чувства на задоволство, възхищение, вдъхновение и щастие. Не е необходимо да основаваме банки, за да увеличим щастието по света. Може би най-важното е да осъзнаем принципите в основата на този поразителен успех: състрадание, доверие, вяра във възможностите на другите, справедливост, подкрепа, инициативност. И след това да ги въплътим в действията си.
Въоръжени с тези хуманни принципи, сигурно всеки от нас може да повлияе позитивно на света и да допринесе за това, другите – родители, любими, деца, приятели, колеги, познати, непознати – всички, с които животът ни среща, да заживеят на върха на своя потенциал. И така стъпка по стъпка да се променяме и да бъдем по-щастливи заедно.
Вярата, убежденията и действията на професор Мухамад Юнус го доказват. Ако си позволите те да ви вдъхновят и поведат, пригответе се за чудеса. Защото мисля, че самият той не е предполагал, дори и в най-смелите си мечти, какво е възможно да стане. Фактите обаче говорят сами за себе си.
- "Можеш ли?"
- "Да, мога!"
- "Да, можеш!"
- "Да, можем!"
Да го направим! Да живеем по-щастливо!
Източник : http://www.shtastieto.com
Седемте тайни на Майка Тереза за Любовта
Смисълът на живота е единствено в Любовта и всеки човек е достоен за нея!
1. Ние си мислим, че любовта е чувство, но тя е действие!
Да бъде само монахиня в тих манастир, не привлича Агнес. Родена в албанско семейство, тя напуска цивилизована Европа и тръгва да дири своето място в света. Така стига чак до Калкута на просяците, само с пет рупии в джоба. В продължение на половин век, от сутрин до вечер тя мие, храни, чисти и лекува бедните. Неуморно се труди до смъртта си, когато през 1997г. напуска този свят на 87 годишна възраст. Основаният от нея Орден на милосърдието продължава да приема бедни, болни от СПИН, рак, проказа. В 126 страни по света има създадени 563 приюта и стотици хора, които са отдадени на идеята да продължат нейното дело.
~ . ~ . ~