Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Като чуя “усмивка на/от непознат” и се сещам за много и различни случки, което е хубаво, защото ще рече, че често давам или получавам такива усмивки. И сега ми се иска да разкажа за една част от тези случки – тези, които са ми оставили най-ярък спомен и топло чувство. Малко разхвърляни мисли, но затова пък много искрени и естествени, родени спонтанно, така като се раждат и усмивките.

Като се замисля, май основно се усмихвам на непознати из автобусите на градски транспорт. Макар понякога хората там по принуда да си стават доста близки и да е спорно доколко могат да се нарекат „непознати”. Усмивката ми към непознат преминава през най-различни нюанси.
Извинителна усмивка тип „ще може ли евентуално някак си да се разминем”. Услужлива усмивка, казваща без думи „седнете вие, аз ще си повися права” или „ да, тук трябва да слезете за…” Леко разсеяна усмивка от рода на „я, каква хубава чанта/ шалче/ гривна носите” или „ах, покрай какво хубаво цъфнало дръвче минахме”. Малко учудена усмивка тип „ей, какъв усмихнат човек; не съм само аз значи”. Силно настойчива усмивка „дали ако продължа да се усмихвам, някой ще вземе да ми се усмихне или ще си остана единствената усмихваща се в тоя автобус”.
Такива усмивки – колкото си искаш, но една е малко по-особена. Беше в началото на зимата. Късна вечер, всички се прибират от работа. До мен един усмихнат господин пътува с жена си. Твърде сме близо и дори и да не искам, нямаше как да не чуя разговора им: „… и погледни всички колко уморени изглеждат. Все млади хора, а вече потънали в грижи и не се усмихват.” Обърнах се към него (доколкото можах) и се усмихнах. И двамата ми се усмихнаха в отговор и той се поправи „Е, почти всички.” После аз трябваше да слизам, но до края на вечерта си бях все така усмихната и днес, когато си спомням случката е все така с усмивка.

Има и една друга усмивка, която съм подарила на непознат. Ще разкажа за нея, въпреки че се случи на работа, а там нали уж трябва като секретарка и „лице на фирмата” да се усмихвам на всички, независимо дали ми е до усмивки или не. Този ден обаче явно съм била толкова естествено и щастливо усмихната, че съм впечатлила куриера, дошъл да ни донесе поредното писмо и чак ме попита защо толкова красиво се усмихвам. Така изненадващо ми дойде този въпрос, че само го погледнах учудено и единственият отговор, който успях да измисля, беше да му се усмихна още веднъж. Истината е, че и до сега не мога да се сетя за някаква конкретна причина да съм била усмихната. Но от тази случка тогава ми стана така весело, че още на колко много хора се усмихнах през този ден. А сигурна съм, че след моите усмивки и неговият ден е бил малко по-усмихнат.

Любимата ми история е с една съседка в блока. Виждала съм я само 2-3 пъти в асансьора и дори не знам името й, така че предполагам се брои за непозната. Та, тя все изглежда малко тъжна и уморена, но когато й се усмихнеш, настъпва такава промяна в нея! И на нейното лице грейва усмивка и то сякаш става съвсем друго – по-красиво, по-младо, по-живо и дори изглежда истински щастлива. Първият път, когато й се усмихнах бях толкова изненадана от промяната, която видях в нея, но от тогава всеки път, когато я срещна, не пропускам да й се усмихна и всеки път тя се преобразява и лицето й грейва.

Случвало ми се е, разбира се, освен да давам и да получавам усмивки от непознати. Имам най-ярък спомен от една сутрин, вървейки по улицата на път за работа. Вече дори съм забравила как изглеждаше човека, който ми я подари, но никога няма да забравя усмивката му и чувствата, които тя предизвика в мен. Това беше една от най-откритите, искрени, слънчеви и дружелюбни усмивки, които някога съм получавала. Такава усмивка не можеш да отминеш, защото тя те спира по средата на крачката ти, омагьосва те и ти прошепва колко красив е животът. Дори не усещаш как и на твоето лице е изгряла усмивка – също толкова огромна, естествена и заразителна за околните, колкото тази, която са ти подарили. И после усмивката не ще да слезе от лицето ти цял ден и ти е едно такова усмихнато и се чудиш защо, понеже няма никаква друга конкретна причина. И наистина е вярно това, което пише в стиха за усмивката – тя трае само миг, но споменът за нея може да продължи цял живот.

Ще продължавам да се усмихвам на непознати – никога не се знае колко хубаво нещо може да се случи от това. Да не забравяме все пак, че всеки наш приятел, преди да ни стане приятел, е бил непознат. А както се пее в една руска песничка „реката започва с малкия извор, а приятелството започва с усмивка.”
Иска ми се да вярвам, че тези мои историйки са предизвикали усмивка и в теб, който и където и да си, защото това ще означава, че съм успяла да подаря усмивка на още един непознат.

Източник : http://usmivka.org

Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада.  Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.

Честита Баба Марта, мастърмайндчета. Аз и целият екип на Mastermind Bulgaria, Ви желаем да сте здрави и засмени през тази година. Здравето е безценен подарък от природата и е важно да бъде ценен.

Ето малко информация за празника 1 март, който си е чисто автентично български.

Българите почитат днес "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се изработват само за 1 март и се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта.

В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. В други религии червения цвят е символ на женската, а белият на мъжката енергия.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Друга история разказва за това, че главната героиня, е възрастна жена – не немощна старица, а чевръста баба. Стопанка и къщовница, ту добра, ту лоша, тя винаги умело върти женския свят и децата в къщата.

На този ден в старата народна традиция особено внимание отделяли на червения цвят. Пред къщата мятали червени дрехи – по плетове и простори, които първи да видят слънцето. Стопанката не само закичва плета, но и непременно го обикаля с червено, защото тази магическа червена нишка е границата отвъд, която всичко е просто чуждо.

От древни времена има традиция на новородено да се връзва червен конец като символ на живота.

Мартеницата… Този магически амулет, наследен от предците ни, е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на 1 март, защото тя символизира вярата, че отсега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

Ето защо ви желая да получите благоразположението на Баба Марта, да сте здрави, да получавате и да дарявате много усмивки през целият месец Март. Накрая, ви пожелавам да се наслаждавате на живота.

Виж видео с Рон Гутмън : Скритата сила на усмихването

Здравейте другарчета. Днес ми хрумна да напиша статия по една актуална напоследък тема - темата за смеха. Хората около мен ми казват, че често се усмихвам. Това за някои е дразнещо, но за мен е източник на здраве и сила за новия ден. Разсъждавайки по темата искам да споделя с вас до какви изводи стигнах.

Толкова се увличаме от спешните неща в живота и ежедневието си, че забравяме да се усмихваме. Във вихъра на деня, често сами си предизвикваме стрес. Нашето желание нещата да се случват по определен начин ни отнема радостта от мига. Във всеки момент от живота ни можем да намерим причина да се усмихнем. Това не означава, че задължително трябва да се „зомбираме” и да бъдем във възторг, пълни с удоволствие, развълнувани или дори радостни всяка секунда от деня. Кой се нуждае от такова програмиране? Също така нямам в предвид, че ние никога не трябва да се чувстваме тъжни, гневни или стресирани.

Моята цел е да ви предизвикам да се замислите над факта, че можете да чувствате щастие под различни форми във всеки момент, който изберете дори и когато сте много депресирани или тъжни..

Това е изключително просто. Нека се опитаме да се усмихнем. Вие имате свободата и способността да се усмихнете по всяко време.

Естествено може да не е необходимо да поддържате усмивка на лицето си през целия ден - най-вече защото има голяма вероятност бузите ви да се схванат. Но може да се усмихвате по-често от обикновено или вместо физическа  усмивка да се опитаме да се усмихнем вътре в самите себе си.

Опитайте да се усмихнете вътрешно сега : бъдете спокойни, без да се усмихва вашето лице. Помислете за чудото на този момент и намерете една мисъл, която да ви зарадва. Почувствайте как вътрешното ви АЗ се усмихва. Не е ли невероятно?