Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Е дин ден маймуните в зоологическата градина решили да направят пътешествие с учебна цел. Вървели, вървели, спрели и една от тях попитала:

— Какво се вижда?

— Клетката на лъва, басейна на тюлените и къщата на жирафа.

— Колко е голям светът! Колко е поучително да се пътува!

Отново тръгнали на път и спрели чак по обяд.

— Какво се вижда сега?

На всеки рожден ден след 12-та ми година получавах по една бяла гардения от анонимен изпращач. Към нея никога нямаше нито картичка, нито бележка, а от цветарския магазин нищо не можеха да кажат, защото поръчката винаги бе плащана в брой. След известно време се отказах от издирването на изпращача. Просто се наслаждавах на красотата и на омайния аромат на това вълшебно, съвършено бяло цвете, сгушено в гънките на меката розова хартия.

Имаш младост и хубост,

цялата си една усмивка.

Даже дърветата те харесват

и те прегръщат със сенките си.

Рамото ти изгрява

като новолуние.



После – като пълнолуние.

И догде се озърнеш -

нямаш младост и хубост.

Какво ти остава?

Едно детенце живеело в малка, бедна къща, разположена на един хълм. Докато растяла, тя си играела в малката градинка около къщата и можела да види през оградата, разположената високо на отсрещния хълм богаташка къща. Тя била голяма и красива и имала златни прозорци, толкова златни и блестящи, че малкото момиченце си мислело, колко магическо би било да израснеш и живееш в къща със златни прозорци, вместо в обикновена къща като тяхната.