Когато пораснала достатъчно, че притежавала достатъчно умения и чувствителност, за да може да ходи извън оградата на техния дом, тя помолила майка си да покара колело извън пределите на тяхната градина, надолу в полето.
След дълги увещания, майка й най-накрая разрешила, но настоявала да кара близо до градината и да не се отдалечава много. Денят бил прекрасен и малкото момиченце знаело точно къде отива. Надолу по пътя, през долината, тя карала колелото си докато не стигнала пред портала на златната къща, на върха на другия хълм.
Докато слизала от колелото, тя погледнала към пътя, водещ към къщата и след това към самата къща… и се разочаровала изключително много, осъзнавайки че стъклата на къщата са съвсем обикновени и при това мръсни, не отразяващи нищо друго освен тъгата на една отдавна изоставена къща!
Натъжена, тя дори не продължила напред. Просто се обърнала обратно и с разбито сърце се качила на колелото си. В момента, в който погледнала напред обаче, видяното я удивило! Там през долината на отсрещния хълм била разположена малка къщурка. И нейните стъкла блестели като златни докато слънцето огрявало нейния дом!
Тя осъзнала, че винаги досега е живяла в своя златен дом и всичката любов и грижи, които била получил там са това, което прави къщата й златна! Всичко, за което била мечтала било точно под носа й!
Източник: Интернет
