Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

"Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живееех.

Но и тя изглеждаше непоклатима.

В залеза на моя живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уви, те не искаха и да чуят.

Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.

Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а кой знае, може би дори щях да успея да променя света."

P.S. Този текст е изпратен като съобщение до членовете на групата "Вярвам в себе си" във Facebook от Богомил Стоев

В един много известен и голям град живеел стар цар, вдовец. Царят имал дъщеря, мома за женене. Царкинята била прочута надалеч и с лицето, и с ума си, и затова мнозина доста добри хора искали да я вземат за жена. Между тези кандидати имало князе, военачалници и търговци, и хитри мошеници, които винаги се врат в знатните домове и гледат с какво могат да услужат; имало различни хора. Царкинята определила ден, в който да могат да дойдат при нея кандидатите и да кажат на глас пред нея и пред всички какво се надява всеки от тях да предостави на жена си; царкинята била мъдра. Кандидатите много очаквали този ден и всеки се мислел за по-добър от другите. Един пред друг се хвалели кандидатите: кой с именития си род от безброй поколения, кой с богатството си, но един от тях с нищо не се хвалел и никой не знаел откъде е дошъл той. Той умеел много добре да реди песни; песните му подсещали всички за техните млади, най-хубави години, при това той говорел красиво и хората обичали да го слушат, дори забравяйки да попитат кой е този певец. И макар че той не бил княз, всички кандидати се отнасяли с него като с равен.
В уречения ден всички кандидати се нагиздили и тръгнали за царския палат. Според обичая кандидатите се поклонили на царя и на царкинята. Никого не пуснал да го изпревари един княз от древен род, слугите му носели след него тежка, червена книга. Князът рекъл:
— Царкиньо, родът ми е много знатен. В тази книга са вписани повече от сто поколения... — И князът много дълго чел от книгата си, а накрая казал: — И в тази книга ще впиша жена си! Тя ще ходи из палатите ми, а наоколо ще бъдат образите на прочутите ми деди.
— Царкиньо — казал един именит военачалник, околовръст е гръмко и страшно името ми. Спокоен ще бъде животът на жена ми и хората ще й се кланят — името ми ги плаши.
— Царкиньо — започнал един обсипан със съкровища презморски търговец, — с бисери ще обсипя жена си; тя ще върви по изумрудено ложе и ще си полегне за сладък сън на златно ложе.
Така говорели кандидатите, но певецът мълчал и всички го погледнали.
— А ти какво ще донесеш на жена си? — попитал царят певеца.
— Вяра в себе си — отговорил певецът.
Кандидатите се засмели, спогледали се, изумено вдигнал очи стариятцар, а царкинята попитала:
— Кажи как да разбирам твоята вяра в себе си!
Певецът отговорил:
— Царкиньо! Ти си красива и много съм чувал за твоя ум, ала къде са делата ти? Няма ги, защото ти липсва вяра в себе си. Омъжи се, царкиньо, за именития търговец, напълни палатите си с лъскаво злато и вярвай в това злато! Спи в покой на златното ложе и вярвай в този покой! С покоя, със златото, с алените книги се закривай, царкиньо, от самата себе си! Моето име го няма в алената книга, не мога да напълня тази палата със злато и там, където отивам, не четат алената книга и златото не се цени. И не знам къде отивам, не знам по кой път ще тръгна и не знам къде ще стигна, и няма граници за мен, защото вярвам в себе си!
— Чакай — прекъснал го царят, — но имаш ли право да вярваш в себе си?
Но певецът нищо не му отговорил и запял весела песен; усмихнал се царят, радостно я заслушала царкинята и лицата на всички грейнали. Тогава певецът запял жална песен; и млъкнала палатата, и на очите на царкинята се показали сълзи. Млъкнал певецът и казал приказка; не за властното изкуство говорел той, а за това как вървели през живота различни хора и им се наложило да се връщат, и на едни им било леко, а на други тежко. И мълчали всички, и царят оборил глава.
— Вярвам в себе си — казал певецът и никой не му се присмял. — Вярвам в себе си — продължил той — и тази вяра ме води напред; и нищо не се изпречва на пътя ми. Не знам ще имам ли злато, ще впишат ли името ми в алените книги, но ще повярвам не на златото, нито на книгата, а само на себе си, и с тази вяра ще умра, и смъртта ми ще бъде лека.
— Но ти ще се откъснеш от света. Хората няма да ти простят. Ако вярваш само в себе си, самотен ще вървиш и ще ти бъде студено да вървиш, защото който не е с нас — той е против нас — сурово казал царят.
Но певецът не му отговорил и пак запял песен. Той пеел за яркия изгрев; пеел как природата вярва в себе си и как той обича природата и живее с нея. И се отпуснали веждите на царя, и се усмихналиа царкинята, и казал певецът:
— Виждам — няма да ме сметнат хората за враг и няма да се откъсна от света, защото пея, а песента живее в мир и мирът живее с песента; без песен няма да има мир. Щяха да ме сметнат за враг, ако съм унищожил нещо, но на земята нищо не подлежи на унищожаване и аз създавам, а не руша човешките устои. Царю, ако човек е поел в себе си любов към цялата природа, нима той няма да намери любов към човека? Обикналият природата няма да прекърши без нужда клонка от храст, та човек ли ще помете от пътя си?
И кимнала царкинята, а царят казал:
— Не в себе си вярваш ти, а в песента си.
Ала певецът му отвърнал:
— Песента е само част от мен; ако повярвам в моята песен повече, отколкото в самия себе си, с това ще разруша своята сила и няма да пея спокойно песните си, и хората няма да ме слушат както сега, защото тогава ще пея за тях, а не за себе си. Аз върша всичко само за себе си, а живея за хората. Пея за себе си и докато пея за себе си, дотогава ще ме слушат. Вярвам в себе си, в моята песен; в песента ми всичко е за мен, а аз пея тази песен за всички! В песента обичам само себе си, а с песента си обичам всички! Целият за всички, всички за мен — всичко в една песен. И вярвам в себе си, и искам да гледам любовта. И както пея само за себе си, а с песента си радвам всички — нека бъде тъй навеки. Ще поведа жена си на далечен път. Нека тя вярва в себе си и с тази вяра даде щастие на мнозина!
— Искам вяра себе си; искам да вървя надалеч, искам да гледам изгрева от висока планина!... — казала царкинята.
И всички се смаяли.
И шумял вятърът навън, и превивал дърветата, и тласкал към сухата земя дъждоносни облаци — той вярвал в себе си.

P.S. Този текст е изпратен като съобщение до членовете на групата "Вярвам в себе си" във Facebook от Богомил Стоев

Вродено ни е да бъдем креативни, но често можем да загубим това наше качество в ежедневието си. Ако искате да напреднете в своето личностно развитие и растеж, ето някои елементарни и прости съвети, които можете да използвате винаги, за да възкресите творчеството у вас или просто, за да подобрите творческите си заложби.

1. Грижете се за себе си.

Спете добре, хранете се нормално и качествено, медитирайте,спортувайте, правете това, което ви носи радост и го правете по-често, особено ако това ще подобри живота ви! Творчеството в нас намалява, когато животът ни е еднообразен и скучен.

2. Направете нещо различно.

Ние правим толкова много неща всекидневно, които се повтарят като например – шофираме по един и същи маршрут до работа, слушаме едно и също радио, четем едни и същи вестници, гледаме едни и същи телевизии и програми, а това бавно, но сигурно унищожават творческия дух у нас. Пробвайте да промените за известно време, само един елемент от вашето ежедневие и ще видите уникалната промяна в мисленето си. Идеите, които ще ви спохождат могат да ви изненадат със своята уникалност. Ако искате например опитайте да промените маршрута си до работното място или да смените радиостанцията, която слушате в колата си и ще усетите как творческия дух се събужда у вас.

3.    Бъдете любопитни за света около вас.

Можете да удивите от това как хората не виждат това, което се случва около тях, а забелязват най-често само лошото. Разгледайте детайлно всичко в района, в който живеете, както един турист би направил и ще се изненадате от факта, колко много неща до сега не сте забелязали, а те са били просто там. Замислете се над въпроса – как бихте проучили местността или квартала, ако бяхте турист?

4.    Прочетете книга, която се отнася за нещо, което не е будило преди интерес във Вас

Започнете я и вижте дали в сегашния момент, тя ще събуди някакъв интерес у вас. Рядко темата, за която пише в дадена книга е скучна или безинтересна, по-вероятно е тя да не е представена по подходящия креативен начин. Опитайте да си отговорите на следния въпрос - знаете какво ви харесва или харесвате това, което знаете?

5. Правете нещо "детско" от време на време.

Вие не трябва задължително да имате деца, за да го направите. Защо го казвам ли, защото много хора го използват като извинение, за да не го направят. Седнете и се люляйте на люлки, играйте на криеница, нарисувайте някоя смешна или "глупава" картинка – просто се забавлявайте. Децата са изключително креативни и като възрастни бихме могли да научим много за това как те виждат света. За съжаление с течение на времето поради факта, че ни затрупват с изключително голяма маса от информация, ние губим детското в себе си и с него постепенно изчезва и нашата креативност, затова позволете си за известно време да бъдете деца и да гледате света с техните очи.

6. Отделете си момент от деня, който да бъде вашият „спокоен” момент и това да бъде всеки ден.

Не правете каквото и да било, освен ако не ви отпуска, но само, за да изчистите и да освежите своя ум. Ние сме човешки същества, а не машини. Има моменти, когато нашите умове са претъпкани с информация за това какво трябва да направим през деня, а по този начин намаляваме пространството в ума си и това възпрепятства творческите ни мисли да се появят. Например Айнщайн, който знаел това, обичал да ходи да плава следобед, след като е работил цяла сутрин. Наистина, повечето от нас нямат тази възможност, но съм сигурен, че всички схващате идеята. Отидете на разходка ;).

7. Задавайте си въпроси от сорта на - "какво ако" .

Просто за забавление го направете и вижте какъв интересен отговор ще си дадете. "Ами ако тази сграда можеше да говори, какво щеше да каже, каква история щеще да ни разкаже"? По този начин ще се забавлявате и едновременно с това ще се изненадвате от себе си (в положителен смисъл, разбира се)!

8. Всекидневните предположения

Така например понякога правим предположения за хората, с които работим, особено ако не ги харесваме! Опитайте да се отнасяте с такива хора, така сякаш ги харесвате, а не така както е в действителност (знам, че не е лесно, но пробвайте). Какво бихте им казали? Как бихте подхождали към тях?

9. Напишете сценария на живота си.

Представете си, че сте някой известен сценарист и трябва да напишете поредния сценарий за живота на определена личност, в случая – за вас. Опитайте се да го направите толкова добър, че все едно от този сценарий зависи Вашата кариера на сценарист. Прочетете го и вижте отново дали това искате наистина да ви случи в живота и ако има още нещо, което искате просто го добавете. Важно е накрая целият сценарий да бъде написан ясно и четливо на бял лист. Все пак ще го продавате! ?

10.    Говорете си с хора, които харесвате, но редовно пренебрегвате заради „малкото” време, с което разполагате.

Представете си живота от тяхната гледна точка и положение. Те често имат интересно виждане за живота, което досега сме пропускали, защото все сме били заети. Може да ви бъде полезно да носите със себе си и малка тетрадчица, за да нахвърляте нови идеи, усещания и чувства, които вероятно ще ви дойдат на ум, защото тези хора са „нови” за вас, а новите неща обикновено събуждат у нас нови емоции и пораждат нови идеи. Затова не пропускайте тези хора, те най-вероятно имат нужда от вас, но и вие от тях!
--
Направете едно, няколко или всички от тези неща, които ви предлагам и скоро ще забележите как се покачва вашата креативност, ускорява се личностното ви развитие и растеж, а като цяло е възможно да усетите в по-голяма степен и удоволствието от живота.