Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота – казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това… – И след кратка пауза добавил: – Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.

- О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре – продължил учителят. Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл: – Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета. Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес, докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали, други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни, че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен. Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка, но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.
Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души, отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя. Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя, за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.
Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа две-три сребърни монети, но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.
- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят. – Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня. Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега, не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.
- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.
- Да – отвърнал бижутерът. – Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…
Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.
- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. –

- ТИ СИ КАТО ТОЗИ ПРЪСТЕН: РЯДЪК И СКЪП НАКИТ. И КАТО НЕГО, МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ОЦЕНЕН САМО ОТ ИСТИНСКИЯ ПОЗНАВАЧ. ЗАЩО СИ ТРЪГНАЛ ДА ИСКАШ ОТ ВСЕКИ ДА ВИДИ ИСТИНСКАТА ТИ СТОЙНОСТ?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

~ . ~ . ~

Източник :  „Нека ти разкажа“ на Хорхе Букай.

Един мъж наказал 3-годишната си дъщеря, задето унищожила ролка златиста хартия. Парите не стигали и мъжът много се ядосал, когато детето се опитало да украси с нея една кутия и да я сложи под коледната елха. На следващата сутрин обаче малкото момиче му занесло кутията и му казало, че това е подарък за него.

На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.
Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.
Ядосан, той изкрещял:

– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!

Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.
Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.
Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.
Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“
Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.

~ . ~ . ~

Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме? Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате. И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.

АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН, КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е, ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН МНОГО ПО-ДОБРЕ!

Източник : „Скритият дар“ на Джериес Авад