Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/views/itemlist/view.html.php on line 145
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/models/item.php on line 445
- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?
Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това... - И след кратка пауза добавил: - Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.
Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят
завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета.
Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот
беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда.
Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя
Жената излязла пред къщата си, когато видяла тримата старци с дълги бели бради, седнали в нейния двор. Казала им:
„Не ви познавам, но вероятно сте гладни. Влезте вътре, за да се нахраните!“
„В къщи ли е мъжът ти?“ попитали те. Когато получили отрицателен отговор й казали: „Не можем да влезем, докато не се върне!“
Вечерта съпругът й се прибрал и тя му разказала за случката. „Иди и ги покани да влязат сега.“ Тя изпълнила заръката и ги поканила, но отговорът, който получила бил малко странен. Те й казали: „Не можем да влезем у вас заедно!“, а на нейния въпрос ЗАЩО, единият от мъжете отвърнал, посочвайки един от другите двама: „Неговото име е Благосъстояние, на дргуаря ни – Успех, а аз съм Любов.“ След това добавил: „Прибери се и обсъдете със съпруга си кой от нас ще изберете да поканите у дома си!“
Едно малко момченце искало да срещне Бог. То знаело, че трябва да измине много път до мястото, където Бог живее. И така, то сложило в куфарчето си сандвичи и лимонада и започнало своето пътешествие.
Когато изминало едва три пресечки, момченцето видяло един възрастен човек. Той седял в парка и наблюдавал гълъбите. Момчето седнало до него и отворило куфарчето си. Тъкмо щяло да отхапе от сандвича си, когато забелязало, че възрастният мъж поглежда гладно. То предложило на човека сандвич.Старецът приел сандвича с голяма благодарност в очите и се усмихнал на момчето. Усмивката му била толкова любезна, че момчето поискало да я види отново и предложило на мъжа лимонада. Той отново се усмихнал на момчето. То било възхитено. И те седели в парка целия следобед, яли и се усмихвали, без да си кажат и думичка.