Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

Медитацията е като че ли едно от най-забулените в тайнство понятия в езотериката. Много и различни са определенията, давани за медитация. В Оксфордския английски речник тя е описана като ”лично молитвено упражнение, което се състои в продължително насочване на ума към съзерцаване на някаква религиозна истина, тайнство или обект на благоговение, с цел духът да се издигне чрез Божествена любов и святостта на живота.” Друго, по-малко популярно определение, е “да фиксираш вниманието си върху нещо, да наблюдаваш с интерес или безцелно”.

В действителност медитацията е активен процес, при който човек се фокусира върху дадена тема или преживяване. Това развива умението за съзерцание, размишление и самонаблюдение. Човек се научава да присъства изцяло в настоящето и безусловно да приема себе си и действителността, вместо да се лута между обвиненията по нещо минало и страха от предстоящето. Съзнанието става по-гъвкаво и отворено. Светът се вижда по-ясно и може да се реагира по-ефективно. Колкото по-дълбоко и по-дълго човек остава в състояние на медитация, толкова повече той развива интуицията си и все по-успешно се справя със задачите в ежедневието, защото погледът към събията в живота става по-разширен и дълбок. Ако трябва да сравним медитацията с четенето на книга, това е “четенето между редовете” за разлика от буквалното възприемане на текста или случките в живота на непосветения.

В Далечния Изток още през 7 век китайският лекар Сун Съйямо е определил най-популярната формула за здраве и дълголетие: "Не слушай нищо, което те дразни, не говори празни приказки, не прави излишни движения, не задържай в главата си суетни мисли".

Неговите последователи са доразвили теорията на своя предшественик до 15 основни правила за добро здраве и дълъг живот.

Херметизмът е комплекс от философски и религиозни идеи, които водят своето начало от книгите на полулегендарния Хермес Трисмегист. Макар и някои да определят Херметизма като религия, той е по-скоро мистично учение. Херметиците възприемат мистичните идеи на Християнството, Будизма, Юдаизма, Исляма и Зороастризма, за да ги съчетаят с тяхното собствено духовно светоусещане и да конструират херметичната философска концепция. Тобил Чъртън, изследовател на мистицизма и окултизма удачно определя херметизма като: “Традиция, която е едновременно умерена и гъвкава, предлагаща толерантна философска религия, религия на Всемогъщия Ум, пречистено възприятие на Бога, Космоса, Личността; предлага могъщ позитивен стимул за търсенията на Духа.

Даоизмът (или таоизъм) е система от китайски философски и религиозни концепции, свързани тясно помежду си. Възникнал през 6 век пр.н.е. и оказва силно влияние в Източна Азия през последните две хилядолетия. Предполага се, че негов основоположник е китайския философ Лао Дзъ. Даоизмът е философия, която проповядва хармония във всичко, представена от съюза между безпорядъка и законността, отрицателното и положителното, земята и небето чрез символа ин-ян. Докато конфуцианството се свързва с днешните практически правила за поведение. Даоизмът третира едно по-високо, много по-глобално по обхват, по-духовно ниво на съществуване. Подчертава се връзката между човека и природата, която отхвърля нуждата от стриктно определени правила и порядък. Символът дао буквално се превежда като път, макар днес да е придобил по-абстрактни значения. В Даоизма няма специални божества и повечето му последователи са политеисти, вярват в различни духове, свързани с природата или духове на предците си.