Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::

В НЕОБВЪРЗАНОСТТА СЕ КРИЕ МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА... В МЪДРОСТТА НА НЕУСТАНОВЕНОСТТА СЕ КРИЕ ОСВОБОДЕНОСТТА ОТ НАШЕТО МИНАЛО, ОТ ИЗВЕСТНО¬ТО, КОЕТО Е ЗАТВОРЪТ НА СТАРИТЕ ОБУСЛОВЕНОСТИ.
И В СВОЯТА ГОТОВНОСТ ДА НАВЛЕЗЕМ В НЕИЗВЕСТНОТО, В ПОЛЕТО НА ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНОСТИ, НИЕ СЕ ПРЕДАВАМЕ НА СЪЗИДАТЕЛНИЯ РАЗУМ, ОРКЕСТРИРАЩ ТАНЦА НА ВСЕЛЕНАТА.

Като две златни птици, кацнали на едно и също дърво, като близки приятели, егото и духът обитават едно и също тяло. Егото поглъща сладките и кисели плодове от дървото на живота, а духът наблюдава необвързано.

Мундака Упанишад

Шестият духовен закон на успеха е законът за необвързаността. Законът за необвързаността гласи, че за да постигнете каквото и да било във физическия свят, ще трябва да се откажете от своята обвързаност с него. Това не означава, че се отказвате от намерението да осъществите своето желание. Вие не се отказвате нито от на¬мерението, нито от желанието си. Отказвате се от своята обвързаност с резултата.

Това е много силна стъпка. В мига, в който се откажете от своята обвързаност с резултата, обе¬динявайки в едно и също време еднопосочното намерение с необвързаността, вие ще получите онова, което желаете. Всичко, каквото искате, мо¬же да бъде постигнато чрез необвързаност, защото необвързаността се основава на безусловната вяра в силата на вашата истинска същност.
Обвързаността, от друга страна, се основава на страха и съмнението, а нуждата от сигурност про¬изтича от непознаване на собствената истинска същност. Източник на богатството, на изобилие¬то, на всичко във физическия свят е духът; той е съзнанието, което знае как да изпълни всяка нео¬бходимост. Всичко друго е символ: коли, къщи, банкноти, дрехи, самолети. Символите са преход¬ни; те идват и си отиват. Да преследваш симво¬лите, е все едно да завоюваш картата вместо те¬риторията. Това поражда безпокойство и в край¬на сметка те кара да се чувстваш кух и празен отвътре, защото си разменил своята същност сре¬щу символи на своята същност.
Обвързаността идва от съзнанието за бедност, защото само символите обвързват. Необвързаността е синоним на съзнанието за богатство, за¬щото при нея има свобода на съзиданието. Човек получава радост само от необвързаното участие. Символите на богатството се създават спонтан¬но и с лекота. Без необвързаност ние сме затвор¬ници на безпомощността, безнадеждността, свет¬ските потребности, всекидневните тревоги, тихото отчаяние и сериозността - отличителни черти на посредственото делнично съществуване и съзна¬нието за бедност.

Истинското съзнание за богатство е способност да получаваш всичко, каквото поискаш, винаги, когато поискаш, и с най-малко усилие. За да я при¬добиете, трябва да усвоите мъдростта на съмнението. В съмнението ще откриете свободата да създавате всичко, каквото пожелаете.
Хората непрекъснато се стремят към сигурност, но вие ще разберете, че стремежът към сигурност всъщност е нещо твърде ефимерно. Дори обвързаността с парите е признак на несигурност. Може би ще кажете: „Ако имах толкова и толкова милиони долари, щях да се чувствам сигурен. То¬гава щях да бъда финансово независим и нямаше повече да работя. Щях да се занимавам с всичко онова, с което винаги съм мечтал да се занима¬вам." Но никога не става така, никога.
Онези, които се стремят към сигурността, я преследват цял живот, без изобщо да я намерят. Тя остава неуловима и ефимерна, защото не мо¬же да дойде единствено от парите. Обвързаност¬та с парите винаги ще създава несигурност, как¬вито и капитали да имате в банката. В действи¬телност някои от хората с най-много пари се чув¬стват най-несигурни.

Търсенето на сигурност е илюзия. Древните мъдреци са виждали решението на цялата тази ди¬лема в мъдростта на несигурността, или мъдрост¬та на съмнението. Това означава, че търсенето на сигурност и увереност всъщност е обвързаност с известното. А какво е известното? Известното е нашето минало. Известното не е нищо друго ос¬вен затворът на старите ни представи. Там няма никаква еволюция, абсолютно никаква. А когато няма еволюция, има застой, ентропия, безпоря¬дък и разложение.

Съмнението, напротив, е плодородна почва за чистата съзидателност и свободата. Съмнение оз¬начава да навлизаме в неизвестното във всеки миг от своето съществуване. Неизвестното е полето на всички възможности, вечно свежо, вечно но¬во, винаги открито за сътворяване на нови проявления в материалната сфера. Без съмнението и неизвестността животът е просто безинтересно повторение на изтъркани спомени. Превръщаме се в жертва на миналото и мъчителят ни днес е наследеното от вчера наше собствено аз.
Откажете се от своята обвързаност с известно¬то, прекрачете в неизвестното и ще навлезете в полето на всички възможности. В готовността си да прекрачите в неизвестното, ще получите в до¬бавка мъдростта на съмнението. Това означава, че във всеки миг от живота ви ще има силни усе¬щания, приключения, загадки. Ще познаете ра¬достта от живота - магията, тържеството, възтор¬га и ликуването на собствения си дух.

Всеки ден ще ви очаква вълнението от онова, което може да ви се случи в полето на всички въз¬можности. Когато изпитвате съмнение, вие сте на верния път, тъй че не го изоставяйте. Не ви е нужно да имате пълна и твърда представа за оно¬ва, което ще правите другата седмица или след¬ващата година, защото ако имате съвсем ясна представа какво ще се случи и се обвържете твър¬до с него, ще изключите цяла поредица възмож¬ности.

Една от характерните черти на полето на всич¬ки възможности е безкрайната взаимообвързаност. Полето е в състояние да организира без¬крайност от пространствено-временни събития, за да осъществи възнамерявания резултат. Ала ко¬гато сте обвързани, вашето намерение се затваря в непоклатима настройка на мисълта и вие губи¬те течливостта, съзидателността и спонтанността, свойствени на полето. Когато се обвържете, вие замразявате своето желание и от безкрайно течливо и гъвкаво го превръщате в неподатлива рамка, която спъва процеса на съзидание като ця¬ло.

Законът за необвързаността не противоречи на закона за намерението и желанието, на набеляз¬ването на целта. Вие все още имате намерението да тръгнете в определена посока, все още имате цел. Но между точка А и точка Б съществува без¬крайност от възможности. С придобитото съм¬нение вие всеки момент можете да смените посо¬ката, ако откриете по-висок идеал или нещо по-вълнуващо. По-малко е вероятно и да налагате решения на проблемите, а така съзнанието ви ос¬тава открито за благоприятните възможности.

Законът за необвързаността ускорява процеса на еволюцията като цяло. Когато разбирате този закон, не се чувствате длъжни да налагате реше¬ния. Налагайки решения на проблемите, вие са¬мо създавате нови проблеми. Ала когато насочи¬те вниманието си към съмнението и изпитвате съмнение, докато очаквате решението да се поя¬ви от хаоса и бъркотията, тогава оттам ще изник¬не нещо наистина приказно и вълнуващо.

Това състояние на будно внимание (вашата го¬товност в настоящето, в полето на съмнението) се обединява с вашата цел и вашето намерение и ви позволява да се възползвате от благоприятна¬та възможност. Що е благоприятна възможност? Тя се съдържа във всеки проблем, който срещате в живота си. Всеки един проблем съдържа семето на благоприятна възможност за постигане на още по-голяма полза. Веднъж започнали да въз¬приемате нещата по този начин, вие се отваряте за цяла поредица възможности и с това вдъхвате живот на загадките, чудесата, силните усещания и приключенията.

Можете да гледате на всеки проблем в живота си като на благоприятна възможност за постига¬не на по-голяма полза. Можете да държите вни¬манието си будно за благоприятните възможнос¬ти, усвоявайки мъдростта на съмнението. Когато вашата готовност срещне благоприятната въз¬можност, решението ще се появи спонтанно.
Онова, което се получава в крайна сметка, често бива наричано „късмет". Късметът не е нищо друго освен обединяване на готовността с благоприятната възможност. Когато двете са съче¬тани със зорко следене на хаоса, ще се появи ре¬шение, което ще е от еволюционна полза за вас и за всички онези, с които общувате. Това е идеал¬ната рецепта за успеха и тя се основава на закона за необвързаността.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НЕОБВЪРЗАНОСТТА
Ще се възползвам от закона за необвързаността, като обещая пред себе си следно:
1. Днес ще се посветя на необвързаност. Ще поз¬воля на себе си и на хората около себе си сво¬бодата да бъдем такива, каквито сме. Няма да налагам неотстьпчиво своята представа за то¬ва какви трябва да бъдат нещата. Няма да на¬лагам решения на проблемите и с това да съз¬давам нови проблеми. Ще участвам във всич¬ко, без да се обвързвам с резултата.
2. Ще включа съмнението като най-важна съставна част от своите преживявания. Благодарение на моята готовност да приемам съмнението, ре¬шенията ще възникват спонтанно от проблема, от объркването, от хаоса. Колкото по-съмни¬телни изглеждат нещата, толкова по-сигурен ще се чувствам, защото съмнението е моят път към свободата. Чрез мъдростта на съмнението ще постигна своята сигурност.
3. Ще вляза в полето на всички възможности и ще очаквам онова, което би могло да ми се слу¬чи, ако остана открит за безкрайността от из¬бори. В полето на всички възможности ще пре¬живея всички радости, приключения, вълшебства и загадки на живота.

Откъс от книгата на Д.Чопра - "Седемте духовни закона на успеха"

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА ЦЕЛ НА ЖИВОТА... УНИ¬КАЛНА ДАРБА ИЛИ ОСОБЕН ТАЛАНТ, КОЙТО ДА ПОДАРИ НА ДРУГИТЕ.
И КОГАТО СЪЧЕТАЕМ СВОЯТА УНИКАЛНА ДАРБА СЪС СЛУЖЕНЕ НА ХОРАТА, НИЕ ИЗПИТ¬ВАМЕ ЕКСТАЗА И ВЪЗТОРГА НА СОБСТВЕНИЯ СИ ДУХ, КОЕТО Е НАЙ-ВИСШАТА ОТ ВСИЧКИ ЦЕЛИ.

Когато работиш, ти си флейта, в сърцето на която
шепотът на часовете се превръща в музика...
А какво е да работиш с любов? То е да тъчеш
платно с нишки, изтръгнати от собственото ти
сърце, сякаш любимата ти ще носи това платно...

ХалилДжубран, „Пророкът"

Седмият духовен закон на успеха е законът на дхармата. Дхарма е санскритска дума, която означава „цел на живота". Законът за дхармата гласи, че всички сме приели проявление във фи¬зическа форма, за да изпълним дадена цел. Поле¬то на чистата потенциалност е Бог в своята същ¬ност и божественото приема човешка форма, за да изпълни дадена цел.
Съгласно този закон вие притежавате уникален талант, както и уникален начин да го проявявате. Има нещо, което можете да вършите по-добре от всеки друг в целия свят. А всеки уникален талант и уникално проявление на този талант задоволя¬ват също толкова уникални потребности. Когато тези потребности съответстват на творческата проява на вашия талант, се получава искрата, ко¬ято създава изобилието. Проявявайки своя талант за задоволяване на потребностите, вие създавате неограничено благосъстояние и изобилие.

Ако можехте да внушите тази мисъл на децата още от ранните им години, щяхте да видите как би се отразило това на живота им. Всъщност именно така постъпих аз със своите синове и дъ¬щери. Отново и отново им повтарях, че има при¬чина да са на този свят и сами трябва да открият каква е тази причина. От четиригодишна възраст те непрекъснато слушаха тези думи. Приблизи¬телно от същата възраст започнах да ги уча и да медитират. Казвах им: „Не искам никога да се без¬покоите как ще си изкарвате прехраната. Ако сте неспособни да се издържате, когато пораснете, аз ще се грижа за вас, тъй че нека това не ви тре¬вожи. Не желая да се съсредоточавате само вър¬ху добрия успех в училище. Не желая да мислите само как да получавате най-добрите оценки или как да постъпите в най-добрите колежи. Онова, върху което искам наистина да съсредоточите вни¬манието си, е въпросът по какъв начин можете да служите на човечеството и какви са уникалните ви таланти. Защото всеки от вас има уникален та¬лант, какъвто не притежава никой друг, както и уникален начин да проявява този талант, какъвто няма никой освен него." В края на краищата те влязоха в най-добрите училища, получаваха най-добрите оценки и дори са единствените в колежа, които са финансово самостоятелни, защото мис¬лите им са съсредоточени върху онова, заради което са на тази земя. Ето такъв е законът за дхармата.
*  *  *
Законът за дхармата съдържа три компонента. Първият гласи, че всички сме дошли на този свят, за да открием истинската си същност, да проуме¬ем сами, че истинската ни същност е духовна, че сме най-вече духовни същества, приели проявле¬ние във физическа форма. Ние не сме човешки същества, които понякога имат духовни прежи¬вявания, а тъкмо обратното: духовни същества, които понякога имат човешки преживявания.

Всички сме тук, за да открием своето по-висше аз или своята духовна същност. Това е първо¬то условие на закона за дхармата. Трябва сами да открием, че във всеки от нас се крие бог или бо¬гиня в зародиш, който или която иска да се роди, за да можем да проявим своята божественост.
Вторият компонент е проявяването на нашите уникални таланти. В закона за дхармата е казано, че всяко човешко същество притежава уникален талант. Вие имате дарба, която е уникална в сво¬ето проявление, дотолкова уникална, че няма друг жив човек на тази планета, който да притежава същата дарба или да проявява тази дарба по съ¬щия начин. Това означава, че можете да правите едно нещо по-добре от всички и по начин по-до¬бър от всеки друг на цялата Земя. Когато прави¬те това нещо, вие губите представа за времето. Проявяването на уникалния ви талант (а в много случаи той не е само един) ви води до усещането за вечност.

Третият компонент на закона за дхармата е служенето на човечеството. Това означава да служи¬те на своите събратя и да си задавате въпроса: „Как мога да помогна? Как мога да помогна на всички онези, с които влизам в допир?" Когато съчетавате своята способност да проявявате уни¬калния си талант със служене на човечеството, вие се възползвате в пълна мяра от закона за дхармата. А присъедините ли към тях и съзнанието за собствената си духовност, за полето на чистата потенциалност, несъмнено ще получите достъп до безгранично изобилие, защото тъкмо това е пъ¬тят за постигане на истинско изобилие.

Тук не става дума за нещо преходно: изобилие¬то е постоянно, благодарение на вашия уникален талант, на вашия начин да го проявявате и всеот¬дайното ви служене на вашите събратя човеци. Ще се убедите в това, когато вместо да се питате „Каква полза ще имам?", започнете да си задава¬те въпроса „Как мога да помогна?".

Въпросът „Каква полза ще имам?" е вътреш¬ният диалог на егото. Питането „Как мога да по¬могна?" е вътрешният диалог на духа. Духът е оно¬ва пространство във вашето съзнание, в което въз¬приемате своята принадлежност към Вселената. Достатъчно е да изместите своя вътрешен диалог от „Каква полза ще имам?" към „Как мога да по¬могна?", за да се издигнете автоматически над его¬то и да навлезете в пространството на своя дух. Медитацията е най-ефикасният начин за навлиза¬не в пространството на духа, но простото измес¬тване на вашия вътрешен диалог към „Как мога да помогна?" също ви осигурява достъп до духа, до онова пространство във вашето съзнание, къ¬дето усещате своята принадлежност към Вселе¬ната.
Ако желаете да се възползвате максимално от закона за дхармата, трябва да си обещаете някол¬ко неща.

Първото от тях е: Аз ще търся своята по-висша същност, която е над егото ми, чрез практику¬ване на духовност.

Второто, което трябва да си обещаете, е: Ще се стремя да открия своите уникални таланти и когато ги открия, ще изпитвам удоволствие, за¬щото чувството на удоволствие ще дойде, когато започна да усещам вечността. Т.е. когато съм в състояние на блаженство.
Третото обещание е: Ще си задам въпроса как ми приляга най-много да служа на човечеството. Ще намеря отговора на този въпрос и ще го при¬ложа на практика. Ще използвам уникалните си таланти, за да обслужвам потребностите на сво¬ите събратя; ще съчетавам техните потребности със своите желания, за да помагам и служа на дру¬гите.

Седнете и направете списък на отговорите към следните два въпроса. Ако парите не бяха проб¬лем и разполагахте с колкото искате време и сред¬ства, какво бихте направили? В случай, че бихте се занимавали със същото, с което се занимавате и сега, вие сте в дхарма, защото много обичате онова, което вършите: вие проявявате своите уни¬кални таланти. След това се запитайте: „Как ми приляга най-много да служа на човечеството?"

Намерете отговора на този въпрос и го приложе¬те на практика.

Открийте своята божественост, намерете уни¬калния си талант, поставете го в услуга на чове¬чеството и ще можете да генерирате цялото бо¬гатство, което желаете. Когато творческата ви проява съответства на потребностите на вашите събратя, благосъстоянието ще потече спонтанно от незримото към зримото, от сферата на духа към света на формите. Вие ще започнете да въз¬приемате живота си като вълшебен израз на бо¬жественото - не само понякога, а постоянно. И ще познаете истинската радост и истинския сми¬съл на успеха: екстаза и възторга на собствения си дух.

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДХАРМАТА ИЛИ ЦЕЛТА НА ЖИВОТА
Щ|е се възползвам от закона за дхармата, ка¬то обещая пред себе си следното:
1. Днес ще отглеждам с любов бога или богинята в зародиш, скрит(а) дълбоко в душата ми. Ще се отнасям с внимание към духа вътре в себе си, който дава живот както на тялото, така и на душата ми. Ще се пробудя за дълбоката тиши¬на в сърцето си. Насред обвързания с времето живот ще нося съзнанието за безвременно, веч¬но съществуване.
2. Ще направя списък на уникалните си таланти. След това ще запиша всички неща, които оби¬чам да върша, проявявайки уникалните си та¬ланти. Когато проявявам уникалните си талан¬ти и ги използвам в услуга на човечеството, аз губя представа за времето и създавам изобилие в своя живот, както и в живота на другите.
3. Всеки ден ще се питам: „Как да служа?" и „Как да помагам?" Отговорите на тези въпроси ще ми позволят да помагам и служа с любов на събратята си човеци.