Mastermind Bulgaria :: Портал за личностно развитие, духовно израстване и ефективно управление на живота. ::
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/views/itemlist/view.html.php on line 145
Warning: Creating default object from empty value in /home/thesecret/www/root/components/com_k2/models/item.php on line 445
Marina Lyutova
Електронна поща: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Училище за моята женска душа - онлайн обучение
Понеделник, 06 Март 2017 15:25 Публикувана във Курсове, обучения
В училище учим всичко друго, но не и как да живеем собствения си живот. Не ни учат как да намерим любовта, как да разбираме нашите и чуждите емоции ..., как да общуваме с партньора и децата си, как да открием своето призвание. Като цяло, никой не ни учи как да бъдем удовлетворени и щастливи, учат ни само как да имаме имидж на успешен човек в обществото. Но... законите на външния успех и вътрешното щастие са различни!
Поредицата уебинари „Училище за моята женска душа“ дава възможност да бъде наваксано непреподаденото житейско знание. Водещите Ирина и Галена, са подбрали най-важното знание от книги, семинари и срещи с учители, най-ценния си житейски опит, най-дълбоките си прозрения за живота, щастието, любовта, работата, и сме ги включили в седемте модула на Училище за моята женска душа. Всичко е изпитано, проверено и изпробвано от нас!
Ирина Вълчева-Кръстева
Ирина e tреньор по личностно и духовно развитие Автор на романа „Докато търсех любовта... намерих себе си, а после теб“, издаден с артистичния псевдоним Мария Ивайлова. Водещ на тренинги, лекции и уебинари за личностно и духовно развитие. Автор на множество статии на теми като женска енергия, холистично здраве, партньорски взаимоотношения и личностно развитие. Част от екипа на Gnezdoto.net. Клиенти на Ирина са жени, тръгнали по пътя към себе си, на които тя помага да развият повече увереност, женственост, удовлетвореност от ежедневието, да намерят своето призвание и да съчетаят личните си духовни търсения с грижите за семейство. Създател на поредицата семинари „Как да бъда женствена и духовна едновременно?“, в която присъстват и елементи от ориенталските танци. Създател на женски клуб „Jasmine Woman's Spirit House”. Собственик и основател на вегетариански и рибен ресторант "Жасмин Тий Хаус" във Варна
Галена Митева - бизнес коуч
Галена e от Шумен. Бизнес треньор, интернет предприемач и пътешественик. От 18 години работи в областта на маркетинга и мениджмънта. Преди 5 години започва да изнася бизнес лекции през интернет. Чрез тези обучения помага на жени от цялата страна да променят живота си към по - добро - красота, щастие, богатство. Вече 15 години Галена се обучава по различни системи за мениджмънт, маркетинг и лидерство. Учила е при треньори по системата на Антъни Робинс, преминала е лична програма при израелския треньор Виктория Леви-Реувен, завършила е и Академията за треньори на Наталия Кобилкина. Извървяла е пеша пътя Камино - поклоннически път, дълъг 828 км. Тя е първият човек в България, който показа виртуално, в реално време, преминаването пеша на "Ел Камино де Сантяго". Нейната некомерсиална страница във фейсбук "Да поемеш по Камино" вече обединява хиляди хора около идеята за пътуването по този път. Магистър по икономика и информатика. Основател на редица сайтове и блогове. Има син на 14 години.
Това училище е различно, защото включва холистичен подход към всяка ученичка - методите и теорията ни обединяват западната наука, психологията, духовното познание и езотериката. Уроците са основани на теорията за единство на ум, душа и тяло, защото в Новата ера работи и дава резултати само този подход. Липсата на това единство е масов проблем и ето до какво най-често води:.
• Конфликти в отношенията с близките хора
• Неуспех при търсене на партньор
• Неудовлетвореност от брака или връзката си
• Неспособност да владеем емоциите си
• Неудовлетвореност от професионална или лична реализация
• Потиснатост или липса на енергия, болести
• Чувство за празнота, дори без конкретна причина
За повече информация :
Марина Лютова
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
Facebook: Marina Lyutova
Анна Йовкова - жена носеща в себе си цветен букет, съчетание от личен опит и любов към България.
Четвъртък, 21 Април 2016 05:19 Публикувана във Партита
Анна Йовкова (ПранаАна) след 15 години практика като IT консултант в корпоративния свят, сменя посоката на професионалната си изява в търсене на съвършено различна реализация. ERP системите и финансовите отчети отстъпват място на фолклорът, народното пеене, музиката и техники за развитие на личността, базирани на психологията. Тя пренасочва своите умения и развитие в нова посока - на изявя на таланта и преоткриване на личностния потенциал. Анна е едновременно Магистър по финанси, Магистър-консултант със специалност “Артистични психосоциални практики”и сертифициран водещ по:
- Енергийна психология
- Фамилни и системни констелции
- Интегративно дишане
- Йога на смеха
- Други системи за лична работа и самопомощ
Фолклорен изпълнител и водещ на множество събития и семинари в областта на личната работа и българския фолклор.
Работила е с групи в цялата страна. Чрез нетрадиционния й подход на работа и професионализъм тя се превръща в незаменим водач към ново светоусещане и поведение на позитивна промяна.
Здравей, би ли ни представила себе си, коя е Анна Иовкова?
Това е въпрос, на който на различните места, на които съм била ще ти отговорят по различен начин. Анна е многостранна личност, която разкри новото си лице и потенциал за много кратко време. Очевидно това с което се занимавам през последните години е било предопределено. Обикновено така се случва с нещата, които стават безпроблемно носят успех, и правят хората щастливи.
Наричаш себе си ПранаАна, защо?
Моят псевдоним е форма на провокация към мен и към света. Има рима, лесно се помни, носи закачка. Решението за ПранаАна дойде със стартирането на фолклорните семинари “Пеене и прана с Ана”, “Отворени часове по народно пеене в парка”, както и след участието ми на различни алтернативни фестивали за лична работа и себеразвитие. Около мен имаше много, както аз ги наричам “шарени” хора на различна възраст, с многостранни интереси и идващи от всякакви професионални области. Докато представях разработките си и въвеждах българския фолклор в личната работа чрез народното пеене и работа с гласа забелязах, че много от гостите за първи път на моите семинари промениха погледа си към българския фолклор. За много от сънародниците ни и днес отношението към българското фолклорно наследство е формирано от една затворена рамка, която не позволява да се оцени богатството оставено от предците, защото правеше от хората потребители, а не участници в процеса. Липсва творческият елемент, който кара слушатели и зрители да се превърнат в участници, да се изявят индивидуално. Виждах, че участниците в събитията искат да запеят българска песен, да отпуснат гласа си, да се свържат, но не можеха, защото не знаеха или текста или мелодията докрай, или се стесняваха да се пропяват. Това бе доста смущаващо за мен, но ми даде мотивация за действие и идеи за нови проекти. Много от присъстващите са гладни за култура, за проява, за връзка с духовното. Част от хората, които посещават семинарите ми, търсят решения вътре в себе си и ги намират. Това е чудесно, отчитам го като голям успех, защото беше една от целите ми.
Но колкото и да се взирах, не видях никъде възможности и търсене на връзка с корена, с българската зeмя и обичаите на предците ни. Kогато хората се отправяха да търсят себе си те не тръгваха към родното. Не защото нямаше интерес, а защото не съществуваше подходяща форма.
За мен при търсенето на себе си неизменно присъства и връзката със семейството и земята. Усещах, че нещо липсваше- при съпреживяването на българското. Това, което имаше в изобилие обаче в много приключения на духовно търсене бе влияния на чужди култури. Било ценности от Индия, Китай, Мексико, Перу, Испания, Франция, Америка, информацията бе насоченa към търсене “извън”. Какво имам предвид? Пътуване на изток или запад, навътре или naвън, но отвъд българските вярвания и култура. Съответно извън себе си, извън произхода си и това, което носят гените. Аз вярвам, че българското има в себе си огромен потенциал, същото важи и за личността. Просто е. Онова, което липсва е да се обърнем към корена си и към себе си и да се вслушаме в това, което идва. В зова. Това е. Аз го направих.
След тези размисли приех името ПранаАна като връзка, между мен и света. Моята провокация в случая се явява, че под това име аз избирам да пея български народни песни и да предавам знание на тези, които желаят да посетят семинарите и организираните от мен събития. Защото за музиката и красотата, за духа граници няма. Знам, че най-верните водачи са моята интуиция, разум и автентичността ми - качества, които развиват и участниците в семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
Понякога ми става тъжно, а друг път смешно, че хора канени у нас да провеждат обучения лектори, учители, успешни както на изток, така и на запад са минали по своя дълъг път, за да стигнат и до нас, а ние се стремим да “успеем” и да ги “стигнем”, тичайки в обратна на себе си посока. Защо мисля така? Защото не познаваме добре нито корена си, нито своята култура, следователно и силата си.Считам, че въпреки всичко човек се връща до мястото, от където е тръгнал - до автентичното Aз, до семейството и родната земя.
Кажете ми има ли гении, успешен човек, който да не е автентичен или луд по своему? Да е лишен дори и от част от своята индивидуалност и да следва чуждото мнение?В същия ред на мисли, кажете ми има ли чужденец, посетил страната ни, който да не е омагьосан от песните и танците ни, от вековната ни култура и историческо наследство? Единственото нещо, което е необходимо е да запазим богатствата, които имаме. Връзката ни със земята и духа са най-естествените начини да бъдем здрави. Какво по-хубаво от това отново да се свържем с детското в нас и да бъдем искрени, чисти, да знаем откъде идваме и накъде отиваме? Какво по-хубаво изживяване от това да сме в Родопите и да се насладим на песента и гайдата? Безценно чувство е да се обърнем към себе си и да бъдем автентични. А автентичен означава цялостен да познаваш себе си и културата на народа си. Името ми PranaAna е провокация към всеки, който търси извън себе си. На семинарите ми “Детето в мен”, “Музика и дъх”, “Пеене и прана с Ана”, “Благословията на предците”.
Искам да обърна специално внимание на няколко елемента - детското в нас и естеството на духа, както и на българския фолклор и магия. Когато открием детското и го излекуваме, ние ставаме автентични като се свързваме с личната си сила. Kогато се обърнем към семейството и традицията ние се свързваме с корена на народа си и със силата на всички живели преди нас.
Това са двете направления, по които е нужно да работим, за да развием уникални качества, за да бъдем. Те са основите на едно здравословно и адекватно проявление на личността. Всичко тръгва на първо място от нас, на второ от семейството, накрая от културата ни. Това са етапи, които не можем да прескочим, където и да живеем. Можем да обиколим целия свят, но една част от нас завинаги остава в България, друга винаги е свързана с рода и трета винаги се връща към себе си. Както се казва, не можеш да избягаш от това, което си. Колкото по-дълбоко навлизаме в нас самите и опознаваме своя вътрешен свят от сенки и светлина, колкото повече се свързваме със корена си, толкова по-добре ще можем да използваме личната си сила и ще сме способни да я проявим.
Забравянето на произхода ни ни лишава от нея, така както фалшивата личност, изследвана в съвременната психологията ни лишава от реализация и лично щастие. Когато носиш богатството на своята индивидуалност (автентично аз и знанието на предците си) ти споделяш една уникална част чрез себе си със света. В семинарите, които провеждам, търсим да се свързваме точно с тези непроявени качества в нас, забранени или неразвити черти от съществуването ни, в които нашата сила чака да бъде събудена.
Това е прекрасен процес. В него всеки участник е като цветен букет, съчетание от личен опит и познание, от движенията на танца до красотата на песента. Само това, според мен може да те направи наистина богат човек. Реално когато си богат, ти можеш да даваш и да споделиш със света, за да го обогатиш. Когато ти липсва дори и едно цвете от букета на твоята автентична личност, ти започваш да компенсираш и да възприемаш нещо външно за свое, да заместваш. Така ние често възприемаме заместителя, a не оригинала. Това е и причината за голяма част от нашите неудовлетворени стремежи и несбъднати мечти. Защото си задавам следния въпрос “Нима е нужно да копирам, когато мога да творя?” Да, името ми PranaAna е провокация. Нужно е да се събудим за силата си, за красотата си, за автентичното в себе си и около нас - тук и сега.Това е моят отговор защо наричам себе си ПранаАна.
Защо да дойдем на Мастърмайнд парти на 21.04.2016 г.?
На 21.04.2016 г. смятам да ви предизвикам да излезете от основната си рамка на мислене като рационални същества. За мен общуването е много важен елемент на нашето съществуване и моделите, по които общуваме са зададени и ние ги ползваме, без да осъзнаваме дори. Излизането от един заучен модел на поведение ни помага да установим, че има и други модели и разбираме, че света е доста по-интересен или по-скучен, просто всеки си намира своето място като пътува. Давам пример с децата, които избират да учат или работят извън пределите на България. Те трябва да напуснат родината си, за да разберат дали България е била тяхното място за живеене.
В партито „Детето в мен“ ще се опитвам да ви предизвикам с малки, кратки упражнения да излезете от собствените си модели на поведение и ако проявите достатъчна наблюдателност по отношение на всичко, което се случва с вас – чувства, емоции и действия, се надявам всеки един участник да осъзнае повече неща за себе си. Благодарение на игри успяваме да анализираме поведението си и да приемем, че ако нещо в нас не ни харесва има друг начин, по който можем да действаме. Ще се постарая да подам на гостите на Мастърмайнд парти ръка. За един час едва ли ще мога да направя кой знае колко много занимания, но имам желание да превърна срещата ни в един забавен процес, зв който да се опитаме, да се видим под един различен ъгъл, от който не си позволяваме често да се погледнем, а именно през очите на другия.
Следва продължение...
Контакти и линкове
За повече информация моля вижте:
http://pranaana.blogspot.bg/
https://www.smore.com/11jmm
Групи във фейсбук: The child in me/ Детето в мен
Или се обадете на телефон 088 00 32 32
Предстоящ семинар "Детето в мен":
https://www.facebook.com/events/1687559488198569/
http://yogamandala.net/events/workshop/
Лидия Петкова: Вдъхновяващ и мотивиращ “спътник” на всеки човек, поел по пътя на съкровеното търсене и намиране на себе си.
Петък, 18 Март 2016 14:25 Публикувана във Партита
Лидия Петкова определя себе си по-скоро като “спътник” по пътя на съкровеното търсене и намиране на себе си на хората, на които помага. Това е нейното призвание. Това е мисията й. За нея водещо е убеждението, че има един по-добър свят, който чака да си го сътворим. И тя има своята уникална роля в създаването на този нов и по-добър свят. Нейната мечта е да види един свят, в който всеки си е спомнил кой е, защо е тук и е реализирал своя уникален талант. Подарил е себе си на другите и на света. Вярва, че ние сме подаръка за този свят, стига само да успеем да си спомним какъв точно подарък носим, да повярваме и да го разкрием.
Личната й трансформация започва, когато осъзнава, че противно на убеждението й не обича себе си. Никак! Тогава започва нейната истинска промяна и осъзнаване на това коя е и защо е тук. Кой е нейният подарък за света. След години опознаване на себе си, вътрешна работа и не лека трансформация, сега мисията й е да споделя това знание и опит с нас. Нейното призвание е да помага да преоткрием, припознаем и преродим себе си! За един нов живот! Пълен, щастлив и хармоничен! Живот с любов към себе си!
Здравей Лидия за начало ще те помоля да ни представиш себе си, коя е Лидия Петкова, с днешна дата 08.03.2016 г.?
С днешна дата, Лидия Петкова е една щастлива и обичаща себе си жена, нещо което не бях преди пет години. Днес моето призвание е да предавам моят опит за нещата, които аз научих по пътя си и начина, по който стигнах до любовта към себе си. Имам щастлива партньорска връзка и две прекрасни деца, в личен план, а в професионален план смея да твърдя, че най-после намерих призванието си. Вярвам, че мога да помогна на много хора да намерят пътя към себе си и да бъдат най-добрата версия на себе си.
Би ли ни споделила неща от личния ти живот? Какво те движи в живота, какво те разсмива, какво те натъжава и кое ти отнема енергия?
Нямам никаква съпротива да споделям неща от личния си живот защото пътят, който изминах стои в основата на моята програма „Да заобичаш себе си“. Пред вас ще споделя как от жертва станах победител и как разбрах, че съм започнала да обичам себе си.
Бях женена в продължение на 10 години за един крайно контролиращ и манипулативен човек, който до голяма степен ме потискаше емоционално по всякакъв начин и аз се чувствах жертва. Спомням си какъв шок изпитах в момента, в който осъзнах, че съм в ролята на жертва, защото до този момент имах различна представа за себе си. В последствие се опитах да променя нещата в личен план, но се оказа, че това е невъзможно и се разделих с този човек. Прескачам няколко години и стигам до ден днешен, в който имам изключително удовлетворяваща връзка с човек, който ме прави много щастлива, и за който един ден осъзнах, че е почти пълно копие на бившия ми съпруг. Те са еднаква зодия, имат еднакви хобита, сходен мироглед и отношение към живота. Момента, в който осъзнах този факт също ме шокира силно и се запитах как съм допуснала подобно нещо. Аз, която изминах такъв дълъг път, сякаш отново се връщах в изходна позиция. В последствие разбрах, че се чувствам различно и че съм много щастлива. Човека до мен е този, за който винаги съм мечтала, въпреки че е почти пълно копие на бившия ми съпруг. Запитах се как така преди съм се чувствала жертва, а сега летях от щастие и се чувствам победител. Отговорът беше много простичък: „Аз съм различна!“. Сега вярвам, че ние можем да бъдем щастливи с всеки, който изберем, стига обаче да сме прехвърлили фокуса си навътре към себе си и да се обичаме. Погрешно е схващането, че партньорът ни може да ни даде това, което ни липсва в душата, защото тогава изпадаме в ролята на жертва. Когато ние сме цялостни, не ни липсва нищо и се обичаме, тогава може човек, който ни е правил нещастни да ни доставя безмерно щастие. Разликата идва от самите нас.
Движи ме почти всичко и за мен животът е много вдъхновяващ. Аз съм много положителна и усмихната, и много неща ме карат да изпитвам радост. От друга страна нещата, които ми отнемат енергия са малко. Като цяло не понасям несправедливости в света и това е нещото, което ме кара да изпитвам негативни емоции. Уча се да приемам тези емоции, но изпитвам трудност. Има една група хора, които смятам, че са се родили с мисията да направят драстична промяна в света. Тези хора също като мен страдат от синдрома на неприемане на несправедливостта. В крайна сметка избрах да променя единствено себе си, защото това е в моята зона на влияние. Когато промениш себе си, ти започваш да привличаш други хора към теб и споделяйки с тях започваш да влияеш и да променяш света около себе си.
В твоя сайт споделяш, че мисията ти е да бъдеш вдъхновител. В какво се състои тази мисия?
Всичко започна от една група във Фейсбук, която се казва „Да обичаш себе си“. Започнах да споделям в нея нещата, които ми се случват в личен план и как аз от жертва се превърнах в победител, но не в агресор, а в победител. Дълго време се клатушках между двете крайности - жертва и агресор, но в крайна сметка намерих формулата, която в моя случай беше любовта към мен самата. Хората около мен дълго време са смятали, че аз съм един абсолютен егоист. Аз съм зодия Овен, едно дете, и всички са ми казвали многократно, че аз съм егоист. Всъщност се оказа, че аз истински НЕ обичам себе си. За мен проумяването на тази истина беше голям шок и дълго време отказвах да приема, че не обичам себе си. В момента, в който приех липсата на любов към себе си, взех решение да променя този факт и да се заобичам. Започнах да изпитвам любопитство къде е корена на моя проблем. В живота ми започна процес на самолечение, след който се чувствах победител. Започнаха да ми се случват всички неща, които някога съм искала да постигна до този момент, но не успявах. Привличах правилните хора, правилните ситуации, в правилния момент и нещата просто започнаха да се случват. По някакъв начин заживях в естествен синхрон с цялата Вселена, тогава, когато си позволих да бъда себе си.
Започнах да споделям във Фейсбук собствения си процес на трансформация и хората започнаха да ми дават обратна връзка, че ги вдъхновявам, че моите споделяния мотивират и че това е моето призвание. В крайна сметка реших да опитам и създадох една група, и една програма, която продължава един месец. Хората, които почерпиха от моя опит бяха силно вдъхновени и започнаха да споделят, че живота им се променя. Моята програма е само началото, защото все пак за един месец не може да се постигне драстична промяна. В резултат на всичко това реших, че явно вдъхновявам определени хора и това е моето призвание. Нарекох нескромно себе си вдъхновяващ лидер, защото смятам, че хората искат промяна, но имат нужда някой да ги поведе. Повечето хора могат сами да се справят с промяната в живота си, но понякога имат нужда някой да им покаже как да направят първата крачка. Оказва се обаче, че първата крачка е много важна. Хората обикновено искат промяна, но не правят нищо по въпроса и имат нужда от вдъхновение от човек, който също като мен е минал по този път или просто им е необходима някоя техника, която да им реши проблема. Често липсва точно мига на вдъхновение и аз вярвам, че успявам да вдъхновявам.
Предизвикателство ли е за теб да носиш короната на вдъхновяващ и мотивиращ лидер?
Чувствам ролята си на вдъхновяващ и мотивиращ лидер като свое призвание. В момента приемам себе си точно като човек, който е дошъл в този момент тук на Земята, за да прави точно това, което прави. Аз по образование съм икономист, работила съм дълги години в областта на маркетинга, но подобна сигурност в себе си не съм чувствала никога. Сега изпитвам голямо удовлетворение, правя нещата, които правя, по естествен начин и всичко се получава по най-естественият начин. За мен това е най-сигурният измерител дали се намирам на правилното място в живота, когато нещата се случват по естествен начин, без да бъдат провокирани от егото. Приемам короната на вдъхновяващ и мотивиращ лидер като мое призвание и всичко ми се случва с изключителна лекота. Аз дори не полагам усилия, а нещата просто се случват.
От какви източници черпиш своето вдъхновение?
Това, че съм вдъхновяващ лидер в никакъв случай не означава, че през цялото време съм вдъхновена. Моят най-голям вдъхновител е самият живот. Всеки път когато изпадна в определена ситуация или даден проблем трябва да бъде решен, се опитвам да разбера защо конкретното нещо се случва и какъв е моят урок. Признавам си, че на моменти прекалявам с моята аналитична мисъл, защото е важно човек да се научи да се отпуска. Искрено вярвам, че не е нужно постоянното посещаване на курсове и семинари, и четенето на книги, а понякога е достатъчно да се вгледаме в живота. Животът с цялата си палитра и многообразие е един изключителен учител. Всяко нещо, всяка ситуация, дори да не участваш пряко в нея, може да те научи на ценни уроци, стига да си отворен и да имаш очите да го видиш, след което да го интегрираш в твоя собствен живот.
Понякога ми се случва и аз да не съм вдъхновена, понякога изпадам в кратки периоди на лек тип депресии, но разликата с преди е, че сега много по-лесно излизам от това състояние. Имам свои собствени лостове и успявам отново да си намеря вдъхновението. За мен вдъхновението е навсякъде. То е енергия, от която всички можем да черпим, но често заради блокажите, на които е подложено нашето съзнание, ние не можем да черпим от тази енергия. Когато обаче освободим съзнанието си, всичко започва да се случва много по-естествено и всичко действа вдъхновяващо.
Кои са най-ценните за теб уроци, които си научила от твоите учители?
Ще започна малко по-отрано. Програмата „Да заОбичаш Себе Си“ се роди след една драматична промяна в живота ми, която ме вкара в тъмна дупка и дълбока депресия. Спомням си, че докато пребивавах в това състояние постоянно си повтарях, че трябва да си намеря вдъхновение и отново да си върна радостта от живота. В следствие на депресията се разболях и физически, и всичко това ме отведе до ключовата за мен истина, че не обичам себе си, и че всичко тръгва от там. Според мен точно тези периоди са истинските ни учители. Създаването на програмата „Да заОбичаш Себе Си“ не е вдъхновена от конкретен учител или от идеология, на която съм последовател. Аз като цяло не съм последовател, защото вярвам, че това ни прави енергийно зависими от нещо. По тази причина, когато се възхищавам на някого взимам от него, колкото на мен ми е необходимо и не се фанатизирам. Палитрата на хора, от които се възхищавам е много богата, но не мога да кажа, че следвам конкретна философия. Дълги години се занимавах с йога, после изучавах известно време шиатсу, но в общи линии моят стремеж е постоянно да се обогатявам и развивам, и често търся нови източници на вдъхновение.
Ако все пак веднага трябва да изстрелям едно име без въобще да се замислям, това е Робин Шарма. Този човек наистина ме вдъхновява. Той според мен е намерил мост между едната крайност, духовното и другата крайност - материалното. Според мен свързването между двете е от ключово значение за личността. Например, дълги години бях в едната, материалната крайност, да кажем че съм пребивавала в сравнително богата среда и съм видяла как функционира в тази среда живота. В последствие се превърнах в крайно духовна личност и заживях като хипи, с кредитна карта, което тотално отричаше материалната страна на живота. Сега разбрах, че нито едното, нито другото не е достатъчно удовлетворяващо и не е истината. Моят стремеж е да последвам примера на Робин Шарма, а именно, знам доста духовни практики, които имам желание да пречупя през една призма, за да могат да работят за хора, които никога не са били в духовния свят.
Познаваш ли бързи и лесни начини, с които бихме могли да се вдъхновим, ако сме изпаднали в ситуация, в която ни е крайно необходимо да бъдем мотивирани?
Ако човек е демотивиран в дадена ситуация, той обикновено има конкретна причина за тази демотивация. В най-общия случай под повърхността стои някакъв страх от нещо. Страховете обикновено се преодоляват най-лесно, когато направиш това, от което се страхуваш. Преодоляването на страха истински те вдъхновява, дава ти криле. Ти започваш да уважаваш сам себе си и всичко това носи още повече вдъхновение, за да продължиш. Например, аз давам на хората едно съвсем елементарно упражнение, а то е всеки ден да предизвикват себе си и да правят поне по едно нещо, което може да ги изправи срещу някой вътрешен страх. В момента, в който преодолееш страха си към нещо, ти абсолютно естествено си връщаш самоуважението към теб, а от там се възстановява и любовта. Любовта към себе си носи много вдъхновение, а тези две неща вървят ръка за ръка. Аз самата намерих вдъхновението си, когато започнах да обичам себе си. Когато човек си позволи да премахне наслагванията натрупани от родители, общество, училище, религия, чужди виждания, и разбирания, в момента, в който остане по себе си, той се вдъхновява и преоткрива. Това е изключително вдъхновяващ процес. По време на този процес изпитваш цялата гама на всички възможни емоции. По време на моя процес на преоткриване, аз усилено се самонаблюдавах и подлагах всяка моя реакция и мисъл на съмнение. Исках да разбера тези неща мои убеждения ли бяха или идваха от някъде. Например, преди, ако ми се предложеше пикантна храна, аз веднага реагирах с отказ и казвах, че ми става лошо на стомаха, и че не обичам подобна храна. Един ден предизвиках себе си и реших да опитам, дали отхвърлянето на люти храни е мое убеждение. В последствие се оказа, че съм приела модела на майка ми и всъщност се оказа, че една от любимите ми храни сега е пикантната. Вярвам, че когато човек си позволи да се види отстрани и да подложи на тест всяко едно свое убеждение, животът става много интересен и на повърхността изплуват безброй болезнени емоции, модели на поведение и чужди убеждения.
Има ли неща, които не би могла да простиш?
Категорично Не, няма неща, които да не мога да простя и имам специално отношение към прошката. На мен ми се наложи първо да простя на себе си и това се оказа много по-труден процес, от това да простя на другите. Когато простих на себе си и се обърнах, и си казах „Добре, сега вече мога да простя на другите“, се оказа, че вече няма на кого да прощавам. Вярвам, че да простиш на себе си е единственото, което трябва да направиш по пътя към себе си. Например, някой те е обидил и ти трябва да му простиш, но този човек може изобщо да не знае, че те обидил и дори може да не го е направил съзнателно. Истината е, че този човек е засегнал една струна вътре в нас, натиснал ни е някой „бутон“, с който е предизвикал едно дисхармонично състояние. Същите думи или ситуация биха могли да имат съвсем различно влияние върху друг човек. Започнах да възприемам хората като огледала. Всеки път, когато не се чувствам добре в компанията на някой или той предизвиква в мен някакви негативни емоции, се запитвам, какво в мен отразява този човек. Когато обърнах процеса от „Ти ме обиди“ към „Какво от поведението на човека ме обиди“, тогава се оказа, че нямам какво да прощавам. Този, на когото трябва да простя и този, с когото трябва да работя, съм самата аз.
Разкажи ни за твоите програми „Да заОбичаш Себе Си“ и “Яж, Тренирай и се Обичай”, какво представляват и защо да ги изберем?
Основната ми програма е „Да заОбичаш Себе Си“ и в нея общо казано хората се учат да приемат, ценят и уважават себе си повече, и като резултат да се заобичат. Стремежа е тези хора да променят към добро живота си и да успеят да бъдат най-добрата версия на себе си. Тази програма е насочена изцяло към вътрешния свят на хората. В нея има доста практически упражнения и указания за постигане на промяна. Вярвам, че всички имаме нужда да се обичаме и избирайки тази програма ние по някакъв начин заявяваме пред себе си, че започваме да вървим по пътя към себе си. Аз съм си правила експеримент и съм питала хора дали обичат себе си. На този въпрос всички отговарят положително, но много машинално. В последствие се оказва, че това съвсем не е така и че много хора дори не осъзнават, че не се обичат. Например, отиваш в офиса и там има един шеф, който ти не можеш да търпиш, и който започва да ти говори гневно и нарицателно, но ти не си позволяваш да изкажеш мнението си и да защитиш себе си. Това е типична проява на нелюбов към себе си.
Втората програма “Яж, Тренирай и се Обичай” е по-физически насочена и е по-практична. Тя се основава на три стъпки на промяна. Яж по-здравословни храни и промени хранителните си навици; Тренирай за превръщане на движението в начин на живот и Обичай, включва част от първата програма „Да заОбичаш Себе Си“, но само практическата част от нея. В трета част от програмата се стремя да дам повече упражнения за намаляване на стреса, защото някои хора може да напълняват рязко от стрес. Дори да тренират усилено и да се хранят в намалени количества, те не намаляват килограмите си. Понякога се оказва, че имаме блокажи на физическо ниво, чисто и просто съзнанието иска физическото тяло да отслабне, но подсъзнанието не желае това да се случи. Работя в тази посока, защо психологически не се получава. Втората програма се осъществява с помощта на още двама мои колеги, Ани и Ивайло, които се грижат за храненето и тренировките. Тази програма е приложима за абсолютно всеки. Мотото на нашата програма е: „Бъди най-добрата версия на себе си!“. Ние тримата следваме определена философия. Нашият стремеж не е хората просто да идват и да загубят няколко килограма или да се стегнат за летния сезон. Ние искаме заедно да създадем основата за даден човек, върху която след нашата програма той да продължи да изгражда своя по-здравословен начин на живот. Програмата е за пълна и трайна промяна.
Как твоите близки възприемат твоята личностна промяна и избора ти на професионална реализация?
Дълго време срещах съпротива към моята промяна защото бях човек, пребиваващ в ролята на жертва и на човек, който никога не си позволява да бъде себе си. На мен ми беше наложена една роля в живота на бизнес дама, но в момента, в който започнах да се променям осъзнах, че това изобщо не съм аз, че въобще не ставам за бизнес дама и че никога не съм искала да бъда такава. Накрая осъзнах, че това е мечта на някой друг, в никакъв случай моя собствена. В момента, в който се възпротивих се оказа, че вместо да получа подкрепа аз получих тотално отхвърляне дори и от най-близките ми хора. Разбрах, че хората не обичат ти да се променяш и най-близките ти хора се страхуват от твоята промяна. Това е малко странно, защото промяната е най-естественото нещо. Света се движи от промяна. Всеки обаче предпочита да пребивава в зоната си на комфорт и в момента, в който някой от тази среда разбута нещата и иска да се промени, той нарушава комфорта и на другите хора около него, и те вместо подкрепа се опълчват срещу това. Въпреки цялото неодобрение, аз продължих своя път и лека, полека започнах да срещам подкрепа, но след една доста продължителна битка.
Какво предстои за теб през 2016 г.?
Поръчала съм си една много вдъхновяваща 2016 г. и за сега нещата ми се получават. Нумерологично 2016 г. е в цифричката 9, което символизира завършване на всички стари неща и предпоставка за започване на нови. Моите нови неща вече започнаха, но все още пред мен се изправят предизвикателства от стария ми живот, които е необходимо да бъдат приключени.
Планирала съм до края на тази година да напиша книгата, за която отдавна мечтая.
Планирали сме “Яж, Тренирай и се Обичай” да излезе на международния пазар и в момента я превеждаме на английски и ще я пуснем, за да видим как ще откликне международния пазар.
Като цяло края на миналата 2015 г. и началото на тази година са доста изстрелващи и аз съм изключително вдъхновена. Вярвам, че до края на тази година ще успея да реализирам своите планове.
Каква ще бъде според теб България през 2021 г.?
Темата за България е моя болна тема защото имам много приятели, включително доста близки и роднини, които емигрираха и вече дълго време живеят извън България. Аз самата съм била на кръстопът, защото пред мен са се появявали възможности да замина да живея на много хубави места по света, но винаги съм се отказвала и не мога да обясня защо. Нямам логична причина, но имам емоционална такава да предпочета България. Обичам истински България и вярвам в идеята, че тук енергията е изключително добра, и вярвам в хората. В нашата държава имам много ценни, дълбоки и добри хора. Например, на семинарите, на които ходя с американски учители усещам, че липсва дълбочина. България е страна с много енергийни центрове и места, на които атмосферата е различна. Вярвам, че и нашите предци са носели в себе си същата дълбочина, която я има и днес. Предците ни и ние самите, като хора с български корен, носим в себе си едно дълбоко чувство на духовност и божествено начало. Не съм сигурна дори, че мога да го опиша, но го чувствам всеки път когато се свързвам енергийно с предците ни на някое свещено място в родината ни. Ние сме дълбоки, осъзнаващи, осъзнати, духовно-ориентирани и търсещи хора.
Моята прогноза за България през следващите няколко години не е никак оптимистична, защото не си избираме правилните хора, които да ни управляват. В управлението на България трябва да бъдат включени хора, които истински обичат държавата си и ги интересува бъдещето на страната. Вярвам в България и избирам да живея тук, но не вярвам в хората, които я управляват. Имам една простичка философия и смятам, че големите неща не се случват със серозни промени от единия за следващия ден, а всичко се случва на базата на натрупване. Работейки върху себе си, ние повлияваме хората около нас. Промяната на хората един по един, ден след ден и малко по-малко води до натрупване и в един момент се достига до една така наречена критична маса, когато по-голяма част от хората вече са с по-повдигнато съзнание. Тогава вече се реализира промяна на цяла общност. Вярвам, че хората като мен, които помагаме за разширяване на съзнанието на хората около нас и повлияването на българите да се научат да обичат себе си, върши много добра работа, защото води всички нас към една глобална промяна.
Каква цена си готова ти самата да платиш за една по-различна България?
Аз съм избрала да остана да живея в България и реално това е цената, която плащам, защото бих могла да имам финансово по-обезпечен живот навън и вероятно бих живяла доста по-спокойно. Смятам, че имам какво да дам от себе си по отношение на повдигане на съзнанието на повечето хора и това за мен е особено вдъхновяващо.
Какво е твоето послание към общността на Мастърмайнд България?
Моето послание е простичко:
„Позволете си да приемете себе си такива, каквито сте, с всичко, което сте! Заобичайте се!
Бъдете най-добрата версия на себе си!“
Смятам, че всеки един от нас е дошъл на този свят, за да бъде едно уникално парченце от един голям пъзел и всеки един е донесъл нещо уникално със себе си. Понякога всички неща, които ние носим, за да подарим на света са заглушени от много наслагвания и ние не ги откриваме. Моето пожелание към всички е да открият в себе си онази уникална частица, която носят в себе си, за да си паснат на точното място в пъзела наречен “живот”.
Повече информация за Лидия Петкова можете да получите на:
Интернет страница: http://www.lydiapetkova.com
Facebook: Lydia Petkova Life Coach
Иван Петков: "Даоските практики са свързани с действие, те са преживяване, а не философия."
Петък, 19 Февруари 2016 08:36 Публикувана във ИнтервютаИван Петков e сертифициран инструктор към Даоската система „Universal Healing Tao”, създадена от майстор Мантак Чиа. За него да живееш, означава да се движиш и да се радваш. Всички казваме, че ни липсва време за хубавите неща, но в действителност ни липсва енергия, жизненост, сила. Иван усилено се занимава с Тай Чи Чуан, сертифициран масажист е и специализира Чи Ней Дзан – енергиен масаж на вътрешните органи. Хоби са му латино танците – салса, меренге, бачата, кизомба. По професия e маркетинг специалист, който съчетава всички принципи, научени от Даоските практики, бойните изкуства, масажите и танците в своята професия. С удоволствие споделя своя опит в това как да бъдем по-естествени, жизнени и да можем да се радваме повече, все неща, които можем да споделим с любимите си хора.
Здравей, Иван, за начало ще се радваме да ни запознаете със себе си. Кой е Иван Петков?
Иван Петков е един съвсем обикновен човек, който има интерес към Дао практиките.
Какво те движи в живота, Иван?
В живота ме движи постоянното ми любопитство, стремежът да се развивам, натрупването на различни опитности и желанието ми постоянно да откривам нови неща. Харесва ми да споделям личния си опит с хората около мен за това как да поддържат своето здраве и да изпитват радост от живота
Какво може да ти отнеме енергията или да те демотивира?
От гледна точка на Даоските практики, начините, по които човек губи енергията си, са няколко и аз в моя живот съм ги потвърдил. Можем да обединим областите, чрез които губим жизненост, в 5 групи.
Най-популярната група, която води до загуба на енергия, е неправилният начин на хранене или неподходящата храна. Започвам с нея, защото смятам, че в България това е актуален проблем. Освен естествена храна, всеки трябва да консумира това, което е най-подходящо за него самия. Храната не трябва да се променя на база външни правила, а е важно да се промени отвътре – всеки сам трябва да открие каква храна е полезна за него. Например, често някой човек усеща, че някоя храна не му действа добре, но продължава да я консумира, защото някой го е научил или посъветвал да я яде. В процеса на опознаване на тялото си, човек започва да разбира кои храни му влияят добре и му доставят енергия. В системата на Универсалното лечебно Дао има набор от принципи за хранене, но те са преди всичко за възвръщане на нарушен баланс в тялото. Няма твърди правила за всекидневното хранене. Разчита се на това, че всеки сам за себе си ще усети и открие най-оптималния начин на хранене. На Запад сме свикнали да разчитаме на авторитети, които да ни казват какво е най-добро за нас самите. Поради това сме отвикнали да поемаме отговорност за собствените си постъпки. Храненето е само един малък пример в тази насока. С времето и опознаването на собственото си тяло, практикуващият развива фин усет за него и храната се променя според нуждите на тялото.
Следващият разход на енергия идва от претоварването на сетивата. Сетивата са пряко свързани с органите. Например, очите са свързани с черния дроб. С очите виждаме човек или предмет и го пожелаваме. Когато желанието не може да се реализира, тогава това събужда гняв, ревност или завист в черния дроб. Същото се случва и с другите сетива и свързаните с тях органи. Друг пример: носът /обонянието/ е свързан с белия дроб. Когато си пъхаме носа в чужди работи, тогава биваме обиждани, в някои случаи се стига до вина или раздяла, а това носи тъга, скръб и депресия. По тази причина, като натоварваме сетивата, натоварваме и органите, те започват да произвеждат отрицателни емоции, които, от своя страна, подхранват мислите ни. В крайна сметка претоварването води до преумора, стрес и напрежение, лош сън, постоянно повтарящи се тревожни мисли, главоболие и ние съвсем губим жизнеността си. Всеки може да се сети за много такива моменти, а за не малко хора това е начин на живот. Отрицателните емоции са третият начин, по който губим своята енергия. Но за тях ще си говорим повече на събитието в неделя.
Четвъртият начин е чрез неправилно и плитко дишане. Причините за това са обездвижването, стресът и напрежението, които стягат диафрагмата, а мускулите на гръдния кош губят своя тонус и еластичност. Все едно постоянно носим един невидим корсет, който притиска белите дробове, но дори не си даваме сметка за това. Въздухът е като реактивно гориво и колкото по-плитко и вяло дишаме, толкова по-малко зареждаме тялото с кислород и енергия. Дихателните практики са широко застъпени в системата и са част от Чи Кунг – работа с жизнената ни енергия.
Последният източник на умора е загубата на сексуалната енергия, която на Изток натичат есенция или творческата енергия. Раждаме се с определено количество творческа сексуална енергия, която наследяваме от родителите си и това е нашата наследствена енергия. Това количество обаче не се увеличава с течение на времето, то може само да намалява. Когато количеството на нашата сексуална енергия стигне до нула, тялото се приближава до своя край, разболява се, остарява и умира. На Запад, въпреки сексуалната революция и присъствието на секса навсякъде в ежедневието (рекламите по телевизията са чудесен пример), ние в действителност не знаем какво да правим с тази енергия, освен да я консумираме по най-лесния начин. Нещо повече, много хора не съзнават колко вина, срам и травми носят в себе си. Изпитват огромно притеснение дори да говорят открито по темата. Майстори сме в създаване на възбуда, но не знаем нищо за същността на тази творческа енергия и как на практика можем да я използваме, за да поддържаме здравето си, да сме изпълнени с жизненост, да сме дълголетни и да изпитваме радост от живота. Това е същността на сексуалната енергия и даосите са развили цял комплекс от практики, които не само съхраняват нашата сексуална енергия, но и усилват удоволствието по време на секс, като превръщат акта във вид медитативна практика.
Общо взето това са пътищата, по които човек губи своята жизненост: лоша храна, стрес, който навлиза през сетивата, отрицателни емоции и пропиляване на сексуалната енергия. Процесът по запушване на тези пробойни не е сложен за научаване, но изисква време и постоянство.
Това, което казвам на хората, с които споделям опит, е, че от една страна е много полезно за тях научаването на практиките на Дао, а от друга страна това е „лоша“ новина, тъй като вече ще имат избор. Най-лесно е да обвиним обстоятелствата или друг човек за личните си несполуки. С практиките за трансформиране на стреса в жизненост, човек лесно вижда, че реакцията ни зависи единствено от нас самите. И има избор: дори и вече да се е разгневил, може да избере дали да остави емоцията да го изтощи докрай или да трансформира тази мощна енергия в положителна емоция и допълнителен запас от жизненост. На пръв поглед всички искаме това: повече жизненост и избор. Проблем при много хора е, че вече няма да могат да обвиняват лошият си късмет или хората около тях. Правото на избор е свобода, която обаче има своята цена.
От къде се породи твоят интерес към практиките на Дао?
Като тинейджър попаднах в залата по Тай Чи. Тай Чи Чуан е китайско бойно изкуство, в което се следват даоски принципи. Бойният аспект на Тай Чи е тясно свързан с дихателни и медитативни практики, чийто ефект е укрепване на здравето. Практикувайки бойни изкуства, аз осъзнах, че мен всъщност ме интересува не толкова бойната страна на заниманията, колкото медитативната част, изследване и укрепване на здравето.
През 2010 се запознах с Мариела Таскова, която е първият български инструктор от системата на майстор Мантак Чиа УниверсалнотоЛечебно Дао и започнахме работа по това системата да е представена в България. Наш учител е Рентао, който отговаря за световния факултет за обучение на инструктори.
Защо да изберем практиките на Дао пред други системи за укрепване на здравето и духа?
Даоските практиките са подходящи за всеки човек, но нашата цел, като инструктори, не е всички да практикуват. Съществува една комерсиална нагласа, според която ние сме клиенти и искаме да бъдем убедени, че си заслужава да отделим време и усилия, дори само да пробваме нещо ново и различно. Възгледът на системата е друг: ако човек има проблеми, които иска да разреши, за да има по-пълноценен и качествен живот, то той сам търси средствата за това. Никой няма да ви убеждава, че имате нужда от даоските практики, нито че трябва да ги предпочетете пред нещо друго. Не става въпрос за конкуренция, а за съвсем естествени човешки стремежи и проблеми, за мироглед и начин на живот. Просто е: всеки може да пробва началните практики и да разбере дали му допадат, дали му пасват. Когато усети полза от тях, наясно е, че отговарят на личните му нужди, карат го да се чувства добре, сам ще добие вътрешна убеденост, че иска да се занимава с тях. Оттам нататък той ги следва. Мотивацията идва на база на личен опит и резултати. Когато човек може да разреши конкретни свои проблеми и вижда резултати, тогава няма нужда да бъде убеждаван в каквото и да е. Даоските практики са свързани с действие, те са преживяване, а не философия.
Никой не казва на другите как да живеят. Това, което ние се стремим да създадем, е общност от хора, която да мотивира и подкрепя, но само толкова. Например, ако човек има някакъв проблем, липсва му енергия или здравословно не се чувства добре, то групата може да го подкрепи, но само това, решаването на проблема остава задача на самия човек. Тоест има групова работа, има и индивидуална работа. Личният опит е на първо място.
Каква е същността на Дао, какво е Дао?
Дао като дума означава Път. Същността на Дао е в това човек да бъде естествен, да живее живота си максимално добре в рамките, в които може да се разпростира. Има много неща, които отстрани изглежда, че ни пречат и ограничават, въпреки това ние можем да вземем максимума от средата и от живота, да бъдем здрави и дълголетни. В исторически план даоските практики са възникнали преди писмената ера, някои изследователи говорят за времената преди 5000, други преди 8000 години. Началото се губи назад в историята. Даосите са хора, които са се интересували от вечните човешки въпроси: кой съм аз, от къде идвам, къде ще отиде, каква е моята мисия в тоя живот… Те са опознавали външната вселена и са я свързвали с вътрешния ни свят. Целта е човек да съществува в хармония между тези две вселени. Тогава ще е радостен и жизнен. Дао не е религия, като практическа система предхожда религиите. Даосите смятат човека като част от вселената, следователно всеки е надарен със способността сам да общува със силите, които са извън нас. Нямаме нужда от посредник.
Ако трябва да се определи с една дума, то Дао е естественост. В нашия случай, понеже сме се отклонили от тази естественост, то Дао е Път, по който да я възстановим, а практиките са методите, чрез които да го направим.
Какво представлява Системата на „Universal Healing Tao”?
Самата дума система предполага свързаност и взаимодействие между различните нейни част. Както споменах, даоските практики са на няколко хиляди години, предостатъчно време, за да се изпробват, усъвършенстват и развият методи, които са насочени към физическо, емоционално, ментално и духовно здраве.
Майстор Мантак Чиа обединява различни практики и ги подрежда в система, която е подходяща за хора с всякакви типове характери и физическа конституция. Повече от 40 години той преподава открито тези практики, на разбираем за всеки човек език. Казвам това, защото практиките са били преподавани в тайна, само на проверени и достойни за доверие ученици, а писмените текстове са много алегорични, така че да бъдат тълкувани и разбрани само от хората, които имат съответното познание. Зад всичко това, практиките са съвсем лесни за научаване и в тях няма никаква мистика. Майстор Чиа уважава Западната наука и познание и го използва при обясненията.
Система на Универсалното лечебно Дао има три големи взаимосвързани направления:
Можем да обясним първото направление като „Помогни на себе си“. Това направление е свързано с методи за поддържане на физическото тяло, с емоционална „хигиена“ или методи, чрез които трансформираме отрицателните емоции и стрес в жизненост и медитативни практики, чрез които да балансираме.
Ако тялото ни не е изправно, това пречи много на нашия живот. По тази причина голяма част от даоските практики са насочени в посока съхраняване жизнеността на нашето тяло. Хората постоянно се оплакват, че нямат време, а всъщност нямат сили, загубили са своята енергия. По тази причина нямаме сили за хубавите неща в живота: семейство, приятели, хоби. Повечето хора сядат вечер пред телевизора и не искат никой да ги закача.
Второто нещо са емоциите или нашата жизнена енергия. В западното общество никой не ни учи да работим с емоциите си. Единственото, което прави западният човек, е да се подчинява на контрола на ума и да потиска своите емоции. Най-важните практики в цялата система са заложени в началото. Започва се от работа с отрицателните емоции, защото ако емоциите са много силни и често се повтарят, в крайна сметка те повлияват на физиологично ниво. Всяко заболяване започва първо на емоционално ниво. Ще ви дам един пример: язвата. Западната медицина е наясно, че тревогата и притесненията променят качеството на стомашния сок и след години на такава емоционална диета, резултатът е язва.
Третото съкровище, както ги наричат даосите, е умът, който може да е чудесен инструмент – за идеи и творчество, израз на това, което сме. За даосите е важно да се погрижим само за три неща: тяло, емоции и ум. Ако те са в хармония, то ние имаме всички предпоставки да живеем живота си както ни харесва и да разгърнем пълния си потенциал.
Второто направление в системата можем да го опишем като „Помогни на другите“. Това са различни видове терапевтични и масажни методи, чрез които да подпомогнем хора, които не се занимават самостоятелно със системата. Чи Ней Дзан или масаж на вътрешните органи е метод от това направление.
Третото направление е свързано с висшите медитативни практики или вътрешна алхимия, както са я наричали древните дао мастери. Целта на тези практики е еволюция в рамките на този живот и запазване индивидуалността ни след края му.
Интересно ми е да попитам какво е масаж на вътрешните органи и защо е необходимо да се прилага?
Това е метод, който съчетава масажни техники и енергийна работа, чиято цел е да изкара дълбоко задържаните емоции и токсини от тялото на човек, който не се занимава самостоятелно с даоските практики.
Масажът на вътрешните органи е терапевтичен метод, но не е начин за лекуване. Идеята е по-скоро да се помогне в началната фаза на здравословен проблем.
Вътрешните ни органи прегряват, тъй като сме под постоянен стрес, който води до стягане на цялото тяло, в частност и на фасциите – съединителната тъкан около органите. Ако сте виждали вакуумирани продукти в хранителен магазин, можете да придобиете някаква представа за какво става дума. Чи Ней Дзан възвръща еластичността на фасциите и освобождава излишната топлина. Средно са необходими около пет сесии, минава се през всички вътрешни органи.
Целта на всички масажни методи в системата е да дадат тласък за самостоятелна практика. Тук не се търси вечен пациент, а в процеса на работа клиентът се научава как сам да поддържа емоциите, органите и тялото си в добро здраве.
Какво предстои за теб през 2016 г.?
Моят стремеж е да планирам своите цели в краткосрочен план. Опитвам се да организирам редовно семинари, старая се да излизаме извън София на три, четири месеца за уикенд. Съвсем скоро ще организираме подобно събитие извън града. Предстои семинар свързан с даоските практики за мъже и се радвам, че вече има интерес.
Каква е визията ти за България през следващите няколко години?
Следвам философията, че ако искам да променя света, първо трябва да променя себе си. Смятам, че за да се промени България всички българи трябва да се стремим стъпка по стъпка да променим нещо в себе си. Ако една критична маса от хора се промени към по-добро, то тази промяна ще се отрази на цялата ни държава.
Какво е твоето послание към последователите на Мастърмайнд България?
Бих пожелал на всички да бъдат здрави, да се стремят към щастие и личностна реализация, но и да не спират да бъдат любопитни. Ако човек разширява хоризонтите си в един момент ще открие своето щастие. Само вървейки по нашият собствен път, ние бихме могли да променим себе си и нашият собствен свят.
С Иван Петков можете да се свържете по следните начини:
e-mail: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
блог: www.dao-bg.info
facebook: www.facebook.com/groups/daobg/
Последно в Йога
Вдишайте, издишайте....
Здравейте, приятели от няколко седмици н…
ЧАКРИТЕ - основните енергийни центрове в…
Здравейте, скьпи приятели последните ня…
Дивали – индийски празник на светлината
“Дивали означава “редица от светлини”…
ЙОГА
Статия от Свами Сатянанда Йога не…
Събуждане на Праната
Лекция изнесена от Свами Сатянанда Са…
Йога на смеха
Какво е йога на смеха? Всички знаем, че…
Особености на Хата йога
Хата йога изисква физическото упражнение…
От какво се състои Йога?
Според Shiwasanghita 2 , Йога се със…
История на Йога
Първи систематизатор на Йога е Бха…