Системата Санкхя се обосновава върху следните
фундаментални начала:
І. Съществуват два независими космически принципа -
Пуруша (Purusha) и Пракрити (Prakriti), които са вечни и
безгранични. В широкия смисъл на думата, Пракрити означава:
първата жена, женското начало, природен субстрат, природа,
материя, неизчерпаема творяща енергия и други. Пуруша се
определя като: първият мъж, мъжкото начало, духовно начало,
осеменяващ импулс, най-съвършеното нещо, космическо
съзнание и други.
ІІ. Следствието се съдържа в причината, още преди самото то
да се проявило. Например палмовото масло е в палмовия плод
преди то да е извлечено. Динята е червена отвътре преди тя да е
разрязана. Растението се съдържа като следствие в семето още
преди то да е прораснало.
ІІІ. Човекът и космосът са копия един на друг. Всичко, което
го има в космоса, го има и в човека, и всичко, което го има в
човека го има и в космоса, но това съответствие е по същност, а
не по конкретна форма. От тази гледна точка космосът е
одухотворено и разумно същество, такова каквото е и човекът.
Неговият разум, подобно на човешкия, не е абсолютен идеал, а
обща граница между духа и материята. Както човешкият разум е
колективен разум на около 60 трилиона клетки в човешкото тяло,
така и космическият разум е колективен разум на всички живи
същества.
ІV. Светът е реален. За разлика от Веданта (Wedanta) и
Будизма, той е познаваем, както по отношение на Природата
(материята), така и по отношение на Духа.
Типично за древно-индийската философска литература е
използуването на “размити”понятия, които придобиват своята
понятийна определеност едва в рамките на текстовия контекст.
Една възможност за философско доуточняване и осмисляне на
понятийното съдържание на Пракрити и Пуруша е те да бъдат
отнесени към концепцията за причинно-следствената връзка
(принцип ІІ). Развитието на Природата се състои от неизброимо
множество свързани причинно-следствени вериги, в които
събитията са подредени по реда на тяхното случване. Всяко едно
събитие в такава верига е причина за всички следващи го. В
Санкхя се приема, че всички причинно-следствени вериги
изхождат от една обща Първопричина, породила Природата и
развитието й. Древните мъдреците я нарекли – Пракрити,
“първата жена”. Тя обаче сама по себе си, без осеменяващ
духовен импулс, не е активна. Ето защо в космологичната
картина на съществуващото се използува още един
фундаментален принцип – Пуруша. В метафоричен смисъл, той е
мъжкото начало и всички прояви на Пракрити са “наслада за
него”. Участието, обаче на Пуруша в това действие е пасивно.
Той се свързва с нея, но остава непроменяем в процеса на
развитието й. Той е съзнание, а тя действие и начален субстрат.
Много популярен, илюстративен пример за необходимостта им
един от друг е сравняването им с двойката слепец (Пракрити) и
куц (Пуруша). За да оцелеят и двамата, Пракрити трябва да носи
Пуруша на гърбът си. Когато достигнат до целта, която и
двамата преследват, те вече нямат нужда един от друг и се
разделят. През времето на тяхната съвместна връзка обаче
Пракрити се развива от безформен природен субстрат в
организирана и хармонична природа, а Пуруша, изучавайки
нейното развитие, самоосъзнава самия себе си. От тук нататък той
се отделя от нея и съществува като свободен дух. Това не
означава, че природата изчерпва развитието си, защото в Санкхя,
понятието Пуруша е събирателното наименование на безброй
много Пуруши. Всички те изразяват една и съща същност, но се
намират в различни стадии на освобождение и на отделяне от
Пракрити. При това всеки един от тях взаимодействува с
Пракрити напълно независимо от останалите. Такива Пуруши са
индивидуалният човешки дух “Пуруша – Атман” (Аtmаn) и
абсолютният дух “Пуруша – Брахман” (Brahman б ). Атман и
Брахман се различават един от друг единствено по това, че
Пуруша-Брахман е напълно свободен, а Пуруша-Атман е в процес
на освобождаване. Приема се, че веригите с които Атман е
привързан към Пракрити са нещо външно за него, което не
променя неговата същност. От тази гледна точка, “Пуруша-
Атман” и Пуруша-Брахман, в същностен смисъл, са тъждествени.
Множествеността на Пуруша в Санкхя представлява един не
затихнал отглас от древна ведическа представа за Сътворението,
съгласно която Пуруша е първият човек и първото семе. За да
сътворят космоса, боговете го принасят в жертва като го
разчленяват и от отделните късове, като от семена, пораждат
земята, небето, въздуха, вятъра, хората и всичко останало1 .
Най-съществената част във всички древни индийски
философски системи, в това число и в Санкхя и Йога, е
доктрината за освобождението. Според тях зависимият, не
свободен човек отъждествява своето “Аз” с тялото, чувствата и
разума, с това което в Санкхя се нарича “Его” (Ahankara). Поради
тази си привързаност към проявите на материята, той е подложен
на терора на съдбата и времето – Самсара (Samsara), изразяващ се
в болки и страдания, невъзможност за душата да намери покой,
безброй много прераждания, с които нищо не се променя.
Единствената възможност за освобождение от Самсара е “Азът”
да се разпознае като чист дух. В Йога това се постига чрез
изучаване на трите проявления на “Егото” – телесното,
емоционално-чувственото и разумното, и постигане на контрол
върху тях. Така в хилядолетните традиции на Йога са се
обособили следните три основни практики:
- Хата (Hatha) Йога, с която се постига контрол над телесни
функции;
- Лая (Laya) Йога, с която се контролират емоциите и
чувствата;
- Джнана (Jnana) Йога, практикуването на която позволява
контрол над разума.
“Йога сутри” на Патанджали е насочена към духовното
израстване на йогина, но това не би могло да стане с откъсване от
изброените по-горе три проекции на човешкото поведение.
Поради това тя има интегрален характер и ги включва в своята
практика.
Източник: “Й О Г А - Философия и Практика” - Никола Петров(превод, коментар)
