Сатсанг от Свами Сатянанда Сарасвати
Медитацията е нещо, за което повечето хора са чували, малко хора имат представа и още по-малко действително са я преживели. Както всички други субективни преживявания, тя не може да се опише с думи. За да разбере за какво става дума, практикуващият трябва да се опита да намери отговор за себе си. Опитът е реално преживяване, а описанието не е преживяване. Въпреки това ще дадем всичко от себе си, за да хвърлим малко светлина върху тази тема.
Нашият ум
Нека първо да определим начина, по който модерната психология е категоризирала различните части на ума. Подсъзнателният, или несъзнателният ум приблизително може да бъде разделен на следните три групи: нисш ум, среден ум и висш ум.
Нисшият ум отговаря за активирането и координацията на различните дейности на тялото като дишане, циркулация, коремните органи и т.н. Също така той е част на ума, която провокира инстинктивните импулси и точно в нея се проявяват коплекси, фобии, страхове и натрапчиви идеи.
Средният ум е част на ума, която отговаря за информацията, която използваме, докато сме в будно състояние. Това е частта на ума, която анализира, сравнява и достига до заключения по отношение на постъпилата информация. Резултатите от работата й се появяват в съзнанието ни, когато имаме нужда от тях. Това е частта на ума, която ни дава отговори. Например много от нас са се изправяли пред проблем, който не можем да разрешим в момента, само за да открием, че отговорът изплува в съзнанието в по-късен момент. Средното подсъзнание е това, което е разрешило проблема без нашето осъзнаване. Това е царството на рационалното и интелектуалното мислене.
Висшият ум е областта на т.нар. суперсъзнателна дейност. Той е източникът на интуицията, вдъхновението, блаженството и трансцеденталните преживявания. Точно оттук гениите получават искрите си на творчество. Той е източникът на по-дълбоко знание.
Докато сме в будно състояние, имаме съзнание за някои явления. Но имаме съзнание само за малка част от дейностите на ума, обикновенo за тези в областта на средния ум. Точно това съзнание ви позволява да четете тези думи и да осъзнавате значението им.
Друга част на ума е колективното несъзнавано, за което Карл Юнг направи много, за да бъде прието от науката. В тази част на ума имаме данни за еволюционното ни минало. Тя съдържа информация за дейностите на предците ни и архетипите. Това е частта на ума, която ни свързва с всички други човешки същества, защото е копие на общото ни минало.
Зад всички тези различни части на ума е истинската ни същност или самата сърцевина на съществуването. Истинската ни същност е това, което озарява всичко, което правим, въпреки че не сме осъзнати за нея. Повечето от нас смятат, че центърът на съществото ни е егото, но егото в действителност не е нищо повече от друга част на ума. Истинската ни същност е това, което озарява дори егото.
И така какво се случва, когато медитираме?
Когато медитираме, сме в състояние да отведем съзнанието си до различни части на ума. Обикновено, както вече обяснихме, съзнанието ни е ограничено до повърхностната дейност на малки зони от средните или рационалните части на подсъзнанието. По време на медитация можем да излезем от интелектуализирането.
Обичайният опит на повечето хора, които започват да медитират е да виждат гротески видения или да започнат да осъзнават свои дълбоко вкоренени комплекси, за които може би не са знаели, че съществуват. Разбират, че имат страхове, които преди това не са осъзнавали. Причината е, че съзнанието сега функционира на нивото на нисшия ум. Подсъзнанието сега подчертава комплекси, страхове и други, които преди това не е осъзнавало. Преди това просто е било осъзнато за проявите на тези страхове под формата на гняв, омраза, депресия и т.н. Веднъж щом тези дълбоко вкоренени комплекси се посрещнат смело, може да бъдат премахнати и да се постигне по-голямо щастие в живота. Също така по време на медитация много хора стават осъзнати за вътрешните процеси на тялото си. Това е така, защото съзнанието осъзнава дейностите, които контролират тези функции на тялото.
Трудно е да се достигнат по-високи нива на медитация, ако не премахнем голяма част от натрапчивите страхове, които имаме в нисшия ум. Невъзможно е да се стигне до по-дълбоки нива на медитация, защото тези комплекси са толкова непреодолими, че изглежда почти автоматично притеглят съзнанието към себе си. Въпреки че има много други места, където съзнанието може да отиде, то се притегля като желязо към магнит към дейностите на нисшия ум. Сякаш намира извратено удоволствие да мисли постоянно за нашите страхове, фобии и тревоги.
В по-високите нива на медитация съзнанието се премества във висшия ум, или областта на суперсъзнанието. Съзнанието се издига над рационалната мисъл и виждаме дейностите, които изглеждат близо до реалността. Посредникът навлиза в измеренията на вдъхновението и просветлението. Практикуващият започва да преживява дълбоките истини и аспекти на съществуването. Навлиза в нови сфери, нови земи на съществуване, които до този момент са изглеждали като невъзможни и като обикновен плод на въображението.
Кулминацията на медитацията е себереализацията. Това се случва, когато дори пределите на висшия ум се прехвърлят. Съзнанието спира с изучаването на ума и се идентифицира със сърцевината на съществуването, истинската същност. В този момент то се превръща в чисто съзнание. Когато някой постигне себереализация, това означава, че се е свързал с истинската си същност и идентифицира съществуването си, живота си от гледна точка на същността си, а не от гледна точка на егото. Когато действа от истинската си същност, тялото и умът работят почти като отделни единици. Престават да бъдат истинският аз, а са просто проявления на истинската същност, на истинската идентичност.
Така виждаме, че целта на медитацията е да изучава различните области на ума и накрая да премине напълно пределите на ума.
Източник : http://www.yoga108.info
